Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Bad Place, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

5

Франк се измъкна от счупения прозорец и се опита да синхронизира крачките си с човека в двора. Надяваше се, че шумът от стъпките му по изпотрошените стъкла ще бъде прикрит от напредващия невидим враг. Представяше си, че е в дневната на апартамента и че е почти празна, с изключение на боклуците, оставени от последните обитатели или навети от вятъра през счупените прозорци. И наистина успя да прекоси стаята и да стигне до коридора относително тихо, без да се сблъска с нищо.

Забързано тръгна по коридора, тъмен като бърлога на звяр. Миришеше на плесен, мухъл и урина. Влезе в някаква стая, продължи да върви напред, зави надясно, мина през още една врата и се озова до друг счупен прозорец. Тук в рамката не бяха останали парченца стъкло. Прозорецът гледаше не към задния двор, а към осветена от лампи пуста улица.

Нещо изшумоля зад него.

Франк се обърна, запримига в тъмнината и едва не изкрещя.

Но звукът сигурно идваше от плъх, който тичаше по пода върху сухите листа или парчета хартия. Просто един плъх, нищо друго.

Франк се ослуша за стъпки, но ако човекът, който го дебнеше, не се беше отказал от преследването, глухото отекване от тропота на обувките напълно се заглушаваше от стените, които ги деляха.

Пак погледна през прозореца. Отдолу се простираше мъртвата морава — суха като пясък и също тъй кафява. Приземяването никак нямаше да бъде меко. Хвърли кожената чанта. Тя тупна тежко. Изплашен от перспективата да скача оттам, Франк се покатери на перваза, приклекна на счупения прозорец, хвана се с две ръце за рамката и за миг се поколеба.

Внезапен порив на вятъра разроши косите му и хладно погали лицето му. Течението обаче беше най-обикновено, не като предишните свръхестествени вихри на фона на неземната и немелодична музика от далечна флейта.

Изведнъж зад него блесна синя светлина откъм дневната. Тя се плъзна по коридора и мина през прага. Необикновената светлина беше последвана почти мигновено от взрив и ударна вълна, която разтърси стените и сякаш втвърди въздуха. Входната врата се разлетя на парчета. Франк чу как отломъците се посипаха по пода на апартамента през няколко стаи.

Скочи от прозореца и се приземи на крака. Но коленете му се огънаха и той се просна на мъртвата морава.

В същия миг зад ъгъла зави голям камион. Беше натоварен с панели и дървена врата. Шофьорът плавно смени скоростите и отмина покрай жилищната сграда, явно без да забележи нищо.

Франк с мъка се изправи, грабна чантата и хукна по улицата. Точно зад ъгъла камионът не се движеше бързо. Франк успя да се хване за задния капак и да се издърпа нагоре с една ръка, докато стъпи на задната броня.

Камионът увеличи скоростта. Франк се обърна към изоставените блокове. В нито един от прозорците не светеше загадъчна синя светлина — бяха черни и празни като очни кухини в череп.

На следващия ъгъл камионът зави надясно и се понесе в тихата нощ.

Изтощен, Франк не изпускаше капака. Сигурно щеше да се държи по-здраво, ако хвърлеше кожената чанта, но той я стискаше, защото подозираше, че съдържанието й ще му помогне да узнае кой е, откъде идва и от какво бяга.