Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Bad Place, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 13 гласа)

16

Франк Полард си купи електрическа самобръсначка от една дрогерия, обръсна се и се изми, доколкото можа в тоалетната на крайпътна бензиностанция. Спря пред търговски център и си купи куфар, бельо, чорапи, няколко ризи, още един чифт джинси и тоалетни принадлежности. На паркинга, където краденият шевролет се полюшваше под буйния вятър, Франк прибра покупките в куфара. После отиде до един мотел в Ървин и се регистрира под името Джордж Фарис с единия комплект документи. Плати в брой, защото нямаше кредитна карта. Налични пари обаче имаше повече от достатъчно.

Можеше да остане в Лагуна, но усещаше, че не бива да се задържа на едно място. Може би предпазливостта му се дължеше на горчив опит. Или пък толкова дълго бе продължило бягството му, че движението се бе превърнало в начин на съществуване, където нямаше място за покой.

Мотелската стая беше голяма, чиста и обзаведена с вкус. Архитектът явно се бе поддал на югозападната мода: бяло дърво, плетени столове с възглавници от кремав и бледосин плат, морскозелени пердета. Впечатлението се разваляше само от неугледния кафяв килим, избран очевидно, за да не личат петната и износването. Контрастните мебели сякаш плуваха над тъмния килим и създаваха пространствени илюзии, които разсейваха, дори пораждаха странно усещане.

Франк прекара по-голямата част от следобеда седнал на леглото и подпрян на възглавниците. Беше включил телевизора, но не го гледаше. Мъчеше се да разгадае черната дупка на миналото си. Колкото и да се стараеше, не помнеше нищо от живота си до събуждането в алеята предната нощ. В периферията на спомените се мяркаше някаква странна и невероятно зловеща фигура. Франк се замисли дали пък забравата в края на краищата не беше благословено облекчение.

Нуждаеше се от помощ. С парите в чантата и двата комплекта документи за самоличност подозираше, че е неразумно да поиска съдействие от властите. Извади справочника „Жълти страници“ от нощното шкафче и потърси частните детективи. Мисълта за тях обаче му навяваше асоциации с филмите на Хъмфри Богарт и му се струваше анахронизъм. Как можеше човек в шлифер и филцова шапка да му помогне да възстанови паметта си?

Накрая, унесен от песента на вятъра отвън, Франк се изтегна на леглото да си отспи.

След няколко часа, малко преди да се здрачи, внезапно се събуди с пъшкане. Едва си поемаше дъх. Сърцето му биеше лудо.

Изправи се и спусна крака до пода, за да стане. В този миг забеляза, че ръцете му са мокри и алени. Ризата и джинсите бяха изцапани с кръв. Поне част от нея беше неговата собствена кръв, защото по ръцете личаха дълбоки одрасквания. Лицето му смъдеше. Огледалото в банята разкри две дълги одрасквания по дясната буза, едно на лявата и още едно на брадичката.

Не разбираше какво се е случило в съня. Ако се беше наранил в безумен кошмар, а не помнеше какво е сънувал, или ако някой го беше сграбчил, би се събудил веднага. Излизаше, че по време на случката е бил буден, после пак си е легнал и е заспал, забравил е за инцидента, както бе забравил живота си преди събуждането в алеята.

Върна се паникьосан в спалнята, огледа цялото легло, надникна в гардероба. Не беше сигурен какво точно търси. Може би труп. Не намери нищо.

От самата мисъл за убийство му прилоша. Знаеше, че не е в състояние да убива, освен сигурно при самозащита.

Тогава кой бе одраскал лицето и ръцете му? Чия кръв го бе изпоцапала?

Върна се в банята, свали окървавените дрехи и ги сви на топка. Изми лицето и ръцете си. Заедно с другите принадлежности за бръснене беше купил и стипца, с която спря кървенето.

Очите му изглеждаха толкова страшни в огледалото, че извърна поглед.

Преоблече се и грабна от шкафчето ключовете за колата. Боеше се, че ще намери нещо страшно в шевролета.

Докато махаше резето, забеляза, че нито касата, нито вратата са изцапани с кръв. Ако бе излизал следобеда и се бе върнал с окървавени ръце, положително не би проявил такова присъствие на духа, че да избърше вратата, преди да си легне отново. Пък и не бе забелязал кървав парцал или хартиена кърпичка, които да е използвал.

Отвън небето беше ясно, клонящото на запад слънце блестеше ярко. Палмите пред мотела се полюшваха под студения вятър. Те непрекъснато шумоляха, а от време на време твърдите им листа се удряха и изтракваха като изкуствена челюст.

По бетонната пътека пред стаята му нямаше следи от кръв. Колата отвътре беше чиста. И по мръсната гумена подложка на багажника нямаше кръв.

Франк застана пред отворения багажник и запримига на яркото слънце, огряло белия мотел и паркинга. Три врати по-надолу мъж и жена на по двайсетина години изваждаха багаж от черния си понтиак. Друга двойка с дъщеря гимназистка бързаше по покритата алея, очевидно към мотелския ресторант. Франк съобрази, че не би могъл да излезе, да извърши убийство и да се върне потънал в кръв посред бял ден, без да го забележат.

Прибра се в стаята, отиде до леглото и се вгледа в измачканите чаршафи. Бяха изпоцапани с алени петна, но не напоени както ако нападението — каквото и да е било — се бе случило там. Разбира се, ако цялата кръв беше негова, тя щеше да е изцапала главно предната част на ризата и джинсите. И все пак не му се вярваше, че може да се издере насън по ръцете и лицето, без да се събуди.

Освен това беше изподраскан от някого с остри нокти. А неговите бяха тъпи, изгризани до живеца.