Дийн Кунц
Лошо място (9)

9

Като се оглеждаше за полицейските патрули от нощната смяна в Лагуна Бийч, Франк Полард извади пачките от торбата и ги натрупа на седалката до себе си. Преброи петнадесет пакета двайсетдоларови банкноти и единайсет със стотачки. По дебелината прецени, че всяка от тях съдържа по сто банкноти и наум пресметна, че пред него има сто и четиридесет хиляди долара. Нямаше представа откъде са парите и дали са негови.

В първото от двете затворени с цип джобчета на чантата имаше още една изненада — портфейл без пари и без кредитни карти, но с два важни документа за самоличност: карта за социално осигуряване и калифорнийска шофьорска книжка. При портфейла намери и американски паспорт. Снимките на паспорта и на шофьорската книжка бяха на едно и също лице: трийсет и няколко годишен мъж, кестенява коса, кръгло лице, щръкнали уши, кафяви очи, лека усмивка и трапчинки. Франк осъзна, че е забравил как изглежда, обърна огледалото за обратно виждане и зърна достатъчно от лицето си, за да разбере, че е същото като на снимките. Проблемът беше, че… шофьорската книжка и паспортът бяха на името на Джеймс Роман, не на Франк Полард.

Дръпна ципа на второто отделение и намери още една карта за социално осигуряване, паспорт и калифорнийска шофьорска книжка. Всички те бяха на името на Джордж Фарис, но снимките пак бяха на Франк.

Името Джеймс Роман не му говореше нищо.

Джордж Фарис също му беше непознато.

А Франк Полард, който смяташе, че е, си оставаше само код, човек без минало в паметта.

— В какво, по дяволите, съм се забъркал? — измърмори той. Изпита нужда да чуе гласа си, за да се увери, че съществува, а не е само призрак, който няма желание да остави света, осъдил го на смърт.

Мъглата се сгъстяваше около паркираната кола, забулваше нощния пейзаж и ужасна самота обзе Франк. Не се сещаше към кого може да се обърне, нямаше къде да се скрие на сигурно място. Човекът без минало няма и бъдеще.