Питър Уот
Горда птица (71)

70.

Патрик стоеше пред потъналия в мъгла свещен хълм на нирамбура и се взираше в тайнствените му сенки.

— Точно така си го представях — каза тихо Катрин. — Тъжен и пълен със спомени за онези нещастни хора, които са живели тук. Всички те са преминали в един друг свят.

— Не всички — отвърна Патрик и все ръката на съпругата си. — Чух, че имало един стар нирамбура на име Уолъри. Той е жив и все още помни историята на своя народ.

— Къде е той?

— Никой не знае с точност. Днес е тук, утре се явява на друго място.

— Сигурно му е трудно да се скита сам из тази земя.

— Мисля, че не е сам. Говори се, че духовете на неговите хора пътуват с него.

— Охо! — изгледа го палаво Катрин. — Да не би наследникът на фамилия Макинтош да вярва в духове като съпругата си?

Той я погледна с любов. Колко красива беше! Не само физически, но с една особена, вътрешна красота, която щеше винаги да го привлича.

Когато преди година се върна от Южна Африка, той завари Катрин в дома на баба си. И за негова изненада двете бяха станали добри приятелки въпреки ирландския произход на девойката. Сватбата стана малко след това.

Инид спази обещанието си и му разказа цялата истина за неговото раждане и за майка му. Той изслуша разказа й без ненавист. Бе преживял достатъчно, за да си позволи да я съди. Един ден щеше да отиде в Германия и да помоли майка си да му прости за глупавото му държание.

— Мисля, че знам как се чувства старият воин — каза той. — Изпитах същото, когато обикалях сам из суданската пустиня. Трудно е да се обясни.

— И не е необходимо — погали ръката му тя. — Някои неща не се нуждаят от обяснение. Нека да не безпокоим повече духовете, които живеят тук, любов моя. По-добре да се върнем в имението и да се насладим на кулинарните изкушения на госпожа Камерън.

— Права си — отвърна съпругът й. — Но първо искам да свърша още нещо.

Катрин кимна. Патрик се наведе и постави каменната статуя на Шийла-на-гиг в пукнатината на една скала.

— Тя принадлежи на това място — каза Катрин. — То има много общо с онази келтска могила в родината ми. Въпреки че са далече едно от друго, и двете места са вълшебни и крият в себе си спомени за отдавна изчезнали хора, които са се обичали като нас, раждали са се и са умирали, и пак са се обичали.

Патрик прегърна съпругата си и я целуна. Тя отвърна на ласката му. Желанието запали огън в сърцата им. С един замах Катрин свали дрехите си и застана гола в подножието на хълма. Той я последва и пристъпи към нея. Двамата легнаха върху червената земя и се любиха.

Отначало ласките им бяха бурни, необуздани, сякаш бяха разгонени животни, но после телата им се отпуснаха и те продължиха любовната си игра чак докато земята потъна в сянка и слънцето остави само няколко златни лъча да огряват върха му.

Докато се унасяше в ръцете на любимия си, Катрин си спомни един друг хълм на другия край на света и един друг мъж с насечено от бойни белези лице. В неговите ръце тя бе изпитала неописуема радост и остра болка и всичко беше толкова прекрасно, колкото и сега.

Колко странно, замисли се тя, загледана в древния хълм. Усещаше се като свързващо звено между бащата и сина. Беше любила бащата в подножието на свещения келтски връх, където той бе роден. Сега любеше сина върху неговата родна земя. И двамата бяха свидни на сърцето й, обичаше и двамата по различен начин. Единия в спомените си, а другия — в реалния живот. Беше ли възможно жена да обича едновременно двама мъже? Нямаше кой да й отговори, не можеше да сподели и с Патрик.

Те се облякоха и тръгнаха ръка за ръка по посока на залязващото слънце, по пътя, отъпкан от босите крака на хиляди туземци, а по-късно и от ботушите на новите заселници. Лекият ветрец си играеше със сухите храсти и хълмът зад тях сякаш въздишаше. Сърцето на древната вулканична земя изричаше предупреждение към Патрик Дъфи.

Но Патрик не чу думите на Праотците. Само Уолъри можеше да ги чуе и да ги разбере.