Питър Уот
Горда птица (53)

52.

Патрик пристигна в имението на баба си и я завари да пие чай с полковник Годфри под широката асма в градината. Въпреки признаците за приближаваща буря над града Инид бе настояла да се наслади на прекрасната гледка към пристанището, докато бъбри с приятеля си. На масата имаше сребърни подноси, отрупани с малки сандвичи със сьомга и петифури със сметанов крем. Старата дама тъкмо отпиваше от изящната чаша от китайски порцелан, когато видя внука си и изрази учудване, че се прибира толкова рано.

— Добър ден, лейди Инид — сковано поздрави младежът. — Полковник!

Инид веднага забеляза свъсените му вежди и пропускането на обичайната целувка по бузата.

— Каква приятна изненада, приятелю — стана от стола си Годфри.

— И аз се радвам, че ви намирам двамата.

— Да не се е случило нещо, Патрик — попита загрижено баба му. — Изглеждаш умислен. Ще кажа на Бетси да донесе още чай.

— Не мисля, че ми е до чай в момента — погледна я студено той. — Искам да поговорим за нещо важно.

— Веднага ще ви оставя сами — каза Годфри и постави чашата в чинийката си.

Патрик поклати глава.

— Не, полковник. Темата засяга до голяма степен и вас. Предпочитам да останете.

Годфри хвърли озадачен поглед към Инид, но остана на мястото си.

— Защо не си ми казала, че миналата година си наела баща ми да ме издири в Судан?

Въпросът му остави Инид без дъх. Защо въобще си бе въобразявала, че може да запази в тайна всичко това? Какво ли бе преживял нейният внук, когато бе разбрал, че баща му е жив?

— Как разбра?

— Тази сутрин се срещнах с леля Кейт.

— Ах, разбирам — сви устни тя, но сега не беше време да повдига въпроса за роднините Дъфи. — Не ти казах, защото баща ти е издирван от полицията за убийство.

— Това причина ли е или извинение, бабо? — разгневи се той. — Просто си се надявала, че никога няма да разбера за съществуването му.

— Няма да е добре за твоята кариера, ако свържат името ти с това на един престъпник — отвърна бързо тя. — Баща ти се крие дори от собственото си семейство, доколкото знам от Даниъл Дъфи. Иска да остане анонимен за всички, включително и за теб.

— Надали, щом е решил да ме търси в Судан.

— Ако се съмняваш в моите думи, помисли защо толкова години не те е потърсил?

— Може да не е имал възможност. Дълго време бях извън Австралия.

— Съмнявам се, че това би му попречило — поклати глава Инид. — Не и ако те обича като син.

Патрик замълча. Наистина, защо баща му никога не го бе потърсил? Подозрението набъбна в съзнанието му като злокачествен тумор. Той се обърна към Годфри, който бе застанал до Инид. Ръката му лежеше на рамото й, сякаш се опитваше да я защити от гнева на младежа.

— И към вас имам въпрос, полковник Годфри — втренчено го изгледа той. — Защо сте изтеглили акредитивните писма, свързани с Майкъл Дъфи?

Годфри отвърна на погледа с хладното презрение на висш офицер към подчинения си.

— Не съм длъжен да отговарям на въпросите ви, капитан Дъфи. Мисля, че трябва да преосмислите поведението си.

— Аз не съм под ваша команда, полковник Годфри — повиши тон Патрик. — Държа да отговорите на въпроса ми.

Годфри не беше от мъжете, които се плашеха лесно. Той щеше да направи това, което желаеше неговата лейди.

Инид видя как приятелството между любимия й внук и приятеля й, което тъкмо бе започнало да се заражда, умира пред очите й. Знаеше, че Годфри никога няма да я предаде, затова трябваше да поеме нещата в свои ръце.

— Джордж — намеси се бързо, — нека аз отговоря на въпроса.

После се обърна към внука си:

— Аз помолих полковника да оттегли писмата. Той не беше съгласен, но аз настоях. Мислех, че постъпвам правилно, но сега осъзнавам грешката си.

Патрик бе потресен от очевидното разкаяние на лейди Инид. Досега никой не бе виждал госпожа Макинтош да признава грешката си.

— Баща ти е прекрасен и смел мъж, момчето ми — продължи тя. — Мисля, че имам вина за много от нещастията, които го сполетяха. За жалост никой не може да промени миналото. Може би сега щях да постъпя по различен начин. Но заявявам, че никога не бих позволила да се ожени за майка ти.

— Защото е ирландец?

— Не, защото е папист. Един папист никога няма да наследи богатството на Макинтош! Дори и ти!

Настъпи мълчание. Едва сега Патрик осъзна какво място в живота на баба му заема религията. Той бе сменил своята вяра с лекота само за да й достави удоволствие. Всъщност беше атеист.

Разнесе се продължителен гръм и по масата закапаха едри дъждовни капки.

— Мисля, че трябва да влезем вътре — наруши тишината Годфри. — Рискуваме да се намокрим до кости.

Той помогна на Инид да стане от стола и я поведе към къщата.

— Полковник, знаете ли къде мога да открия баща си? — достигна до него гласът на Патрик.

Годфри потърси с очи разрешение от лейди Инид и тя кимна. С годините двамата бяха станали толкова близки, че се разбираха прекрасно и без думи.

— В момента е в Южна Африка. Изпълнява задача от жизненоважно значение за Короната. Не знам точното му местонахождение, но трябва да е някъде из колония Кейп.

— Какво прави там? — попита Патрик и усети студени тръпки по тялото си. Ако Катрин беше с него, може би беше в опасност.

— Като имам предвид квалификацията му, предполагам, че шпионира бурите в полза на империята. Както може би знаеш, той говори свободно немски и сигурно се подвизава като търговец на оръжие. Във външното министерство смятат, че холандците подготвят нов бунт. Баща ти има за задача да събере доказателства за това.

— Боже! — възкликна младежът. — Бурите не са за подценяване. Лесно могат да го разкрият.

— За съжаление трябва да се съглася с теб — поклати глава Годфри и го погледна със симпатия. — Баща ти е много смел мъж, но дали неговият прословут късмет ще го съпътства вечно?

— Трябва да отида в Кейп и да се опитам да му помогна — каза решително Патрик.

— Не мисля, че е разумно — възрази Годфри.

— Патрик е прав, Джордж — прекъсна го Инид. — Мисля, че трябва да опита. Ако си спомням добре, довечера за Англия заминава наш клипер, натоварен с вълна. Ще мине през Кейп. Можеш да пътуваш с него, ако успееш да се приготвиш. Казва се „Лейди Джейн“, най-бързият ни параход.

Патрик я погледна и изпита нежност към тази крехка, но решителна жена.

— Благодаря ти, бабо! — прошепна и се наведе да я целуне.

В очите на старата жена се появиха сълзи, но тя беше прекалено горда, за да му позволи да ги види. Извини се и забърза към къщата.

Годфри видя сълзите на приятелката си и с мъка преглътна своите. Ах, ако можеше да отпусне сърцето си и да се сдобри с дъщеря си, замисли се тъжно той. Може би най-накрая щеше да изпита любовта, която толкова дълго си бе забранявала.

Инид влезе в библиотеката. Имаше нужда да остане сама и да осмисли последствията от неочакваното развитие на нещата. Сви молитвено ръце и се замоли Патрик да й прости. Дано намереше в себе си сили да разбере страховете на една слаба жена, готова на всичко, за да защити собствената си кръв и плът. И да го запази за себе си.

Джордж Хобс не обърна внимание на бурята, която вилнееше навън. Бе отдаден на мистерията на цифрите в голямата счетоводна книга. Една проста грешка го бе накарала да върне страниците назад. Сега местеше бавно пръст по колоните от числа и проследяваше големите суми, които се бяха появили в книгата. Почеркът приличаше много на неговия, но не беше.

Той смръщи чело и огледа внимателно корицата на книгата. Изглеждаше досущ същата, само новите колони с плащания се бяха появили като с вълшебна пръчица. Някой бе фалшифицирал почерка му така, че измамата да не бъде разкрита преди щателна финансова ревизия, но все пак лесно можеше да се установи.

Джордж стана от стола и се опита да раздвижи скованите си крайници. Едва сега забеляза, че вятърът блъска прозорците и дъждът барабани по ламаринения покрив. Кой можеше да направи такова нещо? Капитан Дъфи? Отговорът беше категорично „не“. От къде на къде ще тика в ръцете на ирландските терористи такива огромни суми? Те бяха долна сган, призоваваха към размирици и бунтове срещу Короната, а Патрик Дъфи бе служил вярно на Нейно величество.

Но червеят на съмнението загриза душата му. Внукът на лейди Инид бе прекарал известно време в Ирландия. Като се имаше предвид и ирландската кръв, наследена от бащата, може да се допусне, че Патрик използва силата и мощта на Макинтош, за да поддържа бунтовниците.

Това беше истински скандал.

И все пак, Хобс можеше да се закълне, че шефът му е чист. Трябваше да му покаже счетоводната книга. Някой се опитваше да го злепостави и трябваше да бъде спрян. Но кой би могъл да бъде?

Господин Уайт!

Джордж седна на стола си и погледна отчаяно книгата. Ако зад тази конспирация стоеше Гренвил Уайт, нещата ставаха опасни. Счетоводителят се боеше от бившия си шеф. Из града се разправяха страшни работи за него, хората открито говореха, че той не е мъжът, за когото се представя. Какво трябваше да направи? Ръцете му се разтрепериха неудържимо, кръвта запулсира в слепоочията му.

Той стана бавно, излезе и заключи кабинета. Въобще не се учуди, когато двама мъже със съмнителен вид се приближиха към него.

Гренвил бе предвидил, че Хобс може да прегледа книгите след връщането им и най-вероятно да открие фалшификацията. Не беше в стила му да подценява хората и лоялността им към госпожа Макинтош. И той реши да си подсигури мълчанието на служителя с по-убедителни средства.