Питър Уот
Горда птица (63)

62.

През целия следобед се чуваха единични изстрели, които държаха Майкъл и Патрик скрити под каруцата. Буреносните облаци над главите им скъсиха деня, но в последния момент бурята се размина и заваля тих напоителен дъждец. Водата потече между дъските на каруцата и ги измокри до кости.

Спорадичните изстрели ги увериха, че бурите няма да се откажат, но прикритието им беше добро и двамата почти не обръщаха внимание на куршумите.

Майкъл говореше от часове. Разказа му целия си живот, сподели дори и за работата си под ръководството на английския разузнавач Хорас Браун. Описа му екзотичните места, където е бил, и битките, които е водил. В отговор Патрик му разказа собствения си живот още от времето, когато живееше в хотел „Ерин“ в Сидни, до годините, прекарани под покровителството на лейди Инид. Двамата мъже откриха много общи неща. Патрик не се различаваше от безкомпромисния си, но в същото време романтичен баща, просто имаше повече късмет.

— Стъмва се — въздъхна Майкъл и забеляза, че очертанията на възвишението започнаха да се сливат с небето. — Скоро ще нападнат.

— Кога да тръгна? — неохотно попита Патрик.

Не искаше да оставя баща си, но разбираше, че здравият разум го налага. Емоционалните доводи не бяха от полза, само ядосваха Майкъл.

— Съвсем скоро — отвърна баща му и провери дали колтът е зареден. Придърпа и пушките по-близо до себе си. — Бронкхорст няма да чака дълго в това време. Имаш ли всичко необходимо?

Въпросът му прозвуча, сякаш приготвяше сина си за училище.

— Помниш ли кого трябва да потърсиш? — продължи с въпросите той.

— Да. Трябва да отида до близкото село и да потърся Мбулази.

Майкъл кимна.

— Мбулази е стар зулус и мрази бурите. Той ще повика на помощ британския пост в Де Аар. Само не пий от оная помия, дето хората му варят в селото и наричат бира. Опитвал съм я, повярвай ми, страшно е.

— Защо не тръгнеш с мен? Докато се усетят, вече ще сме далеч.

— Не става, синко — тъжно отвърна Майкъл. — Бурите са отлични бойци, знаят, че ще се опитаме да се измъкнем, и са готови да ни преследват. Ако остана тук, ти ще можеш безпрепятствено да стигнеш до селото. Защото аз съм човекът, който им трябва, ти си само бонус.

— Опитай се да издържиш по-дълго — каза решително младежът. — Обещавам, че ще се върна с подкрепление. Господи, помогни ми! Или името ми не е Дъфи?

Майкъл се засмя и го потупа ласкаво по гърба.

— Не можахме да си кажем всичко… татко — задавено каза младежът. — Но ще продължим разговора си веднага щом се измъкнем от тази бъркотия.

— Ще го продължим, момчето ми — едва чуто отвърна той.

Патрик се извърна, за да скрие сълзите си. Не беше хлапе в тялото на мъж. Стана, прегърна набързо баща си и беше готов да тръгне, но Майкъл го задържа.

— Патрик, когато видиш майка си, кажи й, че я обичаш — прошепна. — Това е много важно за жените, особено за майките.

— Непременно. А теб ще почерпя с най-доброто уиски в първия бар, след като се измъкнем от тая каша.

— Добро момче — изръмжа доволно Майкъл.

Без повече приказки Патрик приклекна и се затича към реката. Баща му гледа след него, докато младежът се сля с мрака, и едва тогава изтри сълзата от единственото си око. После вдигна уинчестъра и стреля два пъти, колкото да покаже на обсадилите го мъже, че още е тук. Не получи отговор. Това можеше да означава само едно — бандата на Бронкхорст вече настъпваше.

— Елате ми, холандски кучета! — изрева в тъмнината и изстреля нов куршум. — Елате да видите как умира един ирландец!