Питър Уот
Горда птица (14)

13.

Уили и децата стояха смутено пред обширната, оградена с лакиран дървен парапет веранда на красивата къща на Джудит и Соломон Коен. И четиримата бяха покрити с дебел слой прах, резултат от триседмичното пътуване от Клонкъри до Таунсвил. Уили се чувстваше не на място, докато семейството се радваше на пристигането на трите деца на Бен.

Джудит веднага се зае с Ребека. Коленичи и оправи разбърканите й къдрици. Соломон разтърси ръката на Уили, после го остави да мачка ръбовете на широкополата си шапка и насочи вниманието си към хлапетата. Евреинът се бе превърнал в едър търговец. Бизнесът му се бе разраснал неимоверно и сега той притежаваше огромна верига магазини из никнещите като гъби градове в колонията. Освен това превозваше стоки и търгуваше с акции. Той забеляза смущението на момчетата, когато съпругата му като истинска майка се захвана да им оправя дрехите, и реши да се намеси, за да защити мъжката им гордост.

— Джудит, момчетата вече са големи. Не ги третирай като бебета — каза той и ги побутна към удобните тръстикови столове. — Виж какви мъже са само.

Но високата тъмноока жена не му обърна внимание. Тя продължи да се суети около тях и да бърше радостните си сълзи. Обектът на особено внимание от нейна страна, Ребека, оглеждаше с отворена уста чистата и луксозна мебелировка на къщата и прекрасните цветни лехи от двете й страни. Те я превръщаха в своеобразен оазис сред оголения от растителност град, тъй като всички дървета в околността отдавна бяха изсечени за дървен материал.

Изморените пътници бързо се справиха със сандвичите и студеното мляко, поднесено от прислужницата. Уили се облиза доволно и едва сега се сети за писмото на Бен до Соломон. Бръкна със свободната си ръка в джоба на панталона, напипа изцапаната и свита на топка хартия и му я подаде.

— Това е от Бен — каза, преглътна и веднага захапа отново от току-що изпечения хляб.

Соломон извади очилата от малкия джоб на сакото си, зачете детските завъртулки на племенника си и остави гостите да се нахранят на спокойствие.

Ребека сдъвка отхапаното парче и избърса носа си с опакото на ръката. Джонатан я забеляза, намръщи се и бутна ръката й. Не искаше да изглеждат като невъзпитани селяни пред тези изискани хора. В този момент Джудит спомена, че по-късно може да отидат до града и да купят сладолед, и очите на хлапетата светнаха от нетърпение. Дори и Сол, който се бе опитал да запази дистанция, веднага забрави за враждебността си. Сладоледът беше мечта за хлапетата през дългите горещи дни в Йерусалим. Той никога не бе опитвал от лакомството, но често си бе представял омайващия му вкус.

Соломон прочете писмото, сгъна го внимателно и го сложи в джоба на сакото си.

— Джудит, Бен иска да остави децата при нас за известно време. Ще бъде чудесно къщата отново да заехти от детски смях — каза и потупа обичливо Сол по главата. — Дебора вече порасна и отлетя от дома. Знаеш, че скоро няма да се върне от Европа.

„Деца!“ — ядосано помисли Сол. Той не беше дете. Нека Ребека и Джонатан останат, но неговото място беше в Йерусалим, до баща му, до воловете и малкия им фургон. Щеше да избяга при пръв удобен случай.

— Ти ще останеш да спиш тук, Уили — каза Джудит, докато отвеждаше Ребека в къщата на прислугата — миниатюрно копие на тяхната собствена къща — за да я изкъпят и да се погрижат за нея.

После хукна към дома да огледа детските дрешки на Дебора, които по сантиментални причини беше скътала в една ракла на тавана. Дъщеря й бе пораснала и се бе превърнала в стройна тъмноока красавица, с глас като на славей, който омайваше публиката на най-известните оперни театри в Европа. В момента беше на турне из Америка и славата й растеше с всеки изминал ден.

Понякога Джудит се качваше на тавана, изваждаше детските роклички и им се любуваше. Колко бързо бе изминал животът й! Буквално до вчера буйната й дъщеря огласяше прашните улици на квартала заедно с хлапетата на съседите, а днес приковаваше вниманието на коронованите глави в Европа с изкуството си. Но нима Джудит не бе сигурна още от първия миг, в който зърна розовото си бебе, че славата и богатството са неговата съдба?

Когато след час Ребека се появи изкъпана, сресана и натъкмена в една от роклите на Дебора, братята й едва можаха да я познаят. Тя веднага се намръщи, като видя подигравателните им погледи. Но и техните усмивки се стопиха бързо, когато чуха строгия глас на Джудит:

— Сега е ваш ред, момчета.

И двамата почувстваха заплаха за своята мъжественост. Как ли пък не! Нямаше да позволят на тази строга върлинеста жена да ги третира като бебета! Поне така си мислеше Сол.

— Не си и помисляйте, че ще ви заведа на вечеря при госпожа Трейси в такъв вид — заяви тя, хвана сапуна в едната си ръка, а с другата помъкна Сол към банята.

Уили също се изкъпа и облече дрехите, които Соломон му даде като подарък от магазина. Младежът ги прие с благодарност и сега седеше на масата срещу Кейт Трейси, която въпреки че вече караше четирийсетата си година, продължаваше да бъде все така привлекателна, както я помнеше от златните мини на Палмър, когато с майка му я срещнаха за пръв път. Красотата й сякаш бе неподвластна на времето. Парите и властта не бяха покварили сърцето й и тя го гледаше със същите добри и състрадателни очи. След неговата майка Кейт беше най-важната жена в живота му. Той не можеше да не забележи напредналата й бременност и се зарадва от сърце на предстоящата промяна в живота й. Знаеше за трагичния край на другите бебета и разбираше колко важно за нея е да има дете. Младежът искрено се замоли този път всичко да е наред.

— Уили, сложи си още от агнешкото — мило го подкани тя. — Дано ти се услади след говеждото, което, предполагам, че си изял в Йерусалим.

— Така е, госпожо Трейси — усмихна се той.

Кейт го погледна със симпатия. Горкото момче, опитваше се да преодолее мъката по майка си мълчаливо, като истински мъж. Тя знаеше много добре какво е да изгубиш близък човек. Баща й беше убит от ужасния Морисън Морт, шеф на Националната конна полиция по онова време. Същата полиция бе убила и брат й Том. После се наложи да преживее смъртта на собствените си деца. Беше се научила да живее въпреки болката, но спомените още тревожеха съня й.

Богатата вечеря в дома на Кейт премина в спокойна приятелска атмосфера. Семейство Коен и домакинята обсъдиха общия си бизнес и бъдещите планове за разширяването му. Странният съюз между момичето с ирландска кръв и английските евреи бе доказал здравината си през годините и ги бе направил богати. Но той не се ограничаваше само върху общия финансов интерес. Навремето семейството беше помогнало на изоставената болна от малария жена, а по-късно тя им се отблагодари, като ги включи в своя финансов проект. После взе под крилото си Бен, племенника на Джудит, научи го на занаят и му помогна да организира свой собствен бизнес. Тя беше причината той да се срещне с Дженифър Харис и да се ожени за нея.

Разговорът премина в обсъждане на градските клюки и това даде възможност на Кейт тайно да огледа Уили. Сърцето я заболя, като видя, че момчето е отчаяно. Някога неговата майка беше бавачка на трите деца на Том и Мондо и Уили беше неизменна част от тяхното детство. Четиримата играеха заедно, бяха най-добри приятели, докато нейните племенници не отидоха в различни колежи, а Дженифър се омъжи за Бен и тримата заминаха за имението, което успяха да си купят до Клонкъри.

Кейт обичаше Питър и Сара като собствени деца. Тим обаче беше по-различен. Винаги бе странял от всички и една нощ преди три години просто изчезна, като остави бележка, че отива на запад да си търси работа. Оттогава не се бе обаждал нито на нея, нито на брат си и сестра си. Обичаше и Уили и си обеща да поговори с него веднага щом останат насаме. Искаше й се и Люк да бъде с нея. Той би успял по-лесно да намери път към младежа и да го утеши.

— Бен моли да оставим децата при нас, докато си стъпи на крака — обади се Соломон и прекъсна мислите на Кейт.

— Това е най-доброто решение, поне докато майолите все още владеят онзи район — отвърна тя и се съсредоточи в разговора. — Как ще остави децата сами вкъщи, докато пътува със стоката?

— Аз щях да му помагам — обади се Уили, — но няма кой да се грижи за Беки.

— Точно така — смотолеви Соломон и се закашля от притеснение. Без да иска, той бе изключил младежа от останалата част на семейството.

— Значи, Люк замина за Бърктаун? — попита загрижено Джудит.

— Да, преди седмица.

— Това не е ли близо до земите на калкадун?

Кейт се намръщи. Не искаше да мисли за опасностите, които може би дебнат съпруга й. Беше се опитала да го убеди да вземе лодка до залива, но той я бе обезоръжил с милата си усмивка и бе заявил, че ще се оправи сам.

— Люк е старо куче. Ще се справи — уверено отвърна тя.

Но изведнъж си припомни един разговор с Джудит. Преди много години двете седяха в малката кухничка на семейство Коен и Кейт й се оплакваше от високия синеок американец, който непрекъснато преследваше своите химери из пущинаците на колонията. Тогава Джудит, имайки предвид Люк и Хенри Джеймс, бе казала, че съдбата на такива мъже често ги отвежда до самотен, неизвестен на никого гроб. „Такива мъже не почиват в гробищата“ — бе казала тя и Кейт бе усетила необясним студ в сърцето си. Сега думите на приятелката й отново изникнаха в съзнанието й и тя потрепери от страх.

— Люк ще се върне жив и здрав — каза повече на себе си и Джудит поклати неопределено глава.

Малко след това семейство Коен и децата се наместиха в двуколката, готови за тръгване. Уили бе на коня си, но все още разговаряше със Сара, която бе излязла да ги изпрати. Кейт помаха с ръка на гостите си. Соломон й отвърна и опъна юздите на конете. Тя погледна към племенницата си и видя, че разговаря оживено с младежа. Тя самата не намери подходящ момент да поговори с него. Надяваше, че гостите ще останат още малко, за да може да размени няколко думи с Уили, но Соломон и Джудит бяха обещали да купят сладолед на децата.

Уили най-сетне се откъсна от Сара и пое след двуколката. „Каква красавица е моята Сара!“ — помисли си Кейт. Колко щяха да се гордеят Том и Мондо, ако можеха да я видят отнякъде! Притежаваше фините черти на брат й и екзотичния блясък на кожата на своята майка. Момичето се обърна и тръгна към дома. Пълните му устни се раздалечиха и разкриха два реда блестящи бели зъби. Но това, което завладяваше хората, бяха големите й светлосини очи. Омагьосани от тяхната мека светлина, мъжете обикновено забравяха за смесената й кръв. В движенията й имаше естествена грация, наследена от майка й. Гарвановочерната коса беше прибрана на висок стегнат кок.

— Случило ли се е нещо? — попита я Кейт, когато Сара изкачи стъпалата до верандата.

— Защо питаш?

— Виждам, че си се намръщила.

Сара се обърна и се загледа след отдалечаващия се конник.

— Уили се държа много странно. Исках да му изкажа съболезнованията си за смъртта на майка му, но той отвърна, че нямало нужда.

— Хората използват различни начини, за да се защитят от скръбта, скъпа. Предполагам, че Уили се опитва да не мисли за смъртта на майка си, но знам, че много я обичаше.

— И аз знам — обърна се момичето към леля си. — Но той каза и нещо друго. Измърмори, че ще открие баща си и ще си разчисти сметките с него. Попитах го дали има предвид Бен, но той обясни, че става дума за истинския му баща и че няма намерение да се връща в Йерусалим.

За втори път тази вечер Кейт усети острите зъби на страха. Значи, Дженифър му бе признала за Гренвил Уайт. Това нямаше да доведе до нищо добро. Веднъж Майкъл бе споделил, че въпреки изтънчените си обноски този мъж е олицетворение на злото. Ах, защо не успя да поговори с младежа! Трябваше да се посъветва с брат си, когато й дойде на гости. Той щеше да я научи как да му помогне.

Кейт се загледа за миг в уморените слънчеви лъчи, които се прибираха един по един зад хоризонта. Къде ли беше Люк сега? Мислеше ли за нея? Дали бе успял да намери подслон за нощта, или щеше да легне край някой поток, направо под звездите?

Тя прогони тревожните мисли за любимия си, погледна краката на племенницата си и сви вежди. Пак беше излязла без обувки. Навиците от детството се забравяха трудно.

— Бягай да се обуеш, млада госпожице — сгълча я тя без злоба. — Чичо ти всеки момент ще дойде. Така ли трябва да го посрещне една истинска дама?

Майкъл бе успял с лекота да спечели сърцето на племенницата си. Сара се бе запознала с него едва вчера, когато той намина да ги види, и бе очарована от красивия и благороден чичо, за когото не бе и предполагала, че съществува. Леля й беше сигурна, че ще стане така. Брат й умееше да омайва жените, независимо на каква възраст бяха.

Девойката се нацупи от забележката, но побърза да изпълни нареждането. Легендарният й чичо беше обещал да й донесе подарък. Какъв ли щеше да бъде, замисли се развълнувано тя и зашляпа с босите си крака по дъсчения под. Кейт не можа да сдържи усмивката си. Нейната Сара все още не можеше да се нарече дама, но не беше и момиченцето, което доскоро тичаше след братята си и Гордън.