Питър Уот
Горда птица (46)

45.

Гордън стоеше с наведена глава в подножието на стълбата към верандата на Кейт Трейси. Беше толкова посърнал, че сърцето й се сви от жал. Той бе тръгнал за Таунсвил веднага щом получи съобщението за внезапната смърт на майка си. Ема неочаквано бе получила масивен инфаркт и бе починала на място.

Кейт страдаше еднакво за загубата на най-добрата си приятелка и за смъртта на племенника си Питър Дъфи, затова съжалението към младежа бе примесено с гняв. Той сам бе изявил желание да тръгне по следите на Питър и последствията бяха фатални за всички. Трудно можеше да му прости това.

Сара седеше на един стол в стаята си и с каменно изражение се взираше в тапетите на стената. Чу думите на леля си, когато каза на Гордън, че не е добре дошъл в дома й, и мълчаливо кимна в знак на съгласие.

Раменете на младежа се отпуснаха. Нямаше сили да се защитава. Беше убеден, че ужасното проклятие, застигнало баща му, сега преследваше и него. Нямаше как иначе да си обясни внезапната смърт на майка си, която бе издъхнала в момента, когато той бе стрелял в Питър. Очевидци му бяха разказали, че отивала до магазина на Кейт и неочаквано се строполила на улицата. Когато лекарят дошъл, вече била мъртва.

Кейт чу плача на Матю и забърза към детската стая, като остави нежелания гост сам. Гордън тръгна тежко към коня си. Нямаше какво повече да си кажат.

Кейт влезе в стаята и завари Сара, която вече успокояваше бебето. Двете жени си размениха тъжни погледи. Посещението на Гордън бе разлютило отново раната в сърцата им от загубата на Питър.

— Ако искаш да чуеш какво има да ти каже, ще те разбера — каза тихо Кейт.

Сара поклати глава и залюля Матю в прегръдките си.

— Не. Той уби брат ми и аз никога няма да му го простя.

— Но ти все още го обичаш — нежно я погледна леля й.

— Да — изплака девойката и сълзите й потекоха.

Кейт чу отдалечаващия се тропот на конски копита. Гордън си отиваше от живота им. Но за колко дълго? Времето лекуваше скръбта. Тя се взря в очите на племенницата си и разбра, че част от сълзите й не бяха за Питър. Те се лееха заради изгубената любов към красивия черноок капитан.

Гордън се бе върнал два дни по-рано. Посети гроба на майка си и се върна в празната къща, която сега му се струваше много голяма. Навсякъде имаше вещи на майка му. Неочакваната й смърт не й бе дала възможност да ги сложи в ред, преди душата й да отлети към рая.

На масата в кухнята, до купата за разбиване на яйца, лежеше малко томче с поезия. „Сигурно е четяла, докато е готвела — помисли Гордън и затвори книгата. — Видяла е, че брашното е свършило, и е изтичала до магазина. Но не е стигнала дотам.“

Младежът изведнъж осъзна, че не познава добре Ема Джеймс. Бе я познавал като нежна и любяща майка, винаги загрижена за него. Но някога тя е била енергична млада девойка, достатъчно смела, за да прекоси океана и да се засели в тази чужда и негостолюбива земя. Влюбила се е и се е омъжила за баща му, без да му поставя никакви условия. Дали и тя е изпитвала чувствата, които той изпитваше към Сара Дъфи?

— Съжалявам за майка ти, Гордън.

Гласът го накара да подскочи. Замислен за майка си, той не беше чул кога е влязла Сара. Тя стоеше на прага на кухнята.

— Не исках да те безпокоя. Спрях да те погледам. Изглеждаше унесен в мисли…

— Дойдох да поразчистя, преди да обявя къщата за продан — отвърна той. — Искам да я оставя в идеален ред. Ще постоиш ли малко с мен?

Тя поклати глава.

— Не. Дойдох само да ти кажа, че майка ти означаваше много и за мен. Мъчно ми е за нея.

— Остани, Сара! Дай ми възможност да ти обясня какво стана — погледна я умолително той.

— Няма нищо за обясняване, Гордън. Ти уби брат ми.

— По дяволите, Сара! Аз обичах Питър като собствен брат — повиши тон Гордън. В сърцето му се надигна гняв. — Това, което стана, е ужасна случайност.

— Никой не те е карал да тръгнеш след него — тихо отвърна девойката. — Трябваше да предвидиш, че може да се случи нещо ужасно, когато се срещнете на онова място.

— Допуснах грешка, признавам. Ако мога да върна времето назад, не бих тръгнал по следите му, кълна се!

— Късно е за обяснения, Гордън. Брат ми вече е мъртъв и ти си неговият убиец. Мисля, че трябва да си тръгна, преди да кажеш нещо, което ще ме накара да те намразя.

Гордън направи три крачки и я сграбчи за раменете, преди тя да може да се обърне към изхода. Хватката му беше силна и болезнена.

— Знам, че ме обичаш още, независимо от това, което стана — с яростна решителност изрече. — Така ли е, Сара Дъфи?

Тя се опита да се измъкне от хватката му и от отговора.

— Няма значение какво чувствам, Гордън. Някои неща не могат да се простят. Никога не се бях замисляла за произхода си, но сега знам, че ако брат ми не беше наполовина туземец, щеше още да е жив. Черната половина в мен крещи за отмъщение. По-силно е отколкото можеш да си представиш. Остави ме да си тръгна, Гордън. Ние никога няма да бъдем заедно.

Той видя мрачния огън в очите й и се стресна. Никога не я беше виждал такава. Дори и когато с Питър дразнеха малкото момиченце толкова, че то започваше да плаче. Сара Дъфи му отмъщаваше. Отхвърляше го завинаги и така му отказваше единственото нещо, за което бе мечтал в живота си — любовта й. Никога не я бе желал повече.

— Щом искаш да те третирам като чернилка, сега ще ти покажа как се отнасяме с тях! — извика младият мъж и затегна хватката си.

Тя се разтрепери от болка, но продължи да го гледа с ледена ярост. Плю в лицето му и усети жилеща болка в бузата си. Гордън я бе ударил.

— Щом ти доставя удоволствие, покажи ми, инспектор Джеймс — прошепна с треперещ от омраза глас. — Не мога да те спра.

Гордън дойде на себе си и осъзна какво беше на път да направи. Пусна я, ужасено отстъпи назад и закри лице с треперещи ръце. Зарида с глас.

Сара остана на място. В погледа й се появи колебание. Една част от нея отчаяно искаше да го прегърне и да го успокои. Но омразата взе връх. Ръката, която бе отнела живота на брат й, я бе ударила през лицето. Обърна се и бързо напусна къщата.

Гордън не забеляза кога си е отишла. Беше загубил всичко — най-верния си приятел, любовта си, майка си. Оставаше му единствено работата. И все пак една слаба искрица надежда го възпря да извади пистолета и да го насочи към слепоочието си.

Скоро къщата беше продадена. Гордън оттегли молбата си за напускане и замина от града, без да се обади втори път на Кейт Трейси. Скоро щеше да е в Рокхамптън и да приеме новата си длъжност. Дали Сара си беше вкъщи? Конят потръпна нервно и той го потупа по врата.

— Знам, знам. Време е да тръгваме.

Конят пое напред, а Гордън избърса сълзите си.

— Ако трябва, ще дам и живота си, но ще докажа любовта си към теб, Сара! — прошепна той. — Ще видиш!