Питър Уот
Горда птица (65)

64.

Синьо-черният хоризонт отдавна бе погълнал слънцето. Гневни светкавици раздираха небето. Гордън беше само на крачка пред бурята. Спря в подножието на свещения хълм, слезе от коня и го завърза за един сух храст. После погледна към входа на пещерата, където преди година бе открил Питър. Чувстваше се самотен и слаб.

Не знаеше какво точно да направи, но беше сигурен, че трябва да се изправи пред невидимите духове на племето, към което принадлежеше и неговата любима, за да я спаси.

Внезапно усети лек повей на вятъра и храстите около него зашепнаха. Шепотът премина в стон, сякаш вятърът го предупреждаваше за предстоящата буря. След миг от небето закапаха едри тежки капки, жадната за вода земя ги погълна веднага. До обонянието му достигна приятен мирис на влажна пръст. И изведнъж бурята се развилня. Удари хълма и го засипа с големи колкото яйце ледени парчета. Гордън вдигна ръце, за да предпази лицето си. Изплашеният кон зацвили, дръпна се силно назад и отскубна храста, на който бе завързан. Усети свободата си и полетя в лудешки галоп, за да избегне ударите на тежките ледени късове.

Гордън остана съвсем сам. Единственият начин да се спаси от жестокия град беше да се скрие в светилището под черната скала. Сви глава между раменете си и затърси тясната пътека за нагоре.

Уили Харис седеше до огъня в пещерата и се вслушваше в страховития вой на бурята отвън. Всеки гръм се придружаваше от ослепителна бяло-синя мълния и призрачната й светлина нахлуваше дълбоко в дупката. Древните рисунки по стените оживяваха и сърцето на младежа подскачаше.

Уили затвори очи, за да не вижда зловещите изображения. Никога досега не бе ставал свидетел на такава яростна природна стихия. Добре, че имаше къде да се скрие. Въпреки че патроните му свършваха и напоследък не му вървеше с лова, все пак беше здрав и свободен. Но перспективите не бяха добри. Трябваше или да открадне някой вол от съседните фермери, за да се нахрани, или да се предаде на полицията. Не, Уили нямаше да направи нито едното, нито другото. Щеше да тръгне на юг и да потърси по-подходящи за лов места. Разрови догарящия огън и изведнъж замръзна. За миг му се счу човешки вик.

Напрегна се. Пресегна се за снайдера си и притаи дъх, за да може да чуе по-добре. Дали беше човек, или бе плод на страха от бучащата вихрушка навън? Но ето, викът отново се чу, този път придружен с човешка реч.

Уили взе един от горящите клони, хвана го като факла и стана. Приближи се бавно до входа на пещерата и подаде глава навън. Ураганният вятър загаси горящия клон, но електрическата светлина от светкавиците очерта фигурата на мъж, проснат на пътеката към пещерата.

Гордън обаче бе успял да зърне горящото дърво, преди то да угасне.

— Помощ! — опита се да надвика рева на бурята. — Помогнете!

Една фигура се стрелна към него и някой попита в ухото му:

— Господин Джеймс, вие ли сте?

— Уили? — вгледа се невярващо в младежа той. — Помогни ми! Мисля, че ме удари гръм. Не мога да стана. Крака.

Уили остави пушката в калта, хвана Гордън под мишниците и го помъкна към пещерата. Вкара го вътре и го остави близо до огъня.

Гордън легна по гръб и зави от болка. Ужасът в очите на Уили му подсказа, че с крака му е станало нещо непоправимо. Младежът се хвана за главата.

— Кракът ви, господин Джеймс. Няма го чак до прасеца.

Гордън чу думите му, но вече беше много далеч, на място, населявано от неспокойни духове и зловещи сенки.

Уили реши, че за капитана е по-добре да е в безсъзнание. Така поне не чувстваше болка. Вгледа се в обгорените краища на разръфаното месо, където трябваше да бъде долната част на крака му и разбра, че няма да го бъде, ако не получи медицинска помощ. Внезапно осъзна, че няма избор, и изстена. Трябваше да отиде до Глен Вю и да извика помощ. Това означаваше не само да се изложи на безмилостната буря, но и на възможността да бъде разпознат и предаден на полицията. Мамка му, защо трябваше шибаният инспектор да се окаже приятел? И какво, по дяволите, правеше тук?

Той събра разпиляния от вятъра огън и добави още дърва. После метна седлото през рамо и тръгна да търси коня си. Нито за миг не спря да псува Гордън Джеймс, оказал се на грешното място в грешното време.

Останал сам в пещерата, Гордън отново се срещна с Питър. Те се изправиха един срещу друг в онзи странен свят, където мъртвите се срещаха с живите. Борбата за душата на Сара Дъфи продължаваше. И Гордън разбра защо е дошъл тук.