Питър Уот
Горда птица (68)

67.

На бюрото между двете жени лежеше цял куп писма, привързани с червена панделка.

— Това са писмата от внука ми, които не сте успели да получите — обърна се Инид към младата жена. — Не знам дали заслужавате да ги прочетете сега.

Катрин Фицджералд не се изплаши от властния тон на възрастната дама и отвърна на хладния й поглед с тъжна усмивка.

— Ако бях получила тези писма, нямаше да чакам толкова дълго, за да дойда при него, госпожо Макинтош. Но въпреки всички пречки явно е било писано ние с Патрик да сме заедно и вашата намеса е част от плана на Всевишния.

Инид вдигна вежди и още веднъж огледа внимателно младата жена. Пред нея стоеше зашеметяваща красавица с дълга къдрава огненочервена коса и бяла като мляко кожа. Но това, което я привлече най-силно, бяха изумруденозелените очи, които толкова приличаха на очите на Макинтош. По тях можеше да разбере, че Катрин е умна и загадъчна жена. И силна. Не беше чудно, че внукът й си беше загубил ума по нея.

— Намесата ми се дължи на бащата на Патрик — отвърна тя. — Причината да ви поканя е писмото, което получих от него миналата година от Гърция.

Катрин трепна при споменаването на името на Майкъл Дъфи. „Значи красавицата си има слабо място“ — забеляза Инид.

— Смея да твърдя, че ако Патрик прочете писмото на баща си, би могъл да преосмисли отношението си към вас.

Катрин успя да възвърне увереността си. Не вярваше, че Майкъл би споменал пред тази сурова жена за кратката им, но страстна любовна история. Не беше такъв човек. Лейди Макинтош блъфираше, внезапно осъзна тя.

— Може ли да прочета писмото на господин Дъфи? — попита мило, макар вече да знаеше отговора.

— Съдържанието на писмото е поверително — отвърна Инид. — По-скоро бих го унищожила, отколкото да го покажа на някого, особено на Патрик.

— Тогава нямам друг избор, освен да призная на Патрик отношенията си с неговия баща и да се моля да намери сили да ми прости.

За миг възрастната жена се обърка от хитро направеното признание и показната демонстрация на доверие. Момичето беше много по-умно, отколкото бе очаквала, а това беше добър знак.

— Не мисля, че е необходимо, госпожице Фицджералд — усмихна се само с устни тя. — Нямам намерение да информирам внука си за вашата изневяра.

— Не бих желала да прозвучи грубо, госпожо Макинтош — с едва забележимо превъзходство отвърна Катрин, — но за изневяра може да се говори само между съпруг и съпруга. За щастие ние с Патрик още не сме женени, макар че се надявам това да стане след завръщането му от Южна Африка.

Момичето беше дяволски умно. Напомняше й самата нея на младини. Да, тя можеше да бъде водеща светлина за Патрик. Само че преди това двете трябваше да седнат и да се разберат за приоритетите и областите за действие на всяка. Вече не съжаляваше, че бе приела съвета на Майкъл да се запознае с жената, избрана от внука й за бъдеща съпруга. Разбира се, той дори не бе намекнал, че между него и Катрин е имало нещо, но добре, че се изясниха. Тя бе изпратила поканата си с телеграма до хотела, където Майкъл й бе писал, че се намира младата жена, и администрацията на хотела я беше препратила на адреса, който беше оставила.

Катрин се досети, че има връзка между изчезването на Майкъл и неочакваната покана на лейди Инид. Вече й бе ясно защо я бе напуснал той. Беше разбрал за Патрик. Но сега това нямаше значение. Важното беше, че през цялото това време Патрик не я бе забравил и не бе спрял да й пише писма. Той щеше скоро да се върне и тя щеше да му доразкаже легендата за Кукулан и Мориган. Тя завършваше щастливо. Двамата се оженваха. А сега беше време да покори сърцето на жената пред себе си.

— Лейди Макинтош — промълви и наведе покорно глава. — Знам, че не ме одобрявате за съпруга на внука ви, но искам да знаете, че нашата раздяла не бе продиктувана от желанието на някого от нас, а от намесата на съдбата и на дядо ми. Ако присъствието ми е причина за някакви разногласия между вас, само ми кажете. Веднага ще си тръгна. Но аз обичам Патрик с цялото си сърце и знам, че двамата с вашата неоценима помощ можем да направим името Макинтош още по-велико. Оставям съдбата ни във ваши ръце.

— Протестантка ли сте? — неочаквано попита Инид.

— Принадлежа към ирландската църква — объркано отговори тя.

— Е, поне не сте папистка — позволи си една усмивка старата дама. — Не се страхувайте, Катрин, не искам да си тръгвате. Виждам, че сте объркана от факта, че се предадох толкова бързо. Може би съм си взела поука от някои мои грешки в миналото. Мисля, че двете с вас ще се разбираме добре. И двете обичаме един и същ мъж и се надявам, че и двете ще работим за неговия успех. Смело мога да заявя, че се гордея с избора на внука си.

Тя посочи писмата и продължи:

— Тези писма са ваши. Можете да ги прочетете в хотела си или тук, ако решите да се преместите при мен, докато чакате завръщането на Патрик. Вие ще сте най-хубавия подарък, който бих могла да му предложа, когато се завърне.

Катрин застана нащрек при думата „подарък“. Прозвуча й сякаш тази жена притежаваше Патрик, а сега искаше да притежава и нея. Не, сега нямаше да мисли за това.

Докато взимаше писмата, си помисли, че с времето жената срещу нея щеше да се превърне в най-доверената й приятелка и същевременно в най-непримиримия й враг.