Питър Уот
Горда птица (17)

16.

Две седмици след като тръгнаха на път, родилните болки на Кейт започнаха. Викът й достигна до ушите на Уили, който яздеше десетина метра пред нея. Той моментално спря и се обърна. Тя се бе превила и държеше корема си с две ръце. Останал без управление, конят й забърза напред. Копитата му оставиха малки езерца от прах върху сухата земя.

— Исусе! — извика той и побърза да хване поводите на коня, преди да е обърнал фургона.

Как можа да се случи. Точно тук, в тази пустош, на километри от най-близкото населено място.

— Трябва да ми помогнеш, Уили — едва успя да изрече Кейт и се сви от болка при следващата контракция. Водите й потекоха по бедрата. Бебето беше на път.

Уили скочи от коня, помогна й да слезе и я сложи да легне под колата — единственото място, което предлагаше сянка.

— С какво да помогна, госпожо Трейси — отчаяно попита той и коленичи до нея. — В Йерусалим съм израждал крави. Не знам дали това ще е от полза.

Кейт видя страха в очите му и му се усмихна със стиснати от болка зъби.

— Просто остави нещата на природата, Уили. Запали огън и организирай лагер. Това можеш да направиш, нали?

— Веднага — окопити се младежът и огледа околността с надежда да намери по-свежа растителност, знак за близък източник на вода.

Но нямаше и следа от влага, само няколко полусухи дървета, незнайно как успели да надвият над високата жълта трева. Те бяха в сърцето на най-сухия район на колонията, където всяко стръкче водеше люта битка за оцеляване.

Кейт повдигна бедрата си и свали памучните гащи. Не е хубаво мъж да присъства на такова събитие, помисли замаяно Уили. Може би ще е по-добре да отиде до Джулия Крийк, най-близкото селище, и да доведе акушерка.

— Донеси ми водата от фургона — нареди му тя. — Чувствам страшна жажда.

Той скочи и зарови из багажа, доволен, че може да свърши нещо. Намери бутилката и я занесе на Кейт. Тя отпи от животворната течност и се почувства по-добре.

— Госпожо Трейси, дали да не отида до Джулия Крийк за доктор или за акушерка? — попита колебливо младежът. — Като че ли не мога много да помогна тук, само ви карам да се чувствате неудобно.

— Колко далече е Джулия Крийк — попита Кейт и му върна бутилката.

— Около два часа път оттук.

Кейт разбра, че момчето търси някакъв изход за себе си. Не искаше да я изостави, но не можеше и да стои безпомощно, и да гледа как се гърчи от болка. Може би беше прав. Може би щеше да успее да доведе навреме помощ.

— Заслужава си да опиташ — каза тя и видя облекчение в очите му. — Но първо донеси някои неща от фургона.

Той намери всичко, което й беше нужно — чисти парцали, малка стъкленица с лауданум и шишето с вода — и ги постави така, че да може да ги достигне при нужда. Извади и остър нож, и макара с фина връв и оцени предвидливостта й. Тя бе приготвила всичко необходимо за своето бебе.

Кейт гледа след отдалечаващия се Уили, докато фигурата му се превърна в трепкащо размазано петно, което постепенно се сля с обедната мараня. Затвори очи и се замоли бебето да дойде, докато е светло, за да може да вижда ясно какво прави. Знаеше, че трябва да почисти сина си, когато дойде на бял свят. Сина си ли каза? Дали милостивият бог не й връщаше момченцето, което някога й отне?

Контракцията премина и тя затвори очи, за да събере сили за следващата. Но мухите накацаха по лицето й и започнаха да я дразнят с малките си крачета и неспирното си бръмчене. Това беше единственият звук в иначе убийствената тишина наоколо и единственото движение.

Не, не беше точно така. Имаше и още някой. Тя впери поглед в лазурносиньото небе и видя огромен орел. Той се носеше на мощните си криле в търсене на плячка или леш и Кейт разбра, че вече не е сама.

Но реещият се в небето орел не беше единствената й компания. Тя не можа да види аборигените от номадското племе, които следваха полета на орела. Усети ги конят й. Той вдигна глава над тревата и се загледа във внимателно напредващите към тях черни фигури. Усети непознатата им миризма и изпръхтя силно. Кейт се заслуша и успя да отличи тихия говор от досадното бръмчене на мухите. Опита да се надигне и да погледне назад, но болката я връхлетя и тя успя единствено да изохка. Стоновете й накараха туземците да замлъкнат. Тя затвори очи и се опита да се пребори с болката и страха. След малко ги отвори и занемя при вида на високия мършав воин, надвесен над нея с копие в ръка. Но когато се взря по-внимателно в брадатото му лице, забеляза добронамереност и съчувствие. Успя да се усмихне и номадът също й отвърна с усмивка. Обърна се и извика нещо. Това беше сигнал за жените от племето. Те наобиколиха измъчената Кейт и закъткаха на странния си език с майчинска загриженост. Големият воин й заговори на език, който тя незнайно как успя да разгадае.

— Дявол взел, госпожо. Моя дума, ние добри. Голяма птица довела нас дотук.

Кейт не можа да отговори. Болката отново замъгли съзнанието й. Раждането започна, но тя беше в сигурни ръце. Тъмнокожите жени помогнаха на измъчената жена и с радост поеха в ръцете си нейния син.

И така, Матю Трейси бе роден в адската жега на ранния следобед. Туземните жени поставиха на гърдите й малкото, покрито с червена прах и стръкчета трева. Бебето заплака, стисна юмручета и майка му щастливо се усмихна.

Уили се върна чак вечерта. Водеше със себе си жената на управителя на Джулия Крийк и сина й — висок младеж, който караше двуколката им. Видя бебето на гърдите й и едва не падна от коня. Въпреки тревогата му госпожа Трейси изглеждаше добре, само дългите й къдрици, залепнали по потното й лице, изглеждаха мръсни и влажни. Тя им се усмихна щастливо и изрече със слаб глас:

— Имах си помощници, но когато той се роди — погледна с любов към сина си, — те се върнаха в храсталака.

— Туземци ли бяха? — стъписа се Уили.

Кейт кимна. Матю извърна глава от гърдата й, с което показа, че засега е приключил с храната.

Жената на управителя приклекна до родилката и се възхити на бебето, което за Уили беше просто едно грозно създание, увито във вързоп. „Само жена може да намери нещо красиво в тази малка сбръчкана топка“ — помисли си той и се засмя. Смехът му се разнесе из равнината, изпълнен с радост и облекчение. Кейт беше добре и най-сетне държеше в ръцете си своето бебе.

Жената и синът й останаха да спят при тях и си тръгнаха едва сутринта. Кейт им благодари, но непознатата смутено наведе глава. За нея това не беше услуга. Човек трябваше да се отзове, щом имаха нужда от него.

Уили впрегна конете и провери запасите им за из път. Разрови багажа във фургона и веднага разбра, че по-голямата част от брашното и захарта липсва. Явно Кейт го бе дала на аборигените като благодарност за помощта им, сети се той и изръмжа недоволно. Жестът беше прекалено щедър. Когато каза на Кейт какво мисли, тя веднага възрази и отбеляза, че имат достатъчно, за да се приберат в Таунсвил.

— Добре ме чу, Уили. Отиваме си вкъщи — каза, без да откъсва поглед от малкото намръщено личице на сина си.

Уили се изненада от решението й да спре дотук и да се прибере у дома, но в същото време почувства и облекчение. Пътуването можеше да отнеме силите дори и на кален мъж, камо ли на изтощена от раждането жена. Но причината за решението й да се откаже да търси Люк беше друга. Тя вече знаеше, че издирването ще се окаже напразно. Съпругът й вече беше мъртъв. Той бе дошъл при нея в ранните часове на утрото. Застана над нея и се усмихна нежно на новороденото им дете. В съня си тя чу мекия му американски акцент. Той я посъветва да се прибере у дома. Каза, че тялото му лежи на самотно и отдалечено място и никой няма да намери костите му в близките години. Каза й още, че рано или късно някой ще открие дневника му и ще й го занесе. Тогава тя щеше да разбере колко много я обича и какво означава за него. После й се усмихна и тръгна обратно през равнината към хоризонта. Беше си отишъл от света, за да остане завинаги в нейните спомени и сънища.

Когато нощта го погълна, Кейт се стресна и се събуди. Погледна на запад, накъдето бе тръгнал той, и видя падаща звезда, която очертаваше над нея красива светеща дъга.

— Люк! — понечи да го спре, но сълзите я задушиха.

После даде свобода на чувствата си и плака, докато небето започна да изсветлява.

През това време Уили, изтощен от ездата, спеше, свит на кълбо под одеялото си. Матю се размърда и заплака, но тя го взе на ръце и му подаде гърдата си. Той засука лакомо, а тя погледна към сивото небе и поведе разговор с Люк. Сълзите й скоро пресъхнаха и тя не спря да гледа нагоре и да говори, докато и последната звезда не угасна. Умората я победи и тя потъна в здрав и спокоен сън.

Уили оседла коня си и се метна върху него. Какво чудо, философски заключи той, беше тръгнал да търси мъртвец, а намери нов живот. Щеше да заведе Кейт у дома и да потърси нов живот и за себе си. Но нямаше да тръгне за Сидни без пари. Може би щеше да потърси работа на някой впряг или при „Коб и Ко“ — голяма търговска фирма, чиито товари кръстосваха из цялата колония. После щеше да намери баща си и да го убие.

Срита коня и потегли към изгряващото слънце. Орелът се виеше над главите им и големите му криле пазеха сянка на бебето. Аборигените седяха под едно разклонено дърво и обсъждаха раждането на детето, чиято съдба беше да лети с орлите.