Нелсън Демил
Катедралата (55)

Глава 55

Брайън Флин слезе от кулата и тръгна по централната пътека. Стъпките му кънтяха в лъскавия мрамор. Изви към покритата вътрешна галерия и се отправи към Джон Хики, който се бе изправил на издигнатата платформа на органа и го гледаше как приближава. Флин бавно изкачи стъпалата и застана с лице срещу него. След известно мълчание Хики рече:

— Часът е 4,59, а ти оставяш отец Мърфи да губи ценно време в опити да спаси вече осъдени души. Поне вече знаят ли какво трябва да правят?

— Шрьодер обади ли се?

— Не. това означава, че или няма нищо ново, или нещо не е наред — Хики извади лулата си и я напълни. — Цяла вечер се притеснявам, че тютюнът ми ще свърши преди живота ми. Наистина се тормозех… Не е хубаво да се налага човек да пести тютюна си преди да умре — той запали клечка и звукът се чу необикновено силно в тишината. Дръпна силно от лулата си и попита: — А къде е свещеникът?

Флин махна неопределено към кулите.

— Той не ни е сторил нищо… Не е нужно да плаща висока цена, че е попаднал на неподходящото място в неподходящ момент.

— Защо не? Нали затова ще умрем всички — Хики изигра внезапно просветление. — А, предполагам, че да си играеш на Господ, означава, че трябва да спасиш един живот срещу всеки десет, които вземеш.

Флин го изгледа:

— Кой си ти?

Хики се усмихна с невъздържано задоволство.

— Изплаших ли те, момче? Не се плаши. Аз съм само един старец, който се развлича, като си играе със страховете и предразсъдъците на другите. — Той прекрачи тялото на Педар Фицджералд и застана пред Флин. Смукна шумно от лулата си със замислено изражение на лицето. — Знаеш ли, момче, откакто устроих собственото си погребение и после възкръснах, не съм се забавлявал толкова. Колко много полза може да има от едно възкресение, някой дори е измислил цяла религия.

Посочи с палец към разпятието върху олтара и се захили. Флин почувства дъха му върху лицето си и постави дясната си ръка върху конзолата на органа.

— Знаеш ли нещо за този пръстен?

Хики не го погледна.

— Знам какво вярваш, че представлява.

— А какъв е в действителност?

— Пръстен, направен от бронз.

Флин го свали от пръста си и го постави върху отворената си длан.

— Значи съм го носил прекалено дълго. Вземи го!

Хики вдигна рамене и посегна да го вземе. Флин затвори ръката си и се взря в него. Очите на Хики се стесниха и се превърнаха в черни цепки.

— Значи искаш да знаеш кой съм и как съм дошъл тук?

— Погледна мъждукащото огънче в чашката на лулата с прекален интерес. — Мога да ти кажа, че съм дух или караконджол, излязъл от гроба, за да си вземе обратно пръстена и да доведе до твоето разрушение и до смъртта на всички фениани, за да продължи тази борба за следващото поколение. Ето подходящото келтско обяснение, което търсиш, за да успокои страховете ти.

— Той го погледна право в очите. — Мога да ти съобщя и истината, която е далеч по-страшна. Аз съм жив. Твоята собствена черна душа си е въобразила караконджолите, вампирите, духовете, които вещаят смърт, и всички кошмарни създания, които бродят из тъмните пейзажи на твоя ум и те карат да се сгушваш край трепкащите огньове на тресавищата. Ах, Брайън, това е истински ужас, защото не можеш да намериш убежище от чудовищата, които носиш в себе си.

Флин стоеше взрян пред себе си и изучаваше набръчканото бяло лице. Неочаквано очите на Хики омекнаха, заискриха и устата му се изви в добродушна усмивка:

— Разбра ли?

— Да, разбрах — отговори Флин. — Разбрах, че си чудовище, което извлича сила от слабостите на останалите. Моя е грешката, че си тук. И аз поемам отговорността да се погрижа повече да не вредиш.

— Вредата е сторена. Ако беше се изправил срещу мен, вместо да се въргаляш в самосъжаление, можеше и да изпълниш дълга си към своите хора, да не говорим за пътя на съдбата ти.

Флин продължи да се взира в него:

— Каквото и да се случи, ще се погрижа да не излезеш жив оттук.

Обърна се и отиде в светилището. Застана пред трона.

— Кардинале, очаква се полицията да нападне в определен момент след 5,15. Отец Мърфи се намира на сравнително безопасно място. Ние не сме в безопасност и най-вероятно ще умрем. — Потърси някаква емоция по лицето на кардинала, но то остана безизразно. Той продължи: — Искам да знаеш, че онези отвън също носят отговорност. Като мен, те са суетни, користолюбиви и грешни. Доста долна пасмина за един продукт на хилядолетната християнско-юдейска любов и милосърдие, не смяташ ли?

Кардиналът се наведе напред от трона.

— Това е въпрос, който подхожда на хора, търсещи пътя в живота си. Твоят живот свършва и скоро ще получиш всички отговори. Използвай минутите, които ти остават, за да поговориш с нея — и той кимна към Морийн.

Флин се смая за момент. Този беше най-малко очакваният отговор от един свещеник. Той отстъпи заднишком от трона, обърна се и прекоси светилището.

Морийн и Бакстър бяха останали седнали, оковани заедно на първата скамейка. Без да продума, Флин отключи белезниците, после каза с глас, който сякаш идваше отдалеч:

— Бих искал да ви заведа на някое по-безопасно място, обаче някои от останалите няма да го приемат. Все пак, когато започне стрелбата, няма да бъдете екзекутирани, защото има вероятност да ги отблъснем и после пак да имаме нужда от вас. — Погледна часовника си и продължи с безизразен глас: — След 5,15 ще видите как вратите се взривяват и полицията се втурва вътре. Знам, че и двамата сте способни да запазите хладнокръвие. Хвърлете се под пейките зад вас. Когато наближи шест часа и три минути.., ако все още сте живи… трябва да напуснете района, каквото и да става наоколо. Това е всичко, което мога да направя за вас.

Морийн се изправи и го погледна внимателно.

— Никой не те е молил да правиш нещо за нас. Ако искаш да направиш нещо за някого, незабавно слез по тези стълби и отвори вратите. После се качи на амвона и съобщи на своите хора, че всичко е свършило. Никой няма да те спре, Брайън. Мисля, че те очакват да те чуят.

— Когато отворят портите на Лонг Кеш, аз ще отворя тези врати.

В гласа й прозвуча гняв:

— Ключовете за затворите в Ълстър не са в Америка, нито в Лондон или Дъблин. Те са в Ълстър. Дай ми една година в Белфаст и Ландъндери и аз ще изведа повече хора от затворите, отколкото някога сте освобождавали с вашите отвличания, нападения, убийства…

Флин се засмя гръмко.

— Година? Ти няма да оцелееш цяла година, Морийн. Ако католиците не ти видят сметката, ще го направят протестантите.

Тя пое дъх, за да овладее гласа си.

— Много добре… Не си струва да го обсъждаме отново. Но ти нямаш право да тласкаш тези хора към гроба.

Твоят глас може да разпръсне тази смъртоносна магия, която е надвиснала над това място. Хайде! Направи го! Сега! — тя замахна и го удари по лицето.

Бакстър се дръпна настрана и отвърна поглед, Флин дръпна Морийн към себе си:

— Цяла вечер всички бяха толкова добри да ми дават съвети. Не е ли странно, как хората не ти обръщат голямо внимание, докато не поставиш под тях някоя бомба? — той пусна ръцете й. — Ти, например, ме напусна преди четири години, без да ми даваш съвети за бъдещето. Всичко, което ми каза тази нощ, можеше да бъде казано тогава.

Тя хвърли поглед към Бакстър и почувства неудобство, че той чува всичко това. Рече тихо:

— Казах всичко, което имах да казвам тогава. Но ти не ме слушаше.

— И ти не говореше толкова високо. — Флин се обърна към Бакстър: — А ти, Хари — помести се към него, — майор Мартин имаше нужда от мъртъв англичанин тук и това ще бъдеш ти.

Бакстър помисли над съобщението и го прие доста бързо:

— Да… Той е болен човек… обладан от фикс-идеи. Предполагам, винаги съм подозирал…

Флин погледна часовника си:

— Извинете ме, трябва да говоря с хората си. Обърна се и тръгна към амвона. Морийн отиде зад него, постави ръка на рамото му и го обърна към себе си.

— Проклет да си, Брайън! Няма ли да кажеш поне сбогом?

Лицето на Флин почервеня, за миг той сякаш престана да се владее, после издаде гърлен звук:

— Съжалявам… Не мислех, че ти… Добре, тогава, сбогом! Сега говорим за последно, нали?… Късмет, Морийн. — Поколеба се, наведе се към нея, но веднага се изправи рязко.

Тя искаше да продума нещо, но откъм стълбището за ризницата се чу плътният глас на Галахър:

— Брайън! Бърк е дошъл да те види.

Флин погледна часовника си с известна изненада. Хики извика откъм органа:

— Това е капан!

Флин се поколеба и погледна Морийн. Тя кимна леко. Той я гледа в очите няколко секунди и отсече:

— Все така доверчива, а? — усмихна се и тръгна покрай олтара, за да слезе долу.

Бърк беше застанал до вратите по риза, с празен кобур и ръце в джобовете. Флин се приближи, без да проявява предпазливост и се спря близо до вратата.

— Е? — Бърк не отговори и Флин каза рязко: — Няма да ме убеждаваш да се откажа или…

— Няма.

Флин подвикна на Галахър:

— Иди да си починеш — и се обърна към Бърк: — Да ме убиеш ли си дошъл?

Бърк извади ръцете си от джобовете и ги постави на решетката.

— Това донякъде представлява бяло знаме, не мислиш ли? Смяташ ли, че мога да те убия ей така?

— Трябва. Човек винаги трябва да се опита да убие вражеския командир при първа възможност. Ако ти беше Белини, щях да те убия.

— И все пак има правила.

— Да, току-що ти казах едно.

Минаха няколко секунди в мълчание, след което Флин продължи:

— Какво искаш?

— Исках да знаеш, не изпитвам лична вражда към теб.

Флин се усмихна.

— Знам го. То се вижда. И аз не те мразя, Бърк. Това е най-лошото, нали? Не мразя твоите хора, както и повечето от тях не мразят мен.

— Тогава защо сме тук?

— Защото през 1154-а Ейдриън IV позволил на английския крал Хенри II да влезе с войската си в Ирландия. Тук сме, защото червеният автобус мина покрай абатство Уайтхорн. Ето защо аз съм тук. А ти?

— Бях дежурен в пет часа.

Флин се засмя:

— Е, това е противно незначителна причина да умреш, нали? Освобождавам те от обещанието да участваш в нападението. Може би в замяна на моя жест ти ще решиш да очистиш Мартин. Мартин нареди нещата така, че бедният Хари да е тук. Беше ли ти дошло на ум?

Лицето на Бърк остана безизразно, Флин хвърли поглед на часовника си — 5,04. Нещо не беше наред.

— Не е ли по-добре да си тръгваш?

— Щом така искаш. Освен това, ако пожелаеш, ще остана да говоря с теб по телефона до шест и три минути.

Флин погледна Бърк внимателно.

— Искам да говоря с Шрьодер. Изпрати го тук.

— Невъзможно е!

— Искам да говоря с него! Веднага!

Бърк отговори:

— Никой вече не се страхува от твоите заплахи. Най-малко Берт Шрьодер — той въздъхна тежко: — Капитан Шрьодер налапа дулото на пистолета и…

Флин го сграбчи за рамото.

— Лъжеш! Искам да видя тялото му!

Бърк се отскубна и слезе в ризницата, после погледна назад към Флин.

— Не знам какво го е бутнало в пропастта, но съм сигурен, че ти имаш вина за смъртта му. — Спря до отвора на коридора. На по-малко от три фута стоеше маскиран полицай с автоматичен пистолет „Браунинг“. Бърк подаде глава зад ъгъла и погледна към Флин. За миг сякаш се поколеба, после извика: — Сбогом!

Флин кимна.

— Радвам се, че те срещнах.