Нелсън Демил
Катедралата (53)

Глава 53

Бърк беше сам в малката стая до залата за пресконференции. Той навлече бронираната жилетка върху пуловера и, след като забоде зелен карамфил в една от кожените гайки на патрондаша, тръгна към вратата.

Тя внезапно се отвори и пред него се изправи майор Мартин.

— Здрасти, Бърк. Така ли ходи облечен вече цял Ню Йорк? — той извика към коридора и се появиха двама патрулиращи полицаи, които водеха между себе си цивилен мъж. Мартин се усмихна. — Мога ли да ти представя Гордън Стилуей, американски университет по архитектура? Господин Стилуей, това е Патрик Бърк, световно известно ченге от тайните служби.

Високият изправен старец пристъпи напред в стаята. Изглеждаше леко объркан, но иначе се държеше с достойнство. В лявата си ръка държеше чанта за документи, от която се подаваха четири хартиени ролки. Бърк направи знак на полицаите, че са свободни, и се обърна към Мартин:

— Късно е.

— Така ли? — Мартин погледна часовника си. — Имаш цели петнайсет минути да предупредиш Белини. Времето, както знаеш, е относително. Ако ядеш стриди, петнайсет минути минават доста бързо, но ако висиш завързан за левия си тестис, те направо се влачат — той се засмя на собствената си шега. — Белини виси завързан за тестисите. Ти ще го отвържеш. После отново ще го закачиш, след като е разговарял с господин Стилуей. — Мартин влезе по-навътре в стаята и отиде съвсем близо до Бърк. — Господин Стилуей е бил отвлечен от апартамента си от неизвестни лица и държан в празен тавански апартамент недалече от тук. Действайки въз основа на сведенията, получени от анонимен информатор, аз отидох в Седми участък и ето ти сега, Гордън Стилуей. Господин Стилуей, няма ли да седнете?

Гордън Стилуей остана прав и местеше погледа си от единия на другия. След малко рече:

— Това е ужасна трагедия… но не съм съвсем наясно какво се очаква от мен…

Мартин го прекъсна:

— Вие, сър, ще дадете на полицията информацията, която им е нужна, за да проникнат в катедралата и да нападнат терористите в гръб.

Стилуей го погледна.

— За какво говорите? Искате да кажете, че имат намерение да нападнат? Не мога да се съглася.

Мартин постави ръката си на рамото му.

— Боя се, че пристигнахте малко късно, сър. Нападението вече не подлежи на обсъждане. Или ще помогнете на полицията, или те ще влязат през вратите и прозорците, ще нанесат огромни щети и ще загинат много хора. След което терористите ще запалят катедралата и ще я взривят.

Очите на Стилуей се разшириха от ужас и той се остави на Мартин да го поведе към един стол. Мартин се обърна към Бърк:

— Не е зле да побързаш.

Бърк се приближи към него:

— Защо го направи толкова късно?

Мартин отстъпи крачка назад.

— Съжалявам, трябваше да изчакам капитан Шрьодер да предаде плановете за нападението на Флин, което той прави точно в този момент.

Бърк кимна. Атаката на Белини трябваше да бъде отменена, каквото и друго да се случеше. Един нов план, основан на информацията от Стилуей, ако имаше такава, щеше да отсрочи атаката толкова близо до шест часа, че тя също при всички положения щеше да завърши с бедствие. Мартин бе доставил Стилуей и заради това Вашингтон щеше да му дължи голяма услуга. Той го погледна:

— Майоре, бих желал да съм първият, който ще ти изкаже благодарност за оказаната помощ.

Мартин се усмихна.

— Вече възприемаш правилния дух. Цяла нощ беше толкова тъп, Бърк, обаче ако се навърташ покрай мен, обещавам ти, че ще излезеш от тази работа като герой.

Бърк се обърна към Стилуей:

— Има ли скрити пътища за достъп до тази катедрала, които могат да дадат на полицията тактическо преимущество?

Стилуей стоеше неподвижен и размишляваше за събитията, които бяха започнали с един слънчев ден на парада, продължиха с отвличането и спасяването му и завършваха в тази стая от подземието с двама мъже, които очевидно не бяха съвсем наред. Той отговори:

— Нямам представа какво имате предвид под „тактическо преимущество“. — Гласът му стана раздразнен. — Аз съм архитект.

Мартин погледна отново часовника си.

— Е, добре. Аз изпълних своята част. — Отвори вратата. — Сега побързай! Обеща на Белини да си с него, а обещанието е красиво и свято нещо. И… о, да, по-късно, ако си жив, ще станеш свидетел на още една загадка, която ще се разкрие в тази катедрала. Много е интересна. — Той излезе и тръшна вратата.

Стилуей погледна уморено Бърк.

— Кой е той? Кой си ти?

— А ти кой си? Ти Гордън Стилуей ли си, или си някоя от малките шегички на майор Мартин?

Стилуей не отговори.

Бърк извади една от ролките с планове, разви я и се взря в чертежа. Хвърли скицата на масата и погледна часовника си.

— Елате с мен, господин Стилуей. Да видим дали си е заслужавало да ви чакаме.

Шрьодер влезе в залата за пресконференции и бързо отиде до телефона.

— Тук е Шрьодер. Свържете ме с Клайн.

Гласът на кмета звучеше неемоционално:

— Да, капитане, имахте ли късмет?

Шрьодер огледа почти празната стая. Пушките и бронираните жилетки бяха изчезнали, празни кутии от патрони и гранати бяха натрупани в един ъгъл. На дъската някой беше надраскал:

КРАЕН РЕЗУЛТАТ:

ХРИСТИЯНИ И ЕВРЕИ ...........................

ЕЗИЧНИЦИ И АТЕИСТИ ...........................

Клайн прояви нетърпение:

— Е?

Шрьодер се облегна на масата и потисна напъна да повърне.

— Не… никаква отсрочка… никакъв компромис. Слушайте…

Клайн се вбеси:

— Цяла нощ всички ти повтаряме това! Шрьодер пое дълбоко дъх и притисна стомаха си с ръка. Клайн продължаваше да говори, но той не чуваше нищо. Много бавно започна да възприема детайли от всичко, което го заобикаляше. От другата страна на масата със скръстени ръце седеше Белини. На другия край на стаята стоеше Бърк с двама полицаи с черни маски. Близо до тях видя седнал някакъв старец в цивилно облекло.

Кметът продължаваше:

— Капитане, до този момент ти беше герой и в рамките на един час може да се превърнеш в главен говорител на полицейското управление.

Шрьодер гледаше изцапаното с черна камуфлажна боя лице на Белини и му се стори, че той го гледа с неприкрита омраза, сякаш знаеше. Но реши, че всичко е от нелепата боя.

Клайн продължаваше да говори:

— И няма да говориш с журналистите, докато не бъде даден и последният изстрел. И какъв е този слух, който се носи, че си щял да тръгваш с Белини?

Шрьодер отговори:

— Аз… трябва да го направя. То е най-малкото, което мога да направя…

— Ти да не си се побъркал? Какво ти става? Звучиш сякаш… сякаш си пиян.

Шрьодер усети, че е приковал поглед в стареца, който, чак сега забеляза, изучаваше дълъг лист хартия. Очите му отново обходиха мълчаливите мъже и се спряха върху Бърк, който изглеждаше… почти тъжен. Всички изглеждаха, сякаш някой току-що е починал. Нещо не беше наред.

— Пиян ли си?

— Не…

— Стегни се, Шрьодер! Скоро ще те дават по телевизията.

— Какво?

— Телевизията забрави ли, червената лампичка, голямата камера… Сега излизай от тази катедрала и идвай колкото може по-бързо.

Шрьодер чу как телефонът замлъкна и погледна слушалката. После я пусна на масата. Протегна напред ръка и посочи стареца.

— Кой е този?

Всички в стаята стояха мълчаливи. После се обади Бърк:

— Знаеш кой е, Берт. Ще променим плановете за нападението.

Шрьодер се обърна бързо към Белини и промърмори неразбрано:

— Не… Не! Ти…

Белини хвърли поглед на Бърк и кимна. Той се обърна към Шрьодер:

— Не мога да повярвам, че си го направил. — Тръгна към Шрьодер, който започна да отстъпва настрани към вратата. — Къде отиваш, приятел? Да информираш другарчето си? Мръсен педераст!

Главата на Шрьодер се въртеше неконтролирано. Белини отиде още по-близо до него:

— Нещо не те чувам, лайняр! Медното ти гласче е заприличало на вода, пусната в клозет.

Бърк извика:

— Джо, без грубости! Просто му вземи оръжието.

Той се приближи до двамата мъже. Двамата маскирани полицаи хванаха пушките-помпи. Макар да не разбираха съвсем ясно какво става, бяха готови да стрелят, ако Шрьодер направеше движение към пистолета си. Гордън Стилуей вдигна глава от плановете си. Шрьодер най-после намери гласа си:

— Не… слушайте… трябва да говоря с… Флин… защото… нали разбирате… трябва да опитам едно последно нещо…

Белини протегна ръка:

— Дай ми пистолета си! С лявата ръка, закачен на кутрето, леко и без излишни движения, и никой няма да пострада.

Шрьодер се поколеба, после бавно бръкна в джоба и внимателно извади пистолета, закачен на сгънатия му пръст.

— Белини, слушай, какво става тук? Защо… Белини се протегна за пистолета с лявата си ръка и замахна с дясната, нанасяйки свиреп удар в челюстта му. Шрьодер политна назад към вратата и се свлече на пода. Бърк рече:

— Не беше нужно да го правиш.

Белини отпусна ръка и се обърна към него:

— Прав си. Трябваше да му откъсна топките и да му ги натикам в устата — той погледна Шрьодер. — Опита се да ме убиеш, нали?

Бърк видя, че се готви да продължи боя.

— Няма нищо общо с теб, Белини. Просто се успокой — той застана зад него и постави ръката си на рамото му. — Хайде, имаш да вършиш много работа.

Белини направи знак на двамата полицаи.

— Сложете белезници на тоя педераст и го заврете в някой килер. — той се обърна към Бърк: — Мислиш, че съм глупак, нали? Мислиш, че не знам как всички ще прикривате този шибаняк, веднага щом се оправи цялата лайняна история и до утре отново ще се превърне в златното момче на кмета. — обърна се да види как двамата полицаи влачеха Шрьодер навън. — Намерете някое място с плъхове и хлебарки.

Той седна и се опита да успокой треперенето на ръцете си, като запали цигара. Бърк застана до него.

— Животът не е справедлив, нали? Но този път някой ни подава ръка. Флин мисли, че ще направиш едно нещо, а ти ще направиш друго. Така че в крайна сметка не е толкова зле, а?

Белини кимна вкиснато и погледна Стилуей.

— Да, може и да си прав — потри кокалчетата на ръката си и няколко пъти сви и разпусна пръстите си.

— Заболя ме… но пък така се накефих. — той неочаквано се засмя. — Бърк, наведи се. Искаш ли да научиш една тайна? От пет години си търся повод да направя това. — Той вдигна очи към тавана. — Благодаря ти, Боже.

Залата започна да се пълни със свободни командири, извикани спешно от постовете си. Белини ги огледа. Най-лошото чувство на този свят, каза си той, беше да се приготвиш психически за битка и тя да се отложи. Взводните командири бяха в мрачно настроение. Белини погледна Бърк.

— Най-добре е да повикаш Негова Шибана Чест да дойде да обясни. Ако искаш, можеш да спасиш задника на Шрьодер, но даже и да не го направиш, то няма никакво значение за Клайн, защото все пак ще го повишат и превърнат в национален герой.

Бърк свали бронираната жилетка и пуловера.

— Трябва да се срещна с Флин и да изляза със солидна причина защо Шрьодер не поддържа връзка с него.

Белини отиде до средата на дългата маса и пое дълбоко въздух. Огледа дванайсетте взводни командири и се обърна към тях:

— Момчета, имам една добра и една лоша новина. Работата е там, че не знам коя е добрата и коя лошата.

— Никой не се засмя и той продължи: — Преди да ви кажа защо е отложена атаката, искам да знаете нещо. Хората в катедралата са отчаяни мъже и жени… партизани… това е битка… Война… и целта не е да ги арестувате с цената на собствения си живот…

Един от взводните командири попита високо:

— Искаш да кажеш, първо да стреляме и после да питаме, нали?

Белини си спомни военния израз за това:

— Избийте ги до крак!