Нелсън Демил
Катедралата (38)

Глава 38

Морийн се плъзна зад дебелата колона без да сваля очи от Хики, който стоеше зажумял в полумрака. Мегън застана зад него, размахвайки пистолета си така, както другите жени размахват дамска чантичка — и както самата тя някога също беше размахвала пистолет.

Морийн ги видя да си шепнат. Знаеше какво си говорят, дори без да ги чува. По кой път е тръгнала тя? Дали не е по-добре да се разделим? Да стреляме ли? Може би да извикаме? Дали да включим фенерчетата? Тя чакаше съвсем наблизо, на по-малко от петнайсет фута, защото едва ли биха заподозрели, че може да стои и да ги наблюдава толкова отблизо. За тях беше цивилна, ала само да я познаваха по-добре! Ядоса се на това подценяване от тяхна страна.

Неочаквано фенерчетата светнаха и лъчите им започнаха да обхождат тъмните далечни ъгълчета. Морийн се притисна още по-близо до колоната.

Хики викна:

— Даваме ти последна възможност, Морийн. Предай се и няма да ти сторим нищо! Но ако ни принудиш да те гоним…

Той не довърши. Неизречените думи бяха по-ужасяващи, отколкото ако ги беше казал.

Видя как започнаха отново да се съвещават. Знаеше, че очакваха от нея да отиде на изток, към основите на ризницата. Нищо чудно Флин да е чул как четиримата бяха обсъждали бягството. И тя искаше да поеме нататък, но сега знаеше, че не бива.

Молеше се да не се разделят — да не отрежат пътя й в двете посоки. Призна си също, че не искаше Мегън да се отдалечава от Хики… Макар че ако бе далече от него… Морийн свали обувките си, бръкна под полата и събу чорапогащника си. Усука въже от найлона, нави краищата му около ръцете си и преметна импровизираната гарота през раменете си. Клекна, загреба с шепите си пръст и започна да трие с нея мокрото си лице, ръцете и краката. Погледна сакото и полата си — бяха тъмни, но не достатъчно. Тихо ги съблече, обърна ги с хастара навън — той беше по-тъмен — и ги облече отново. Закопча догоре сакото върху бялата си блуза и вдигна яката. През цялото време не сваляше поглед от Хики и Мегън.

Внезапно през отвора се спуснаха още два крака и скоро една фигура слезе по стълбата. Морийн разпозна Франк Галахър по раираните панталони на церемониалмайстор.

Хики посочи към предната част на катедралата и Галахър извади пистолет. Тръгна бавно на запад покрай стената на стълбището към външната стена на отчасти заровената в земята крипта. Хики и Мегън поеха на изток към ризницата. Морийн видя, че не й остава друга възможност, освен да поеме на юг към съвсем ниския тунел под покритата вътрешна галерия. Там имаше най-малка вероятност да открие изход, според онова, което отец Мърфи знаеше за разположението. Но докато гледаше как се движи бавно светлината на Галахър, разбра, че можеше да го следва до края на криптата, а там щеше да има повече възможности за избор. Тръгна наляво, като се придвижваше странишком, успоредно на посоката, в която вървеше Галахър. На петнайсет фута от колоната тя стигна до друга колона и спря. Видя лъча на фенерчето почти срещу себе си. Снопът светлина, който влизаше през отвора в пода, сега се виждаше по-слабо, следващата колона беше някъде в мрака отляво. Отново тръгна странишком, като притичваше тихо с босите си крака по влажната пръст. Въртеше разперените си ръце, за да се предпази от удар в тръба. Следващата колона беше на по-далечно разстояние от втората — на около двайсет и пет фута. Вече си помисли, че я е пропуснала, когато се блъсна в нея. Внезапният удар в гърдите й изкара въздуха и тя неволно хлъцна.

Светлината на Галахър се люшна към нея и тя замръзна зад колоната. Лъчът се отмести и тя го последва. Втурна се към следващата колона, като броеше крачките си, докато тичаше. На осмата спря и протегна напред ръце. Напипа каменната колона и се притисна към нея.

Сега разбра, че е изпреварила Галахър, обаче неговият лъч опипваше мястото срещу нея. На няколко фута от нея свършваше подът на светилището. Оттам стръмно се спускаха стъпалата към мястото за причастие и отиваха към ниското пространство под главния под на катедралната зала. На светлината от фенерчето видя също ъгъла на криптата, там, където стената се отдалечаваше от нея. Беше на не повече от петнайсет фута. Наведе се и прекара ръка по пръстта. Напипа малко парче чакъл. Хвърли го към последната колона, от която бе дошла. Светлината на фенерчето се отмести по посока на звука. Тя се хвърли напред, опитвайки се да прецени разстоянието. Ръката й се блъсна във външната стена на криптата и тя се премести наляво към ъгъла. Светлината се върна на предишното си място. Морийн се сви надолу под лъча и се плъзна покрай ъгъла, без да отлепя гръб от студения камък. Продължи да отстъпва настрани, с гръб към стената, като непрекъснато следеше с поглед лъча, който мина от лявата й страна. Напипа найлоновата гарота около врата си и я свали. Представи си Франк Галахър — симпатичен, с малко глупаво изражение. И много едър. Уви здраво въжето около ръцете си и направи примка.

Лъчът ставаше по-дебел и силен и с подскачане се приближаваше към ъгъла на криптата. Вече чуваше стъпките на Галахър зад ъгъла, шумното носово дишане, което й беше така добре познато. Господи, помисли си тя. Господи, никога не съм желала толкова силно да убия някого.

Благоразумие. Трябва да знаеш кога да бягаш и кога да се биеш, когато се колебаеш, казваше Брайън Флин, бягай. Учи се от вълците. Те бягат от опасността, без да се самообвиняват. Дори гладът не замъглява преценките им. Ще имат и други възможности да убиват. Успокои треперещите си ръце, пое дълбоко въздух и метна въжето около раменете си. Тръгна покрай стената надясно, отдалечавайки се от приближаващите стъпки. Следващият път.

Нещо докосна лицето й, тя потисна вика си и изви глава, за да го избегне. Внимателно се пресегна и напипа нещо висящо. Шнура на лампата. Протегна се нагоре и откри крушката. Разви я и я подхвърли в снижаващото се подземие пред нея. Дръпна шнура и включи електричеството. Дано си пъхне пръста тук и да пукне, помисли си тя. Галахър приближи до ъгъла и клекна. Раздвижи лъча в широка дъга под ниския тунел на няколко фута от стената.

Морийн видя пред себе си осветеното подножие на стълбището, което слизаше от светилището. Съвсем в дъното на тунела съзря светещите червени очи на плъховете. Продължи да слиза покрай стената на криптата. Стори й се, че продължава безкрайно. Галахър отмести светлината от тунела и започна да опипва стената на криптата.

Тя тръгна по-бързо, като се спъваше в чакъла. След като по нейната собствена преценка беше изминала двайсет и пет фута, дясната й ръка напипа ъгъла, където стената свиваше към ризницата. Лъчът попадна върху рамото й и тя замръзна. Светлината се отмести от сакото й и се отдалечи. Тя се плъзна зад ъгъла, точно преди светлината да се върне, за да провери отново онова подозрително нещо, което бе уловено преди миг.

Морийн се обърна и тръгна с дясното си рамо, долепено до стената, към основите на ризницата. Намери още една крушка и я разви. После пак дръпна шнура. Около нея цвърчаха плъхове и нещо мина през босите й крака.

Стената на криптата сви, за да се срещне с външната стена на стълбището на ризницата, и тя прецени, намира се точно на отсрещната страна на стълбището, откъдето беше слязла през отвора в пода.

Досега бе успяла да им се изплъзне, беше се оказала по-добра в една игра, която бе последната игра на криеница. Всяка уличка и градинка на Белфаст минаха през ума й. Всеки път, когато с разтуптяно сърце и пресъхнало гърло беше пълзяла по камънака, се върнаха в спомените й и тя се почувства пълна с живот, увереност и някакво опиянение от опасната игра.

Земята под нея се издигна и се наложи да се привежда още по-ниско, докато накрая запълзя. После падна на гърди. Един плъх изтича през ръката, друг — през краката й. По челото й потече пот и от това в устата и очите й влезе кал. Дишането й бе толкова шумно, мислеше си, че Галахър го чува ясно.

Зад нея лъчът от фенерчето се движеше във всички посоки. Не можеше да допусне, че той я преследва… освен ако не е чул нещо или не е видял отпечатъците от краката й. А може би е открил някоя от онези празни фасунги и се е досетил. Бръкни с проклетия си пръст в някоя от тях и пукни! Надяваше се, че и той е изплашен колкото нея.

Продължи да пълзи, докато ръката й напипа студения влажен камък. Прокара пръстите си по грапавата повърхност, после вдигна ръка по-нависоко и усети закръглените очертания на масивна колона. Ръката й пак се плъзна надолу и почувства нещо меко и влажно. Бързо се дръпна назад. Предпазливо се протегна отново и докосна меката, подобна на маджун субстанция. Дръпна късче от нея и я помириса.

— О, Божичко! — прошепна тихо. — О, копелета проклети! Значи наистина ще го направите.

Коляното й се удари в нещо, ръцете й се протегнаха и напипаха куфара, който те бяха свалили през дупката. Бе достатъчно голям, за да побере двайсет килограма пластичен експлозив. Някъде, може би от другата страна на стълбището, се намираше другият заряд. Сгуши се в пространството между стената на стълбището и основата на колоната, и свали чорапогащника от раменете си. Намери парче от тухла и го стисна в дясната си ръка. Галахър се приближи. Светлината на фенерчето му осветяваше земята точно пред него. Сега тя видя следите, които бе оставила по пръстта, докато беше пълзяла.

Светлината се люшна нагоре и се спря върху основата на колоната, а после опипа мястото, където тя се криеше. Той се приближи пълзешком и насочи лъча между колоната и стената.

В продължение на дълга секунда светлината замря върху лицето й и те се гледаха един друг от разстояние по-малко от ярд. На лицето на Галахър бе изписана изненада. Тъпанар!

Морийн свали ръката си с тухлата и я запрати между очите му. Фенерчето падна, тя изскочи от нишата си и уви найлоновата гарота около врата му.

Галахър се замята по земята като заклан петел. Морийн го яхна и сключи краката си около тялото му, държейки гаротата като юзди. Стягаше я силно около врата му, дърпаше с цялата си сила.

Галахър се отпусна и падна на гърди, затискайки краката й под себе си. Тя дръпна по-здраво найлона, материята се оказа прекалено разтеглива. Знаеше, че го задушава прекалено бавно и му причинява ненужни страдания. Дълбоко от гърлото му излезе хриптене. Главата му се завъртя неестествено и лицето му застана срещу нея. Светлината от падналото фенерче хвърляше жълт лъч върху него и тя видя изцъклените му очи и подаващия се език. Кожата бе разцепена там, където го беше ударила тухлата, носът му бе счупен и кървящ. За част от секундата очите им се срещнаха.

Тялото му омекна и остана неподвижно. Седнала на гърба му, Морийн се опитваше да успокои дишането си. Все още долавяше живот в тялото му, чуваше плиткото дишане, конвулсиите на мускулите и плътта, долепени до бедрата й. Започна да стяга гаротата, после внезапно я свали от врата му и зарови лицето си в ръце. Чу гласове да идват покрай криптата и на по-малко от четирийсет фута видя две светлини. Бързо изключи фенерчето и го захвърли настрани. Усещаше сърцето си да блъска лудо, ръцете й трескаво търсеха падналия пистолет.

Единият лъч се вдигна и огледа тавана. Чу гласа на Мегън:

— Още една липсваща крушка. Хитра малка кучка. Другата светлина оглеждаше земята. Хики рече:

— Ето следите им.

Ръцете на Морийн докоснаха тялото на Галахър и усети, че той помръдна. Тя се отдръпна назад. Хики извика:

— Франк? Там ли си?

Приближи светлината и я спря върху тялото на Галахър.

Морийн изпълзя заднишком, докато се спря в колоната. Обърна се и заби пръсти в експлозива, опитвайки се да го отдели от основата. Търсеше детонатора, който със сигурност бе забит някъде в него. Двете светли кръгчета дойдоха по-близо. Хики извика:

— Морийн! Добре се справи, момичето ми. Но както виждаш, хрътките надушиха миризмата. Ще започнем да стреляме напосоки, ако не се предадеш.

Морийн продължи да дърпа експлозива. Знаеше, че няма да стрелят напосоки толкова близо до взривното устройство. Шумът от пълзенето на двамата стана по-силен. Обърна се назад и видя двата кръга светлина да се срещат върху тялото на Галахър. Сега Хики и Мегън закръжиха загрижено около него. Галахър се опитваше да се изправи на четири крака.

— Ето, намерих фенерчето му — каза Мегън.

— Потърси пистолета му — нареди Хики. Морийн дръпна за последно експлозива, после заобиколи колоната, докато стигна до стената, която я делеше от ризницата. Подпря се до нея с дясното си рамо и запълзя, като търсеше с опипване някакъв отвор. Тръби и поводи минаваха през нея, но нямаше достатъчно място, за да мине човек. Отново чу гласът на Хики:

— Морийн, мила, Франк се чувства малко по-добре. Всичко е простено, скъпа. Дължим ти признание, имаш добро сърце. Хайде! Да се качваме нагоре, да се измием хубавичко и да изпием по чаша чай. Морийн видя една, после две, после три светлини, които започнаха да се приближават към нея. Хики й говореше:

— Морийн, намерихме пистолета на Франк, така че знаем, че не си въоръжена. Играта свърши. Ти се справи добре. Няма от какво да се срамуваш. Франк ти дължи живота си и няма да има възмездие, Морийн. Само викни и ние ще те заведем обратно. Имаш думата ни, няма да ти сторим нищо.

Морийн се сгуши до стената. Знаеше, че Хики говори истината. Галахър й беше длъжник. Нямаше да и направят нищо, докато той е жив. Беше едно от правилата. Старите правила, на Хики и на нея. Обаче не бе сигурна за Мегън.

Инстинктите й подсказваха, че всичко е приключило — трябва да се предаде, докато все още е в сила обещанието да не я убиват. Беше изморена и измръзнала, всичко я болеше. Светлините се приближиха. Тя отвори устата си да говори.