Нелсън Демил
Катедралата (50)

Глава 50

Часовникът на задната стена на балкона удари три сутринта. Брайън Флин отбеляза часа със звъна на камбаните, изправи се и погледна Лиъри, седнал на ръба на парапета. Краката му се люлееха на няколко нива над основния под на катедралата, Флин каза:

— Ако задремеш, ще паднеш. Лиъри отвърна без да се обръща:

— Точно така.

Флин се огледа за Мегън, но тя не се виждаше. Той заобиколи органа, взе една пушка и тръгна към Лиъри. Лиъри неочаквано се завъртя и спусна краката си от вътрешната страна на балкона.

— Това е стар номер — рече той.

Флин почувства напрягането на тялото си. Лиъри продължи:

— Научих го в армията. Качваш се на някое място, където ако заспиш, можеш да се удариш или да умреш. То те държи буден… В повечето случаи.

— Много интересно.

Мина покрай Лиъри и влезе в кулата. Качи се в асансьора, който го свали в преддверието. Стъпките му кънтяха в празната сграда, докато вървеше по централната пътека. Съливан, Боулънд и Феръл се надвесиха от галериите. Хики спеше пред долния орган. Флин мина през отворените крила на преградата и изкачи стъпалата към олтара. Четиримата заложници спяха по двойки в противоположните краища на светилището. Погледна през Бакстър към Морийн и видя равномерното надигане и спадане на гърдите й, после вдигна очи към мястото, където кардиналът и отец Мърфи лежаха оковани за трона и спяха. Флин коленичи до Морийн и видя ожуленото й лице. Чувстваше очи, които го наблюдаваха отвисоко, Мегън, която го дебнеше в мрака, и Лиъри, който следеше движението на устните му през оптическия прибор. Флин се наведе с гръб към Лиъри, така че да скрие от погледа му и Морийн. Докосна бузата й. Тя отвори очи и ги впери в неговите.

— Колко е часът?

— Късно е.

— Ти остави да стане късно. Той промълви:

— Съжалявам… Не можех да ти помогна.

Тя извърна лицето си. И двамата мълчаха известно време, после тя започна:

— Тази игра на шикалкавене с полицията прилича на онези игри на нерви с коли, които летят една към друга. Всеки шофьор е хипнотизиран от приближаването на другия, и една минута преди зазоряване… дали някой ще извие рязко волана?

— Пълни глупости. Това е война. Вие, глупави жени, винаги смятате, че мъжете разиграват някакви игрички на своите его…

— Война ли? — тя сграбчи предниците на ризата му и гласът й се извиси: — Нека аз да ти кажа нещо за войната. Тя не се води в църкви и с оковани заложници.

И понеже заговори за война, все още съм достатъчно добър войник, за да знам, че те може и да не дочакат зори. Може би ровят някъде там точно в този момент, и преди да успееш да поемеш още веднъж дъх, тук ще се изпълни с изстрели и за миг ще те напълнят с куршуми. — Пусна ризата му. — Война! Знаеш за войната не повече, отколкото знаеш и за любовта.

Флин се изправи и погледна Бакстър.

— Харесваш ли този мъж?

Тя кимна.

— Той е добър човек.

Флин се втренчи в една точка в пространството.

— Добър човек — повтори той. — Някой, който ме вижда за първи път, може да каже същото за мен, ако не знае историята ми. В този момент не ме харесваш особено, но няма нищо. Надявам се да оцелееш, и даже се надявам Бакстър да оцелее. Надявам се двамата да се разбирате добре.

Морийн лежеше по гръб и гледаше нагоре към него.

— И двамата не вярваме на нито една твоя дума. Флин се отдалечи от нея.

— Трябва да вървя… — погледна към Хики над парапета и рече внезапно. — Кажи ми за него. Какво говореше старецът? Какво стана със звънеца в изповедалнята?

Морийн се изкашля и заговори делово, разказвайки всичко, което бе открила за Джон Хики. Накрая заключи:

— Дори и да спечелите, той ще направи така, че всички със сигурност да умрем. Ние и четиримата сме убедени, иначе нямаше да рискуваме с това бягство.

Очите на Флин отново се върнаха на Хики, после обходиха светилището и заложниците, букетите с вече увяхващи карамфили и кървавите петна върху мрамора на олтара. Имаше чувството, че е виждал всичко преди, че е преживял нещо подобно в сън или видение. И си спомни, че то беше станало в абатство Уайтхорн. Отърси се от впечатлението и погледна Морийн. Неочаквано се наведе и разкопча белезниците.

— Ела с мен!

Помогна й да се изправи и я подкрепяше, докато вървяха към стълбите за ризницата. Усещаше, че Хики го гледа от органа, и Лиъри и Мегън също ги наблюдават от тъмните сенки на балкона. Знаеше също какво си мислят — че ще освободи Морийн. И това, разбираше той, както разбираха и всички останали, беше критична точка, тест за положението му на лидер. Щеше ли някой от тримата да се опита да го спре? Преди няколко часа не биха посмели.

Когато стигнаха до най-горното стъпало, се обърна — не колебливо, а предизвикателно — и вдигна глава към балкона, после погледна и към органа. Никой не издаде нито звук, никой не помръдна. Той преднамерено продължи да чака, като оглеждаше катедралата. После започна да слиза. Спря на площадката до Галахър.

— Иди да си починеш, Франк.

Галахър погледна него и Морийн и в израза му пролича разбиране и одобрение. Очите му срещнаха тези на Морийн. Той понечи да каже нещо, само се обърна и бързо се качи. Флин погледна оставащите стъпала до заключената врата и обърна лице към Морийн.

Тя разбра, Брайън Флин бе утвърдил себе си като водач, беше наложил волята си над останалите. Разбра също, че той щеше да отиде и по-далече. Щеше да я освободи, но не знаеше дали искаше да го направи заради нея, заради себе си, или за да демонстрира, че може да прави което пожелае, да покаже, че той е Фин Макмейл — водачът на фенианите. Тя слезе и спря до вратата, Флин я последва и махна с ръка към ризницата.

— Тук е пресечната точка на два свята… светът на святото и този на земното, на живите и мъртвите. Дали някога тези два толкова различни светове, са били отделени от по-тънка преграда?

Тя се вгледа в тихата ризница. На олтара в параклиса на свещениците трепкаше молитвена свещ, масите стояха наредени покрай стените, покрити със старателно сгънатите бялочервени покривки за великите пости. Великден, помисли си тя. Пролет. Възкресението и животът. Тя погледна Флин. Той й предложи:

— Ще избереш ли живота? Ще тръгнеш ли без другите?

Морийн кимна:

— Да, ще тръгна.

Той се поколеба, после извади ключовете от джоба си. С трепереща ръка отключи ключалката на вратата и катинара на веригата. После започна да развива веригата. Бутна назад лявото крило и огледа отворите на коридорите, обаче не видя и следа от полиция.

— Побързай!

Тя хвана ръката му.

— Ще тръгна, но с теб. Той я погледна и попита:

— Би ли оставила и другите да тръгнат с мен?

— Да.

— Можеш ли да го направиш и да живееш без угризение на съвестта?

— Да.

Флин погледна отворената врата.

— Ще стоя в затвора дълго време. Можеш ли да чакаш?

— Да.

— Обичаш ли ме?

— Да.

Той протегна ръка към нея, тя бързо се изкачи по стъпалата и спря на половината път до площадката.

— Няма да ме избуташ навън. Ще тръгнем заедно.

Той стоеше и гледаше силуета й на светлия фон на вратата на криптата.

— Аз не мога да тръгна.

— Даже и заради мен? Аз бих го направила заради теб. А ти?

— Не мога… за Бога, Морийн… не мога. Моля те, ако ме обичаш, върви! Върви!

— Заедно. По който и да е път, но заедно.

Флин наведе глава и я поклати. След дълго мълчание чу стъпките й нагоре по стъпалата.

Заключи вратата и тръгна след нея. Когато се качи в светилището на олтара, я намери отново легнала, с белезници на китката и затворени очи.

Флин излезе от светилището, отиде до една скамейка в средата на катедралата и седна, без да откъсва очи от олтара. Изненадващо му дойде на ум, че неща, които повечето хора смятаха за изпитание — ролята на водач, смелостта, способността да направляваш собствената си съдба — му се удаваха съвсем лесно. Беше Божи дар, смяташе той. Но любовта — толкова обикновено чувство, че дори невзрачните мъже бяха благословени с любещи жени, деца, приятели — винаги му бе убягвала. И единственият път, когато я беше открил, тя бе толкова трудна, че стана болезнена и за да накара болката да спре, той накара любовта да спре чрез силата на собствената си воля. И все пак тя се връщаше, отново и отново. Аmоr vinсit оmnia^[1], както проповядваше отец Майкъл. Той тръсна глава. Не, аз победих любовта.

Почувства се напълно изпразнен от съдържание. В същото време, за свой ужас и отвращение, се чувстваше добре в ролята на властелин над себе си и своя свят.

Остана седнал на скамейката дълго време. Флин погледна Педар Фицджералд, легнал свит отстрани до органа. Беше завит с одеяло до покритата със засъхнала кръв брадичка. Флин застана до Джон Хики, който лежеше върху клавиатурата на органа, и се загледа в бледото му, почти восъчно лице. Полевият телефон иззвъня и Хики се размърда. Чу се втори звън и Флин грабна слушалката. По кабела долетя гласът на Мълинс.

— Върнах се в камбанарията. Приключи ли вече с камбаните?

— Да… Как изглеждат нещата навън?

— Отдолу е много тихо. Но по-далече… Все още се виждат хора по улиците — отговори Мълинс.

Флин долови нотка на почуда в гласа на младия мъж.

— До късно празнуват, а? Дадохме им един празник на Свети Патрик, който винаги ще помнят.

Мълинс рече:

— Дори не обявиха полицейски час.

Флин се усмихна. Америка му напомняше за „Титаник“. Имаше разрез, дълъг триста фута, в единия борд, и оттам непрекъснато нахлуваше вода, но те продължаваха да сервират напитки в салоните.

— Изобщо не прилича на Белфаст, нали?

— Не.

— Усещаш ли долу някаква тревога… раздвижване?…

Мълинс помисли, после отвърна:

— Не, все още изглеждат спокойни. Със сигурност са измръзнали и уморени, но не се долавя напрежение. Няма предаване на заповеди, нито оная характерна вдървеност, която се забелязва преди атака.

— Ти как се оправяш със студа?

— Минах тази фаза.

— Ти и Рори ще видите първи изгрева.

Мълинс отдавна се беше отказал от надеждата да види изгрева.

— Да, изгревът от камбанарията на „Свети Патрик“ в Ню Йорк. Може да се напише цяло стихотворение.

— Ще ми го прочетеш по-късно — той затвори и вдигна слушалката на вътрешния телефон. — Свържете ме с капитан Шрьодер, моля!

Флин погледна лицето на Хики, докато чакаше. Събудено, лицето му беше изразително и живо, но в съня изглеждаше като смъртна маска. Чу леко заваления глас на Шрьодер.

— Да…

— Обажда се Флин. Събудих ли те?

— Не, сър. Чакахме поредното обаждане на господин Хики на кръгъл час. Той каза… Все пак се радвам, че се обадихте. Исках да говоря с вас.

— Мислеше си, че съм умрял, нали?

— Ами… не. Вие биехте камбаните, нали?

— Как звучеше при вас?

Шрьодер се изкашля:

— Изглеждате обещаващ.

Флин се засмя:

— Възможно ли е да развиваш чувство за хумор, капитане?

Шрьодер се засмя притеснено.

— Или може би изпитваш такова облекчение, че вместо Хики се обадих аз, та чак си се замаял.

Шрьодер не отговори, Флин попита:

— Докъде стигнаха в столиците? Шрьодер отвърна резервирано:

— Чудят се защо не отговаряте на онова, което ви предаде инспектор Лангли.

— Боя се, че то не ми е много ясно.

— Не мога да говоря подробно по телефона.

— Разбирам… Ами тогава защо не дойдеш до вратата на ризницата да си поговорим?

Последва дълга пауза.

— Не ми е позволено да го правя. Противоречи на правилника.

— Опожаряването на една катедрала, също. Тъкмо то ще стане, ако не дойдеш да разговаряме, капитане.

— Май не разбирате, господин Флин. Има внимателно изработени правила… Както вероятно добре знаете. Преговарящият не може да се излага на… на…

— Няма да те убия.

— Аз… знам, че няма да… но… Слушайте, вие и лейтенант Бърк вече… Бихте ли искали да говорите с него до вратата?

— Не, искам да говоря с теб до вратата.

— Аз…

— Не изпитваш ли поне любопитство да ме видиш?

— Любопитството тук няма място…

— Така ли? Струва ми се, капитане, че тъкмо ти измежду всички останали хора трябва да цениш контакта очи в очи.

— Не виждам особен смисъл…

— Колко ли войни е можело да се избегнат, ако всеки от водачите поне бе видял лицето на другия, ако се бяха докоснали и помирисали потта и страха на противника си?

— Почакайте за момент — рече Шрьодер.

Флин чу изщракване и минута по-късно чу гласа му.

— Добре.

— След пет минути — Флин затвори и смушка грубо Хики. — Слушаше ли? — Стисна здраво ръката на Хики. — Един ден, мръсен дъртако, ще ми разкажеш за изповедалнята, за онова, какво си говорил на Шрьодер, и за това, какво си говорил на моите хора и на заложниците. Освен тези неща, ще ми разкажеш за компромиса, който ни е бил предложен.

Хики се сви от болка и се изправи.

— Пусни ме. Тези стари кокали се чупят лесно.

— Не е зле да счупя тези на врата ти.

Хики погледна Флин без следа от болка на лицето.

— Внимавай!

Флин пусна ръката му и го бутна настрана.

— Не се опитвай да ме плашиш!

Хики не отговори, в погледа му се четеше неприкрита омраза. Флин погледна към Педар Фицджералд.

— Грижиш ли се за него?

Хики не отговори. Флин погледна отблизо лицето на Фицджералд и видя, че то е восъчно, като на Хики.

— Той е мъртъв.

Обърна се към Хики. Хики отвърна без всякаква емоция:

— Умря преди около час.

— Мегън…

— Когато Мегън се обади, й съобщавам, че е добре и тя ми вярва, защото иска да е така. Но скоро…

Флин вдигна очи към балкона, където стоеше Мегън.

— Господи, тя ще… — той се обърна към Хики. — Трябваше да поискаш да изпратят лекар.

Хики отвърна:

— Ако не се беше толкова вглъбил в проклетите си камбани, можеше да го направиш.

Флин го погледна.

— Ти можеше…

— Аз? Какво, по дяволите, ме интересува, дали той ще живее или ще умре?

Флин се отдръпна от него и мислите му запрепускаха. Хики попита:

— Какво виждаш, Брайън? Много ли е страшно?

Засмя се и запали лулата си.

Флин се отдалечи още повече от него, обърна се и отиде в покритата галерия. Опита се да сложи в ред мислите си. Започна да преценява всеки човек в катедралата, докато беше сигурен, че знае мотивите на всеки един, способността му на измяна, верността и слабостите му. Умът му най-сетне се фокусира върху Лиъри и той си зададе въпросите, над които трябваше да се замисли преди месеци. Защо беше тук Лиъри? Защо един професионален убиец се бе затворил в капан, от който нямаше изход? Лиъри държеше карта, за съществуването на която никой не подозираше. Флин изтри потта от челото си и тръгна към светилището.

Хики извика:

— Ще кажеш ли на Шрьодер за скъпата му дъщеря? Кажи му от мое име, използвай точно моите думи, да смята дъщеря си за една мъртва кучка.

Флин се спусна по стълбите зад олтара. На площадката пред криптата стоеше Галахър с автоматична пушка М-16, преметната отпред на гърдите. Флин нареди:

— Върви да пиеш кафе!

Галахър се качи, а Флин слезе до вратата. Частите от веригата бяха съединени и към нея бе закачен нов катинар. Огледа разкривената заключалка на вратата — още един-два куршума и е щяла да се отвори. Обаче в барабана на един „Томсън“ има само петдесет патрона. Не петдесет и един, а петдесет… И една ракета М-72 можеше да унищожи „Сарацин“, и червеният автобус за Клейди минаваше покрай абатство Уайтхорн… и всичко се предполагаше, че е случайно, напосоки, без определено значение…

Флин се загледа в ризницата. Чу хора да говорят в страничните коридори и приближаването на стъпки откъм лявата страна. Шрьодер се появи, огледа се, обърна се към него и бавно изкачи стъпалата. Застана на стъпалото под вратите, с очи, заковани във Флин. Мина дълго време, преди Флин да проговори.

— Отговарям ли на представата ти?

Шрьодер отвърна сковано:

— Виждал съм твоя снимка.

— И аз съм виждал твоя. Изглеждам ли така, както ти си представяше, че изглеждам?

Шрьодер поклати глава. Последва друго дълго мълчание, после Флин рязко заговори:

— Ще бръкна в джоба си — той извади сензор за микрофони и го прокара по тялото на Шрьодер. — Предстои ни много личен разговор.

— Ще докладвам всяко нещо, което си говорим тук.

— Обзалагам се, че няма да го направиш.

Шрьодер изглеждаше смутен и предпазлив. Флин продължи:

— Приближават ли се към споразумение по нашите искания?

На Шрьодер не му допадаше преговарянето на четири очи. Хората му бяха казвали, че лицето му разкрива твърде много. Той прочисти гърлото си.

— Искате невъзможното. Приемете компромиса!

Флин забеляза засилената твърдост в гласа на Шрьодер, липсата на обръщенията „сър“ или „господине“ и че се чувстваше неловко.

— Какъв е компромисът?

Веждите на Шрьодер лекичко се повдигнаха.

— Хики не разказа ли?…

— Просто ми го повтори!

Шрьодер повтори предложението и добави: — Приемете го, преди британците да променят решението си за освобождаване на затворниците под клетва. А колкото до вас самите, освобождаването под гаранция е също толкова добро, колкото имунитета. За Бога, човече, никой не е предлагал повече при случай с вземане на заложници.

Флин кимна.

— Да… да… предложението е добро, съблазнително…

— Приемете! Приемете го, преди някой да бъде убит.

— Боя се, че е малко късно за това.

— Какво?

— Сър Харолд уби един младеж, Педар. За щастие никой не знае, че е мъртъв, освен Хики и аз… Предполагам, че Педар също знае, че е мъртъв… Когато хората ни разберат, че е мъртъв, ще поискат да убият Бакстър. Сестра му Мегън ще пожелае дори нещо по-лошо. Това донякъде усложнява нещата.

Шрьодер прокара ръка по лицето си.

— Пресвети Боже! Слушай, сигурен съм, не е станало преднамерено.

— Хари смаза гърлото му с приклада на автомата. Може и да е било случайно, но то не прави момчето по-малко мъртво.

Мозъкът на Шрьодер се обърка. Той псуваше наум: „Бакстър, тъпо копеле!“

— Слушай… то прилича на случай на военнопленник, който се опитва да избяга… Бакстър е бил длъжен да опита… Ти си войник…

Флин мълчеше.

— Ето един шанс за вас да покажете професионализъм… Да покажете, че не сте обикновени престъп… — той се спря навреме. — Да покажете милост, и…

Флин го прекъсна:

— Шрьодер, ти наистина си наполовина ирландец. Никога не съм срещал друг, който да разполага с такъв запас от дрънканици за всякакъв случай.

— Говоря сериозно.

— Е, съдбата на Бакстър зависи най-вече от какво ще направите сега.

— Не. Зависи от това, какво вие ще направите. Следващият ход е твой.

— Тъкмо смятам да го направя. — Той запали цигара и попита: — Докъде стигнаха с плановете си за нападение?

Шрьодер отговори:

— Такава възможност не съществува за нас.

Флин втренчи поглед в него.

— Хванах те в лъжа, лявото ти око трепна. Господи, Шрьодер, носът ти се удължи. — Той се засмя. — Трябваше да те сваля тук преди няколко часа. Бърк беше прекалено хладнокръвен.

— Извика ме на лична среща, значи имаш нещо да ми казваш.

— Искам да ни помогнеш да получим което искаме.

Шрьодер изглеждаше вбесен.

— Нали точно това правя?

— Не, имам предвид наистина всичко, което искаме. Не влагаш сърце в преговорите. Ако те се провалят, ти не губиш и наполовината, което всички тук губят. Нито колкото момчетата на Белини. Той ще загуби между петдесет и сто момчета при атака.

Шрьодер си спомни за неблагоразумното си предложение към Белини.

— Няма да има атака.

— Знаеш ли, Бърк ми каза, че ще тръгне с Белини. Ето един човек, който ще изгуби много, ако ти се провалиш. Ти би ли тръгнал с Белини?

— Бърк не може да го е казал, защото той няма да тръгва наникъде — Шрьодер остана с тревожното впечатление, че го въвличат в нещо, обаче нямаше намерение да прави грешка толкова късно. — Ще се опитам да получа нещо повече за вас, ако ми дадеш още два часа след изгрев слънце.

Флин сякаш не го чу и продължи:

— Помислих си, не е лошо да ти предоставя личен мотив, за да накараш тези хора да капитулират.

Шрьодер го погледна внимателно.

— Знаеш ли, има една ситуация, която не си разгледал в своята иначе подробна книга, капитане. — Флин се приближи още до вратата. — Дъщеря ти би искала да се постараеш малко повече.

— Какво?…

Тери Шрьодер О’Нийл. Тя иска да се постараеш повече.

Шрьодер остана да гледа втренчено няколко минути, после попита високо:

— За какво, по дяволите, говориш?

— Говори по-тихо. Ще разтревожиш полицаите.

Шрьодер процеди през стиснати зъби:

— Какви ги говориш, мамка ти?

— Моля ти се! Намираш се в църква.

Флин пъхна лист хартия между пръчките. Шрьодер го грабна и прочете думите, написани от ръката на дъщеря му:

„Татко, членове на фенианската армия ме държат за заложница. Аз съм добре. Няма да ми направят нищо, ако всичко в катедралата завърши добре. Направи всичко възможно. Обичам те. Тери“.

Шрьодер прочете бележката отново и отново. Усети треперенето на коленете си и се хвана за вратата. Вдигна глава към Флин и се опита да каже нещо, обаче от устата му не излезе и звук.

Флин рече безчувствено:

— Добре дошъл при фенианската армия, капитан Шрьодер.

Шрьодер преглътна няколко пъти и отново впери поглед в бележката.

— Съжалявам — продължи Флин. — Наистина. Не е нужно да говориш, само слушай. — Той запали нова цигара и заговори енергично: — Онова, което трябва да направиш, е да застанеш на възможно най-силната позиция в защита на нашите искания. Първо им кажи, че съм извадил пред теб като на парад голям брой въоръжени мъже и жени. Видял си картечници, ракети, гранати, огнехвъргачки. Кажи им, че имаме готовността, намерението и способността да повлечем с нас в гроба целия състав от шестстотин човека на корпуса за бързо реагиране, да взривим катедралата и да убием заложниците. С други думи, накарай Джо Белини и останалите герои да се насерат от страх. Разбра ли? — Направи пауза, после додаде: — Те никога няма да заподозрат, че докладът на капитан Шрьодер за голям брой добре въоръжени войници е лъжа. Използвай въображението си, погледни нагоре към площадката, Шрьодер, и си представи четирийсет-петдесет жени и мъже, които минават покрай вратата на криптата. Представи си онези картечници, ракети и огнехвъргачки… Хайде, погледни натам!

Шрьодер вдигна очи и Флин видя в тях точно което искаше да види. След минута Шрьодер наведе глава. Лицето му беше бледо, ръцете разхлабиха ризата и вратовръзката.

— Моля те, успокой се — продължи Флин. — Можеш да спасиш живота на дъщеря си, само ако се овладееш. Точно така… Ако това не свърши работа и те все пак се решат на атака, тогава ще заплашиш, че ще дадеш публичност на проблема… радио, телевизия, вестници. Кажи на Клайн, Дойл и останалите, че никога през годините, в които си водил преговори за заложници, ти, като последна инстанция, от която зависи животът на заложниците, твърдо вярваш, че нито нападението, нито по-нататъшните преговори могат да разрешат тази ситуация. Ще декларираш пред обществеността, че именно по тази причина за първи път през своята кариера настояваш за капитулация, по хуманни и тактически съображения. — Флин наблюдаваше лицето му, но на него не можеше да се прочете нищо, освен мъка. Той продължи: — Ти разполагаш с голямо влияние, морално и професионално, пред медиите, силите на полицията и политиците. Използвай цялото влияние. Трябва да създадеш онзи натиск и атмосфера, които ще принудят правителствата на Америка и Великобритания да се предадат.

Шрьодер рече едва чуто:

— Време… нужно ми е време… Защо не ми даде повече време?…

— Ако ти бях казал по-рано, нямаше да издържиш цялата нощ, или щеше да съобщиш на някого. Единственото време, което ни остава, е до зазоряване, и дори по-малко, ако не успееш да спреш атаката. Но ако успееш да ги накараш да отворят вратите на лагерите… заеми се със задачата!

Шрьодер опря лице в решетката.

— Флин… моля те… чуй ме…

Флин го прекъсна:

— Да, знам, че ако излезем оттук живи, те ще ни преброят и ще се чудят къде са всички огнехвъргачки… Е, ти ще изпиташ неудобство, ала в любовта и войната всичко е честно; на война като на война и прочие, и прочие. Не мисли чак дотам в бъдещето и не бъди егоист!

Шрьодер поклати глава и избъбри нещо несвързано. Флин успя да различи само думата „затвор“. Той го успокои:

— Дъщеря ти ще идва да те посещава през уикендите — и добави: — Дори аз ще те посещавам.

Шрьодер го погледна и в гърлото му заклокочи задавен звук. Флин продължи:

— Съжалявам, беше подло. — Той замълча. — Виж, ако това има някакво значение за теб, чувствам се разкаян, че трябваше да прибягна до този метод. Но нещата не вървяха добре, а аз знаех, че ти ще ни помогнеш, на нас и на Тери, ако разбереш в каква беда се намира. — Гласът му стана строг: — Тя наистина трябва по-добре да подбира партньорите си. Децата причиняват такива тревоги на родителите си, особено ако те са част от висшия обществен ешелон… секс, наркотици, бунтарски убеждения…

Шрьодер клатеше глава.

— Не… не може да сте я отвлекли. Блъфираш.

— За момента се намира в безопасност. Дан, така се казва приятелят й, е добър и съобразителен, може да е и сносен любовник. Такава е съдбата на някои войници, да поемат по-леката част, докато другите се бият и умират. Жребий, както се казва. И все пак не ми се ще да съм на мястото на Дан, когато получи заповед да пусне куршум в тила й. Без да прострелва коленете й. Тя е невинна и ще умре бързо, без да разбере какво става. Разбрахме се какво ще направиш, нали?

Шрьодер отсече:

— Няма да го направя.

— Както искаш — обърна се и започна да се качва. Викна към Шрьодер: — След около минута моите хора ще изстрелят ракета от кулата на камбанарията, онези отвън ще позвънят на Дан и… това, страхувам се, ще бъде краят на Тери Шрьодер.

Той продължи да се качва.

— Чакай! Слушай, може някак си да се разберем. Постой! Не си тръгвай!

Флин се обърна бавно.

— Боя се, че не подлежи на преговори, капитане. — Той замълча, после каза: — Не е много удобно, когато си въвлечен лично, нали? Някога идвало ли ти е на ум, че всеки мъж или жена, с които си преговарял, или за които си преговарял, са били въвлечени лично. Нямам намерение да говоря за миналите ти успехи. Тогава си имал работа с престъпници и те вероятно са заслужавали нечестните сделки, които си правил с тях. Но ти и аз се нуждаем от по-добра сделка. Нашите съдби са преплетени, нашата цел е една и съща, нали? Да или не, капитане? Решавай бързо!

Шрьодер кимна, Флин тръгна надолу по стълбите.

— Добро решение — дойде до вратата и подаде ръката си през решетките.

Шрьодер я погледна, поклати глава отрицателно.

— Никога.

Флин отдръпна ръката си.

— Добре тогава… добре…

Шрьодер попита:

— Сега мога ли да вървя?

— Да… О, още нещо. Твърде е възможно да се провалиш, даже и ако използваш номера с огнехвъргачките и заплашиш с публични изявления… Така че трябва да планираме какво ще правим в случай на провал.

Лицето на Шрьодер показа, че ясно разбира какво наближава. Гласът на Флин прозвуча твърдо и делово.

— Ако Белини атакува, въпреки всичко, което сториш, за да го спреш, тогава ще ти предложа друг начин да спасиш живота на Тери.

— Не.

— Да. Боя се, ще трябва да слезеш тук и да ми кажеш кога, къде, как и други такива неща.

— Не! Не, никога няма да изложа на смърт полицаи.

— И без това ще бъдат убити. Както и заложниците, фенианите и Тери. Затова, ако искаш да спасиш поне нея, ще ми разкриеш плана на операцията.

— Те няма да ми съобщят…

— Постарай се. По-лесното решение е да накараш Белини да се побърка от страх и да се откаже. Имаш много възможности за избор. Ще ми се аз да имах толкова.

Шрьодер изтри челото си. Дишането му беше неравномерно, а гласът му трепереше.

— Флин… моля те… Ще обърна земята и небето, за да ги накарам да се предадат. Кълна се в Бога, ще го направя, но ако те не ме чуят… — той изпъна тялото си, — аз няма да ги предам. Никога. Дори ако то означава, че Тери…

Флин се протегна през решетката и стисна ръката му.

— Използвай главата си, човече. Ако веднъж бъдат отблъснати, те няма да опитат отново. Не са нито морски пехотинци, нито кралски командоси. Ако аз ги накарам да се оттеглят, тогава Вашингтон, Ватикана и останалите засегнати страни ще притиснат Лондон. Почти мога да ти гарантирам, ще има по-малко убити полицаи, ако ги спра в началото… Ако ги спра преди битката да се проточи… Ти трябва да ми съобщиш, ако се доберат до архитекта и плановете. Кажи ми дали ще използват газ, дали ще прекъснат осветлението… Знаеш какво ми е нужно. А аз ще сваля заложниците в криптата, където ще са на сигурно място. Ще изпратя сигнал и до пет минути Тери ще бъде свободна. Няма да искам нищо повече от тебе.

Главата на Шрьодер се тресеше, Флин протегна другата си ръка и я постави на рамото му. Каза почти нежно:

— Дълго след като ние умрем, след като всичко случило се тук бъде само неясен спомен за безгрижния свят, Тереза ще бъде жива, може би ще бъде отново омъжена, ще има деца, внуци. Откъсни се от това, което чувстваш сега, капитане, и погледни в бъдещето. Помисли за нея и за жена си, Мери живее заради това момиче, Берт. Тя…

Шрьодер рязко се откъсна от него.

— Млъкни! За Бога, млъкни…

Той се отпусна напред и главата му опря в пръчките. Флин го потупа по рамото.

— Ти си свестен мъж, капитане. Честен мъж. Ти си и добър баща… Надявам се в зори още да бъдеш баща. Е, ще бъдеш ли?

Шрьодер кимна.

— Добре. Сега върви, върни се и пийни нещо! Вземи се в ръце! Всичко ще се оправи. Не, не продължавай да мислиш за твоето или моето оръжие. Ако убиеш мен или себе си, няма да решиш ничий проблем, освен своя собствен. Мисли за Тери и Мери. Те се нуждаят от теб и те обичат. До скоро, капитане, ако е рекъл Бог.