Нелсън Демил
Катедралата (27)

Глава 27

Брайън Флин помогна на кардинала да се качи в камбанарията. Кардиналът погледна развитите медни отвори. Флин попита Доналд Мълинс:

— Познаваш ли архиепископа на Ню Йорк?

Мълинс коленичи, целуна епископския пръстен и се изправи. Флин рече:

— Иди да си починеш, Доналд. В книжарницата има кафе.

Мълинс бързо слезе по стълбата. Флин отиде до отвора в кулата и погледна към града. Последва дълго мълчание в студената ветровита стая.

— Това е невероятно. Въоръжен революционер коленичи в праха и целува пръстена.

Кардиналът изглежда загуби търпение.

— Защо сме горе? Тук не може да има скрити коридори.

Флин попита:

— Имали ли сте много вземане-даване с Гордън Стилуей?

Кардиналът отговори:

— Заедно планирахме последния ремонт.

— И никога не ви е показвал нещо странно, никакъв таен…

— Нямам навика да отговарям на един и същ въпрос повече от веднъж.

Флин се поклони превзето.

— Извинете ме. Само се опитвах да опресня паметта ви, Ваше високопреосвещенство.

— Какво по-точно искате от мен, господин Флин?

— Искам да говорите с преговарящия и да се обърнете към целия свят. Ще организирам пресконференция в залата в мазето под ризницата. Ще ви видят по телевизията, ще ви чуят по радиото.

— Няма да направя подобно нещо.

— По дяволите, вие сте говорили достатъчно по телевизията и радиото, за да навредите на нашата кауза. Достатъчно дълго използвахте амвона си, за да говорите срещу ИРА. Сега ще го поправите.

— Говорил съм против убийствата и хулиганството. Ако това означава, че съм говорил против ИРА, то…

Флин извиси глас:

— Виждали ли сте британски лагер? Знаете ли какво правят с онези нещастници там?

— Чел съм и съм слушал доклади и съм отхвърлял британските методи в Ълстър, както и методите на ИРА.

— Никой не си спомня това — той доближи лицето си до лицето на кардинала. — Ще обявите пред света като ирландец и американски гражданин, също и като католически духовник, че ще отидете в Северна Ирландия да посетите лагерите.

— Но ако вие ги опразните, тогава кого ще посетя, господин Флин?

— В тези лагери има стотици хора.

— А тези, които трябва да бъдат освободени, са роднини на мъжете и жените с вас. Плюс, сигурен съм, голям брой важни лидери. Другите могат да останат, за да имате морално оправдание за кървавите си методи. Не съм толкова наивен, колкото смятате, и няма да позволя да ме използвате.

Флин въздъхна тежко:

— Тогава не мога да гарантирам безопасността на този храм. Ще се погрижа да бъде разрушен, независимо от изхода на преговорите.

Кардиналът се приближи до него:

— Господин Флин, има цена, която всеки човек плаща за всеки свой грях. Светът не е идеален и хората, които вършат злини, често избягват наказанието и умират спокойно в леглата си. Но има по-висш съд…

— Не се опитвайте да ме плашите с него. И не бъдете толкова сигурен, че този съд ще прокълне мен, а на вас ще даде ангелски крила. Моето схващане за божественото и за небесното правосъдие е малко по-езическо от вашето. Представям си отвъдното като място, където воините получават почитта, на която вече не могат да се радват на земята. Вашият рай винаги ми е изглеждал много мекушав.

Без да отговори, кардиналът поклати глава. Флин му обърна гръб и се загледа в сините светлини на града. След малко заяви:

— Аз съм избран. Знам това. Избран съм да освободя народа на Северна Ирландия от британските окови. — Той отново се обърна към кардинала и протегна дясната си ръка. — Виждате ли този пръстен? Това е пръстенът на Фин Макмейл. Даде ми го свещеник, който всъщност не бе свещеник. Човек, който никога не е съществувал, на едно място, което не беше, което изглеждаше. Място, осветено от друидите повече от хиляда години преди името на Христос да стане познато в Ирландия. О, не проявявайте такъв скептицизъм, от вас се очаква да вярвате в чудеса.

Кардиналът го погледна тъжно:

— Вие сте прогонил Божията любов от сърцето си. В душата ви има черни мисли, които не бива да бъдат изричани от християнин — Той протегна ръка. — Дайте ми пръстена.

Флин несъзнателно отстъпи назад.

— Няма.

— Дайте ми го и ще видим дали християнският бог е мекушав.

Флин поклати глава и вдигна ръката си свита в юмрук. Кардиналът свали своята ръка и продължи:

— Сега ясно виждам моя дълг. Може и да не успея да спася този храм или живота на тези тук. Но преди да свърши тази нощ, ще се опитам да спася душата ви и душите на хората с вас.

Флин погледна бронзовия пръстен, после кардинала, и спря очи върху големия кръст на врата му.

— Понякога ми се иска да бях получил знак от този Бог, в който вярвате вие. Но той не ми го изпрати. До сутринта един от нас ще знае кой е спечелил тази битка.