Нелсън Демил
Катедралата (36)

Глава 36

Флин и Хики свиреха на органите, а Джордж Съливан на своята гайда. Иймън Феръл, Франк Галахър и Аби Боулънд пееха „Моята дива ирландска роза“. На тавана Джийн Кеърни и Артър Нолти лежаха сгушени един до друг на мостика над балкона. Тръбите на големия орган вибрираха върху дъските, Педар Фицджералд беше облегнал гръб на вратата на криптата. Притвори изморените си очи и затананика.

Флин почувства намаляването на напрежението, докато хората му потъваха в спомени. Долавяше как умовете им напускат студената каменна крепост.

Хвърли поглед към Мегън и Лиъри. Дори те изглеждаха притихнали, седнали на парапета, обърнали гръб на катедралата. Пиеха чай и пушеха заедно една цигара, Флин се извърна и потъна в звуците на гърмящия орган. Отец Мърфи коленичи и остана неподвижен пред олтара. Погледна часовника си. Харолд Бакстър крачеше напред-назад из светилището и се опитваше да изглежда неспокоен, докато очите му постоянно шареха наоколо. Погледна часовника си. Нямаше причина, помисли той, да изчакват последните минути. Може никога да нямат толкова добра възможност. На минаване покрай отец Мърфи той прошепна:

— Трийсет секунди.

Морийн лежеше свита на скамейката, с лице, заровено в ръцете й. Погледна с едно око и видя Бакстър да й кимна. Той се завъртя и закрачи назад към трона. Мина близо до кардинала и каза:

— Сега.

Кардиналът стана, слезе от трона и тръгна към мястото за причастие. Бутна вратата и бързо тръгна по централната пътека.

Отец Мърфи чу Бакстър да вика:

— Върви.

Мърфи се прекръсти, изправи се бързо и тръгна към страничната част на олтара.

Флин наблюдаваше раздвижването в светилището, отразено в огледалото на органа. Продължи да свири унасящата мелодия и подвикна на Лиъри:

— Обърни се.

Лиъри и Мегън скочиха едновременно от парапета и се завъртяха. Лиъри вдигна пушката си. Хики спря да свири, а органът на Флин замря в дълъг бавен звук. Пеенето престана и катедралата утихна. Всички очи се насочиха към кардинала, Флин каза в микрофона, без да отделя очи от огледалото:

— Спри на място, кардинале.

Отец Мърфи отвори таблото, скрито в страничната част на олтара, дръпна шалтера и районът около светилището потъна в мрак. Бакстър направи три големи крачки, мина покрай стълбището за ризницата и се плъзна по мраморния под към месинговата плоча. Морийн се изтъркули от скамейката и бързо изпълзя към задната част на светилището. Пръстите на Бакстър намериха дръжката на плочата и той повдигна тежкия метал, докъдето позволяваха пантите. Морийн се прехвърли и краката й намериха отвора в пода.

Четиримата души в галериите се разкрещяха диво. От балкона изтрещя изстрел и виковете престанаха. Чуха се четири последователни изстрела. Морийн се пусна и падна на пръстения под отдолу.

Бакстър почувства нещо — празна гилза или парче мрамор — да удря гърдите му, люшна се назад и падна на хълбок. Кардиналът продължи да върви напред, но никой вече не му обръщаше внимание. Отец Мърфи припълзя към стълбището за ризницата и се сблъска с Педар Фицджералд, който тичаше нагоре. В полумрака двамата се вкопчиха един в друг.

Бакстър пое дъх и се хвърли напред. Ръцете и раменете му увиснаха през отвора, а краката му се плъзнаха по мрамора, опитвайки се да се задържат. Морийн извика:

— Скачай!

Протегна се и хвана висящата му ръка. Изтрещяха още пет изстрела, които пръснаха мраморни късове и се удариха в плочата. Бакстър почувства остра болка в гърба си, тялото му се сгърчи конвулсивно. Още пет куршума изсвириха в тъмното над главата му. Усещаше как Морийн дърпа дясната му ръка. Опита се да падне с главата надолу в дупката, но някой дърпаше краката му. Чу вик съвсем близо до ухото си и стрелбата престана. Морийн беше увиснала на ръката му и крещеше:

— Скачай! Скачай, за Бога!

Бакстър чу собствения си глас, слаб и задъхан.

— Не мога, хванаха ме. Бягай! Бягай!

Някой го теглеше за глезените и го дърпаше от дупката. Усети как ръката на Морийн отслаби хватката си и го пусна. Две здрави ръце го обърнаха по гръб и видя лицето на Педар Фицджералд, клекнал над него, притиснал автомата към гърлото му. В полумрака Бакстър забеляза, че по врата и бялата му риза течеше кръв. Фицджералд го погледна и изрече задъхано:

— Тъп кучи син! Ще те убия, проклето копеле! Запрати юмрук в лицето му, после го прескочи, наведе се над дупката и насочи цевта на автомата в отвора. Застана неподвижно и изстреля два дълги откоса в тъмнината.

Бакстър смътно усещаше някаква топла влага да се процежда върху студения мрамор под него. Опита се да фокусира погледа си върху сводестия таван, но всичко, което успя да види, бяха размазаните червени петна на кардиналските шапки. Чу бягащи стъпки да се приближават към олтара и да изкачват стълбите, а после над него заплуваха лица — първо на Хики, после на Мегън и Флин.

Бакстър завъртя главата си и видя отец Мърфи да лежи до стълбището, с ръце, притиснати към лицето му. Между пръстите му се стичаше кръв. Чу гласа на Мегън:

— Педар! Ранен ли си? Педар?

Бакстър се опита да вдигне глава, за да потърси с поглед кардинала. Внезапно видя пред себе си обувката на Мегън да лети към лицето му. Пред погледа му блесна червена светкавица и настъпи мрак. Флин коленичи до Педар Фицджералд и измъкна цевта на оръжието от дупката. После пипна кървавата рана на врата му.

— Само драскотина, приятел — и викна на Мегън: — Върни го на поста му. Бързо! — Легна с лице до отвора в пода и извика: — Морийн! Добре ли си? Ранена ли си?

Морийн клечеше на няколко ярда от отвора. Тялото й трепереше и тя пое няколко пъти дълбоко дъх, за да се успокои. Ръцете й опипаха тялото за рани.

Флин извика отново:

— Ранена ли си? — Гласът му стана тревожен. — Отговори, за Бога!

Пое дъх и сама се изненада, че отговори:

— Не.

Сега гласът на Флин дойде по-овладян:

— Върни се.

— Върви по дяволите!

— Върни се, Морийн, или ще застреляме Бакстър. Ще го гръмнем и ще го пуснем при теб, за да можеш хубаво да го видиш.

— Те и без това са мъртви.

— Не, не са.

— Искам да говоря с Бакстър. След малка пауза Флин каза:

— Той изгуби съзнание.

— Проклети убийци! Искам да говоря с отец Мърфи.

— Той е… ранен. Чакай. Ще доведа кардинала…

— Върви по дяволите! — Тя знаеше, че не иска да чува гласа на никой от тях. Просто искаше да бяга. Извика: — Откажи се, Брайън! Откажи се преди да бъдат убити още много хора. — Добави неуверено: — Довиждане.

Отдръпна се назад от отвора и гърбът й опря в основата на една колона. Продължаваше да гледа стълбата, която се спускаше от дупката. Чу някой да говори приглушено и имаше чувството, че се кани да слезе долу.

Отново чу гласа на Флин:

— Морийн, ти не си човек, който зарязва приятелите си. Техният живот зависи от теб.

Тя усети студена пот да избива по тялото й. Каза си наум: Брайън, защо винаги правиш нещата толкова трудни? Пристъпи напред към отвора, но се поколеба. Нова мисъл изпълни съзнанието и. Какво ще направи Брайън? Ще избяга. Той винаги бягаше. И не от страх, а защото той и всички те отдавна бяха приели, че бягството е морално правилният отговор при трудни ситуации. И все пак… той бе останал с нея, когато беше ранена. Тя стоеше нерешително между колоната и отвора.

Гласът на Флин разсече мрака на подземието:

— Ти си нещастна страхливка, Морийн. Добре тогава. С Бакстър е свършено.

Чу се изстрел отвън пред ризницата. Когато той отзвуча, Флин отново извика:

— Мърфи е следващият.

Морийн инстинктивно се дръпна назад до колоната. Скри с длани лицето си:

— Мръсници! Флин изкрещя:

— Отецът е следващият!

Тя изправи глава и изтри сълзите от очите си. Напрегна поглед в тъмнината. Очите й привикнаха към полумрака и се опита да прецени спокойно ситуацията. От дясната й страна се намираше външната стена на стълбището към ризницата. Ако тръгне покрай нея, ще открие стената на основите, а зад нея беше свободата. Това бе пътят, по който трябваше да върви.

Погледна бързо назад и видя два крака да се спускат. Продължи да слиза покрай стената. От дупката се подаде част от тялото на Хики. После над главата му се подадоха още два крака. Мегън. И двамата носеха фенерчета и пистолети. Хики завъртя глава и присви очи в мрака, докато продължаваше да се спуска. Морийн се сви на топка до колоната.

Гласът на Хики изпълни черния влажен въздух. Говореше като на дете:

— Идвам да те взема, мила. Идвам при теб. Хайде сега, ела при стария Джон! Не позволявай на лошата Мегън да те открие. Тичай при господин Хики! Хайде де!

Той се изсмя и прескочи последните няколко стъпала. Включи фенерчето и го завъртя към нея. Точно зад гърба му стоеше Мегън. Огнената й червена коса изглеждаше зловещо на светлината, която падаше отгоре.

Морийн пое дълбоко въздух и го задържа.