Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (177) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

V

Настъпил беше декември, месецът на дългите нощи, и Уленшпигел пише:

Анжуйското височество поиска

да властвува в белгийската земя

и маската си трябваше да махне.

Но областите под испанско иго

не са се променили на анжуйски

и с данъците разполагат те.

Забийте барабаните, забийте!

        За теб, Анжуецо пропаднал!

 

Те имат всичко в своя пълна власт —

имоти, данъци, различни ренти

и избор на управници общински,

и длъжностите също.

Затуй се сърди

на протестантите височеството, който

във Франция минава за безбожник.

        О, ти, Анжуецо пропаднал!

 

Той иска да царува тук със сила, с меч,

всевластен цар над всички ни да бъде,

това височество — Анжуйския херцог.

И със измама иска да обсеби

най-личните белгийски градове —

дори Анверс; нащрек бъдете, граждани, нащрек.

        О, ти, Анжуецо пропаднал!

 

Не срещу тебе, Францийо,

се хвърля обезумелия от ярост наш народ,

и смъртоносните оръжия, които стрелят,

не удрят благородното ти тяло.

И не на твоите чеда са

ония трупове, които

заприщват портите Кип дорпски днес.

        О, ти, Анжуецо пропаднал!

 

Не твоите чада народът блъска

от крепостта надолу вдън земя.

Той хвърли там анжуйското височество,

Анжуецът, развратникът, безволен;

той смуче, Францийо, кръвта ти

и нашата се кани да изпие,

ала това ще му преседне.

        О, ти, Анжуецо пропаднал!

 

Анжуйското височество извика

в един неукрепен и беззащитен град:

„Убивайте! Убивайте ги! Да живее литургията!“

Със своите любимци-хубавци,

в очите на които свети пламък.

Безсрамен и нахален, и тревожен —

развратен пламък, без любов.

        О, ти, Анжуецо пропаднал!

 

Тях ние удряме, не тебе,

народ злочест, обременен от тях с налози,

с повинности и данъци различни;

изпълнени с презрение, те вземат

с насилие жито, коне, коли от тебе,

от тебе, който си баща за тях.

        О, ти, Анжуецо пропаднал!

 

О, Францийо, която като майка откърми тия

развратници и отцеубийци мръсни,

които името ти чернят във чужбина;

ти вдишваш смрадът

на тяхната нечиста слава,

на новите им подвизи дивашки…

        О, ти, Анжуецо пропаднал!

 

Ще украсиш с нов бисер своята корона и

с нова област — своята земя.

На тъпия петел ти остави „Разврат и битки“.

Стъпи на шията им,

ти, народ на Франция,

смажи ги с крак, народ мъжествен,

и всичките народи ще те благославят

        зарад Анжуеца пропаднал!