Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (118) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XII

Херцогът не искаше да дава сражение и затова нападаше непрекъснато Мълчаливия, който се движеше в равнината между Жулие и Мьоза, тъй като бе поръчал да се изследва реката навред при Хондт, Мехелен, Елзен, Меерсен; но навред намираха железни остри колчета, поставени, за да нараняват коне и хора, които биха минали реката в брод.

При Стокем в реката нямаше нищо. Принцът заповяда да я преминат. Райтерите минаха Мьоза и застанаха на другия бряг в боен ред, за да закрилят прехвърлянето откъм лиежката епископия; десет реда стрелци с лъкове и с аркебузи се наредиха от единия до другия бряг, като пресякоха по тоя начин течението на реката. Между тях беше и Уленшпигел.

Водата стигаше до бедрата му и често пъти някоя коварна вълна повдигаше и него, и коня му.

Пред него минаха пехотинците, които носеха на шапките си торбички с барут и държаха аркебузите си над водата; след тях — коли, аркебузи с куки, обслугата на оръдията, фитилите за топове, кулеврини, двойни кулеврини, фалкони, фалконети, серпентини, полусерпентини, двойни серпентини, мортири, двойни мортири^[1], топове, малки и големи; сакри, малки полски оръдия, поставени върху предницата и теглени от два коня, така че можеха да се движат в галоп и досущ приличаха на ония, които се наричаха „пистолети на императора“; зад тях като охрана на опашката — ландскнехти и фламандски райтери.

Уленшпигел потърси да пие нещо загряващо. До него хъркаше на бойния си кон стрелецът Ризенкрафт, немец, сух, жесток и грамаден човек, дъхът му миришеше на ракия. Уленшпигел потърси върху задницата на коня му и намери една бутилка, вързана с връвчица за презрамния му ремък; той отряза връвчицата, взе бутилката и си смукна доволен. Неговите другари стрелци му казаха:

— Дай и на нас.

Той им даде. Като изпиха ракията, той пак върза бутилката за връвчицата и поиска да я сложи отново на гърдите на войскарина. Когато вдигна ръка, за да я пъхне, Ризенкрафт се събуди. Той взе шишето и поиска както обикновено да издои своята крава. Но тъй като тя не даваше вече мляко, той кипна страшно.

— Крадецо, де е ракията ми?

Уленшпигел отговори:

— Изпих я. Когато конниците са измокрени до кости, ако един от тях има ракия — тя е на всички. Скъперникът е лош човек.

— Утре ще се бием на дуел и ще те насека на парчета — каза Ризенкрафт.

— Ще се насечем и двамата — отвърна Уленшпигел, — глави, ръце, крака, всичко. Но дали ти нямаш запек, та затова мутрата ти е толкова кисела?

— Имам — отговори Ризенкрафт.

— Тогава — отвърна Уленшпигел — ще трябва да вземеш очистително, а не да се биеш.

Уговориха се, че ще се бият на следния ден на коне и пременени всеки по свой вкус и че ще си кълцат тлъстините с къси и твърди мечове.

Уленшпигел помоли вместо с меч да се бие с тояга. И другият се съгласи.

През това време всички войници минаха реката и по заповед на началниците си се наредиха в добър ред; десетте редици стрелци също я минаха.

И Мълчаливия каза:

— Напред, към Лиеж!

Уленшпигел се зарадва и извика заедно с всички фламандци:

— Да живее Орански, напред към Лиеж!

Но чужденците, особено немците, казаха, че са много измокрени и не могат да вървят. Напразно принцът ги увещаваше, че отиват към сигурна победа и в приятелски град; те не искаха да чуят нищо, запалиха големи огньове и почнаха да се сушат около тях заедно с разседланите си коне.

Нападението на града бе отложено за следния ден, когато Алба, слисан от дръзкото минаване на реката, научи от шпионите си, че войскарите на Мълчаливия не са готови още за нападение.

Затова той заплаши Лиеж и цялото околно население, че ще ги подложи на огън и меч, ако приятелите на принца се раздвижат. Жерар дьо Гросбеке, епископски агент, въоръжи войниците си срещу принца, но той закъсня много по вина на германците — те се бяха уплашили, че гащите им бяха малко мокри.