Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (156) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

VI

Беше през май, липата на правосъдието се бе раззеленила, зелени бяха и чимовете, на които насядаха съдиите; Нел бе призована да свидетелствува. Него ден щяха ля произнесат присъдата.

И народът — мъже, жени, граждани и работници, се беше събрал в полето наоколо; и слънцето светеше ярко.

Доведоха Катлин и Йоос Дамман пред съда; от мъчението с жажда и безсънните нощи Дамман изглеждаше още по-блед.

Катлин, която не можеше да се държи на подгъващите се нозе, сочеше слънцето и думаше:

— Махнете огъня, главата гори!

И гледаше с нежна любов Йоос Дамман.

А той я гледаше с омраза и презрение.

Тук бяха и приятелите му, благородници и знатни хора, призовани в Дамме да свидетелствуват пред съда.

Тогава управителят почна и каза:

— Нел, девойката, която с такава голяма и смела обич защищава майка си Катлин, е намерила в джоба, зашит на нейната празнична пола, писмо, подписано от Йоос Дамман. Между останките от трупа на Хилбер Рийвиш аз намерих в чантата на покойния друго писмо, изпратено от казания Йоос Дамман, който е изправен като обвиняем пред нас. Аз запазих и двете писма, за да можете в сгоден момент, какъвто е сегашният, да прецените упорството на тоя човек и да го оправдаете или осъдите според правото и справедливостта. Ето пергамента, намерен в чантата; аз не съм го пипвал и не зная дали е четлив, или не.

Между съдиите настъпи голямо вълнение.

Управителят се опита да разгъне пергаментното топче, но не можа. А Йоос Дамман се смееше.

Един от общинските съветници каза:

— Да натопим топчето във вода и след това да го изсушим на огън. Ако по някакъв тайнствен начин то се е слепило, огънят и водата ще разрешат загадката.

Донесоха вода, палачът запали на поляната голям огън от дървета; през зелените клонки на липата на правосъдието димът възлизаше син към чистото небе.

— Не слагайте писмото във вода — рече един общински съветник, — защото, ако е писано с нишадър, разтворен във вода, буквите ще се изличат.

— Не — каза хирургът, който присъствуваше, — буквите няма да се изличат, водата само ще смекчи лепилото, което пречи да се отвори това вълшебно топче.

Натопиха пергамента във вода и когато омекна — разгънаха го.

— Сега — каза хирургът — сложете го до огъня.

— Да, да — каза Нел, — сложете пергамента до огъня; господин хирургът е на прав път, защото убиецът побледня и краката му затрепереха.

При тия думи Йоос Дамман рече:

— Нито съм побледнял, нито треперя, малко, просташко чудовище, което иска да убие един благородник; но няма да успееш: след шестнадесет години лежане в земята пергаментът трябва да е изгнил.

— Пергаментът не е изгнил — каза общинският съветник, — тъй като чантата е подплатена с коприна, а коприната не гние от пръстта и червеите не са засегнали пергамента.

Сложиха пак пергамента до огъня.

— Господни управителю, господин управителю — каза Нел, — ето на̀, от огъня мастилото се показа, заповядайте да се прочете писмото.

Когато хирургът се готвеше да го прочете, Йоос Дамман протегна ръка да грабне пергамента, но Нел, бърза като вятър, се хвърли, блъсна ръката му и рече:

— Ти няма да го пипнеш, защото там е написана твоята смърт или смъртта на Катлин. Ако днес твоето сърце, убиецо, сълзи кръв, нашето от петнадесет години сълзи; петнадесет години вече Катлин страда; петнадесет години мозъкът в главата й гори заради тебе; петнадесет години, откак Зуткин умря от последиците на мъченията; петнадесет години ние търпим оскъдица, дрипави и потънали в немотия — но горди! Четете писмото, четете писмото!

— Четете писмото! — викаха мъжете, а жените плачеха. — Нел е смела! Четете писмото! Катлин не е магьосница!

И секретарят зачете:

На рицаря Хилбер, син на Виллем Рийвиш, рицарят Йоос Дамман — поздрав.

Скъпи приятелю, не пилей вече парите си на карти, на зарове и на други хазартни игри. Аз ще ти кажа как се печели сигурно. Превръщаме се на дяволи, на хубави дяволи, обичани от жените и девойките. Вземаме хубавите и богатите, оставяме грозните и бедните; и нека те да плащат удоволствието си. В Немско за шест месеца аз спечелих от тоя занаят пет хиляди рийксделдера^[1]. Когато обичат някой мъж, жените са готови да дадат и последната си риза; избягвай стиснатите, с тънки носове, които не плащат веднага за удоволствието си. А за да изглеждаш хубав и истински дявол, когато се съгласят да те приемат нощем, известявай, че пристигаш с вик на някоя нощна птица. А за да имаш истинско лице на дявол, на страшен дявол, натъркай лицето си с фосфор, защото, когато е влажен, той блести на места. Миризмата му е лоша, но те ще мислят, че това е миризмата на ада. А който ти пречи — убивай; все едно — мъж, жена или животно.

Ние скоро ще отидем заедно при Катлин, хубава, лъскава, щедра женичка; щерка й Нел, мое дете, ако Катлин ми е била вярна, е хубавичка и мила; ти ще я вземеш без много труд; аз ти я давам, защото тия копелета, които не можеш със сигурност да признаеш за свой плод, не ме интересуват. Досега майка й вече ми даде двадесет и три жълтици, цялото си състояние. Но тя крие едно съкровище, което, ако не се лъжа, е наследството от Клаас, изгорения в Дамме еретик: седемстотин жълтици, подлежащи на конфискуване, но добрият крал Филип, който изгори толкова много свои поданици, за да ги наследи, не можа да сложи лапата си върху това сладко съкровище. Ала в моята кесия то ще свърши повече работа, отколкото в неговата. Катлин ще ми каже де е то; ние ще си го разделим. Само че ще ми дадеш по-голямата част, защото аз го открих.

Колкото се отнася до жените, тъй като те ще бъдат наши нежни и влюбени робини, ние ще ги отведем в Немско. Там ще ги научим да станат дяволици и да подлудят от любов всички богати граждани и благородници; там и те, и ние ще живеем от любовта, за която ще ни плащат хубави рийксделдери, кадифета, коприна, злато, бисери и скъпоценности; така ще станем богати без труд и без знанието на пашите дяволици ще бъдем обичани от най-хубавите жени, като, разбира се, ги караме да ни плащат. Всички жени оглупяват, когато мъжът знае да запали в тях любовния пламък. Катлин и Нел ще бъдат по-глупави от другите и ще ни се подчиняват във всичко, тъй като ще ни смятат за дяволи; ти си казвай името, но никога не споменавай името на баща си Рийвиш. Ако съдията залови жените, ние ще си заминем, без те да ни познават и да могат да ни издадат. Напред, верни приятелю! Щастието се усмихва на младите, както казваше покойният, негово свето величество Карл V, големият майстор в любовните и военни работи.

И като спря да чете, секретарят каза:

— Това е писмото, подписано е — Йоос Дамман, рицар.

И народът викна:

— На смърт убиецът! На смърт магьосникът! На кладата съблазнителят! На бесилото крадецът!

А управителят каза:

— Хора, пазете тишина, за да можем да съдим този човек свободни от всякакво влияние.

А на общинските съветници рече:

— Ще ви прочета второто писмо, намерено от Нел зашития джоб на празничната пола на Катлин; ето какво съдържа то:

Мила магьоснице,

ето ти рецептата на една течна сме от билки, изпратени ми лично от жената на Люцифер: помощта на тая смес ти ще можеш да се пренесеш ни слънцето, на луната и звездите, да разговаряш с първичните духове, които носят богу хорските молби, и да минеш през всички градове, селища, реки и ливади на цялата вселена. Ще стриеш и ще смесиш по равни части stromonium, solanum somniferum^[2], буника, опиум, пресни връхчета от конопени стръкове, беладона и татул.

Ако искаш, ще отидем довечера на сборището на духовете: но трябва да ме обичаш повече и да не си тъй стисната, както беше оная вечер, когато не поиска да ми дадеш десет флорина, уж си нямала. Аз зная, че ти криеш едно съкровище, но не искаш да ми го кажеш. Да не би да не ме обичаш вече, сладко мое сърце?

Твоят студен дявол

Ханске

— На смърт магьосникът! — викна народът.

Управителят каза:

— Трябва да сравним двата почерка.

Сравниха ги и установиха, че си схождат.

Тогава управителят се обърна към благородниците и знатните мъже, които бяха там:

— Признавате ли, че този човек е господин Йоос Дамман, син на общинския съветник от Ганд?

— Да — казаха те.

— Познавахте ли — рече той — господин Хилбер, син на Виллем Рийвиш, рицар?

Един от благородниците, по име Ван дер Цикелеи, каза:

— Аз съм от Ганд, моят дом е на площада „Сен Мишел“, аз познавам Виллем Рийвиш, рицар, общински съветник, в Ганд. Преди петнадесетина години той загуби син на двадесет и три години, който беше развратник, лентяй, картоиграч; но всеки му прощаваше, защото беше млад. Оттогава никой не чу нищо за него. Искам да видя сабята и кесията на мъртвеца.

Когато ги видя, той каза:

— Сабята и камата имат на дръжката си герба на Рийвиш: три сребърни риби на небесносиньо поле. Същия златен герб виждам между бримките на плетената кесия. Каква е тая друга кама?

Управителят рече:

— Тя беше забита в тялото на Хилбер Рийвиш, сина на Виллем.

— Виждам на него — каза благородникът — герба на Дамман: червена кула върху сребърно поле. Бог и всички светии да ми бъдат на помощ.

И другите благородници казаха:

— Това са гербовете на Рийвиш и на Дамман. Бог и всички светии да ни бъдат на помощ.

Тогава управителят рече:

— На основание на чутите и четени от общинския съд доказателства установено е, че благородникът Йоос Дамман е магьосник, убиец, съблазнител на жени, крадец на кралско имущество и поради това е виновен в оскърбление на небесната и земна власт.

— Вие казвате това, господин управителю — отвърна Йоос, — но не можете да ме осъдите поради липса на достатъчно доказателства; аз не съм, нито съм бил някога магьосник; аз само се преструвах на дявол. Колкото пък до моето светещо лице, вие имате рецептата, както и рецептата за течността, която, щом съдържа буника — отровно растение, — е само приспивателно средство. Когато тая жена, истинска магьосница, гълташе течността, тя заспиваше и мислеше, че е на магьосническото сборище, че играе там хоро, обърната с лице извън кръга, и се кланя на дявол, който в образа на козел седи върху олтар. След като хорото свършваше, тя мислеше, че целува дявола под опашката, както правят магьосниците, а след това се отдаваше с мене, нейния любовник, на странни съчетания, които допадаха на нейния извратен ум. Ако съм имал, както казва тя, студени ръце и хладно тяло, това е белег за младост, а не за магьосничество. В любовните работи студенината не трае дълго. Но Катлин вярваше онова, което й се искаше, и ме смяташе за дявол, макар че съм мъж от плът и кръв, както ме виждате. Само тя е виновна: като ме смяташе за дявол и ме приемаше в леглото си, тя съгрешаваше мислено и на дело против бог и светия дух. Следователно тя, а не аз съм вършил престъплението магьосничество. Тя е, която подлежи на изгаряне като зла, коварна магьосница, а иска да мине за луда, за да прикрие злобата си.

Но Нел се намеси:

— Чувате ли го тоя убиец? Като продажно момиче с колелце на ръкава той е търгувал с любовта. Чувате ли го? За да се спаси, той иска да прати на кладата оная, която му даде всичко.

— Нел е зла — рече Катлин, — Ханс, любими, не я слушай.

— Не — каза Нел, — не, ти не си човек; ти си страхлив и жесток дявол. — Тя прегърна Катлин и възкликна: — Господа съдии, недейте слуша тоя бледен зъл човек; той желае само едно: да види на кладата майка ми, която не е извършила никакъв грях, освен че беше поразена от бога с лудост и че е смятала призраците от сънищата си за действителност. Тя достатъчно вече страда — телом и духом. Не я осъждайте на смърт, господа съдии. Оставете невинната да живее в мир своя тъжен живот.

А Катлин рече:

— Нел е зла, не бива да й се вярва, Ханс, повелителю мой.

А сред множеството жените плачеха и мъжете думаха:

— Милост за Катлин!

Управителят и общинските съветници издадоха присъда срещу Йоос Дамман въз основа на едно признание от него, направено след нови мъчения; той бе осъден да му бъде отнета титлата на благородник и да бъде горен жив на слаб огън, докато издъхне, и той изтърпя наказанието на следния ден пред кметството, като повтаряше:

— Осъдете на смърт магьосницата, само тя е виновна! Да бъде проклет бог! Баща ми ще убие съдиите!

И издъхна.

— Вижте го как кълне и богохулствува: псува като куче.

На следния ден управителят и общинските съветници издадоха присъдата срещу Катлин — тя бе осъдена да изтърпи изпитание с вода в канала на Брюге. Ако изплува, ще бъде изгорена като магьосница, ако потъне, ще се сметне, че е умряла по християнски и ще бъде погребана като християнка в градината на църквата в гробището.

На следния ден със свещ в ръка, боса и в риза от черен плат Катлин бе поведена в тържествено шествие край дърветата до брега на канала. Пред нея вървяха, пеейки погребални песни, старшият свещеник на църквата „Света Богородица“, помощниците му и клисарят, който носеше кръста, а след тях управителят на Дамме, общинските съветници, чиновници от съда, общински пазачи, началникът на полицията, палачът и двамата му помощници. По бреговете имаше грамадна тълпа. Жените плачеха, мъжете роптаеха, всички от състрадание към Катлин, която вървеше като агне и оставяше да я водят, без да знае де отива, като повтаряше непрестанно:

— Махнете огъня, главата гори! Ханс, де си?

Нел, която бе сред жените, викаше:

— Искам да ме хвърлят в канала заедно с нея!

Ала жените не я оставяха да се приближи до Катлин.

Откъм морето духаше остър вятър; от сивото небе падаше във водата на канала ситна суграшица; там имаше една лодка и палачът и слугите я взеха в името на негово кралско величество. По тяхна заповед Катлин влезе в лодката; до нея се изправи палачът, като я придържаше; по знак на началника на полицията, който дигна своя „жезъл на правосъдие“, палачът хвърли Катлин в канала; известно време тя се мъчи да не потъне, но после извика:

— Ханс! Ханс! На помощ — и отиде на дъното.

И народът рече:

— Тая жена не е магьосница.

Хвърлиха се в канала мъже и измъкнаха Катлин, която бе в безсъзнание и вкочанена като смъртник. След това я занесоха в една кръчма и я туриха до буен огън; Нел свали мокрите й горни и долни дрехи, за да я преоблече с други. Когато Катлин дойде на себе си, каза разтреперана и с тракащи зъби:

— Ханс, дай ми една вълнена наметка!

Но Катлин не можа да се стопли. И умря на третия ден. И бе погребана в градината на църквата.

А Нел, осиротяла, отиде в Холандия при Роза ван Аувегем.