Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (125) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIX

Отбиха се в една странноприемница и там им сложиха да ядат в зала на горния етаж. Уленшпигел отвори прозорците и видя, че в градината се разхожда една миловидна девойка, пълничка, със закръглени гърди, със златиста коса, облечена с пола, с дълга до коленете бяла дреха и черна надупчена престилка.

По въжетата се белееха ризи и друго женско бельо; девойката, която постоянно се извръщаше към Уленшпигел, сваляше ризите от въжетата, пак ги простираше, усмихваше се и непрекъснато гледаше към него; сядаше върху прострените платна, краищата на които бяха вързани, и се люлееше на тях.

Наблизо изкукурига петел и Уленшпигел видя една дойка, която играеше с дете; тя обръщаше лицето му към един изправен мъж и му думаше:

— Булкин, усмихни се на татко.

Детето плачеше.

А хубавичката девойка продължаваше да се разхожда из двора, като ту снемаше, ту простираше бельото.

— Това е шпионка — рече Ламме.

Девойката закриваше очи с ръцете си и смеейки се, поглеждаше Уленшпигел през пръстите. После с разтворени длани вдигаше двете си гърди, пускаше ги и отново така се люлееше, че нозете й не стигаха земята. А когато усуканото платно се развиваше, тя се въртеше като пумпал и Уленшпигел гледаше голите й до раменете ръце, бели и пълни под бледото слънце. Тя се въртеше, усмихваше се и непрекъснато го гледаше. Той излезе, за да отиде при нея. Ламме тръгна подире му. Той потърси да се провре през градинския плет, но не можа.

Девойката видя това и отново го загледа усмихната през пръстите си.

Уленшпигел се опита да прескочи плета, но Ламме го задържа, като каза:

— Недей отива, тя е шпионка и ще ни изгорят.

Девойката се заразхожда из двора, после закри лице с престилката си и почна да гледа през дупките й, за да види дали случайният й приятел няма да дойде скоро.

Уленшпигел се засили да прескочи плета, но Ламме го дръпна за крака и каза:

— Въже, меч и бесило, не отивай, тя е шпионка.

Уленшпигел падна на земята и почна да се дърпа, за да се отърве от него. Девойката надникна през плета и извика:

— Сбогом, ваша милост, нека любовта подхранва вашето дълго търпение!

И той чу как тя се изкиска подигравателно.

— Ах! — рече той. — Това е сякаш снопче игли в ушите ми!

После някаква врата се затвори шумно.

И той се натъжи.

Ламме, който още го държеше, му каза:

— Ти си представяш сладостните прелести на нейната красота, които загуби позорно. Но тя е шпионка. Ти имаш късмет дори и в нещастието. Ще се пръсна от смях.

Уленшпигел не промълви дума и двамата отново яхнаха магаретата си.