Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (169) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIX

В средата на август, когато наситените със зърно кокошки остават глухи за зова на петела, който им тръби за любовта си, Уленшпигел каза на своите матроси и войници:

— Когато кървавият херцог бе в Утрехт, дръзна да издаде един благосклонен указ, който между другите милостиви дарове обещава глад, смърт и разорение на нидерландските жители, които не искат да се подчинят. Всичко — казва той, — което още се държи, ще бъде изкоренено и негово кралско величество ще засели страната с чужденци. Хапи, херцог, хапи! Пилата троши зъбите на усойниците; ние сме пила. Да живее Голтака!

Алба, кръвта те опиянява! Мислиш ли ти, че ние се плашим от твоите закани или че вярваме на твоето милосърдие? Твоите знаменити полкове, за които ти пееше хвалби из целия свят, твоите „Непобедими“, твоите „Неизменни“, твоите „Безсмъртни“ седем месеца вече обстрелват с топове Хаарлем, слаб град, защищаван само от гражданите; като всички простосмъртни те танцуваха във въздуха танца на избухващите мини. Гражданите ги обливаха в катран; в края на краищата те победиха славно, като изклаха безоръжните хора. Чуваш ли, палачо, часа на божието възмездие, който бие?

Хаарлем загуби храбрите си защитници, неговите камъни сълзят кръв. През обсадата той загуби и изразходва един милион и осемдесет хиляди флорина. Владиката му е наново възстановен; с лека ръка и весело лице той благослови църквите; при тия благословии присъствува дон Фернандо; владиката измива ръцете му, които бог знае, че са червени, и го причестява по двата обреда, което не се позволява на бедния народ. И камбаните бият, и камбанният хор лее във въздуха своите спокойни и съзвучни тонове; също като ангелска песен на гробище. Око за око! Зъб за зъб! Да живее Голтака!