Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (119) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIII

Уленшпигел и Ризенкрафт си взеха секунданти, които решиха, че противниците ще се бият без коне и ако победителят пожелае — до смърт: това бяха условията на Ризенкрафт.

Мястото на дуела беше малка полянка с изтравниче.

Още от сутринта Ризенкрафт облече дрехите си на стрелец, надяна шлема си с броня на гърлото, но не закри горната част на лицето си и си сложи ризница без ръкави. Другата риза, която се бе изпокъсала, тури в шлема си, за да му послужи, ако стане нужда, за превръзка. Избра си арбалет от хубаво арденско дърво, колчан с тридесет стрели и дълъг меч, а не сабя за две ръце, каквито са обикновено сабите на стрелците. Пристигна на мястото на дуела, яхнал бойния си кон, който бе с бойно седло, цял брониран, както и главата му, окичена с пера.

Уленшпигел се въоръжи като благородник на военна служба: бойният му кон беше магаре; седлото му — фустите на едно леко момиче; бронята за главата на магарето беше изплетена от върба и украсена отгоре вместо с пера с талаш, който се люлееше. Вместо броня на гърдите си бе сложил къс сланина^[1], защото, както казваше той, желязото е много скъпо, стоманата — не може да се купи, а от медта напоследък правят толкова топове, че не остава да се въоръжи дори един заек. Вместо шапка той си сложи една хубава салата, още неизядена от охлювите, а отгоре й — лебедово перо, за да го накара да пее, в случай че загине.

Вместо твърд и лек меч той носеше хубава дълга и дебела тояга от бор, на края на която бе вързал метла от борови клонки. От лявата страна на седлото висеше ножът му, също така дървен, от дясната се люлееше неговият боздуган, който беше от бъз и на края с ряпа. Ризницата му бе цялата изпокъсана.

Когато пристигна така пременен на мястото на дуела, секундантите на Ризенкрафт избухнаха в смях, ала немецът не промени киселия си израз.

Тогава секундантите на Уленшпигел поискаха от секундантите на Ризенкрафт германецът да свали железните си доспехи, тъй като Уленшпигел беше брониран само с дрипи. Ризенкрафт се съгласи. Тогава секундантите на Ризенкрафт попитаха секундантите на Уленшпигел защо той се е въоръжил с метла.

— Вие ми позволихте да взема тояга, но не ми забранихте да й придам по-весел вид, като я украся с листа.

— Прави, каквото щеш — казаха четворицата секунданти.

Ризенкрафт не промълви ни дума и кълцаше със ситни удари на меча си хилавите стъбла на изтравничето.

Секундантите поискаха да смени меча си с метла както Уленшпигел.

Той отговори:

— Ако тоя дрипльо си е избрал драговолно такова необикновено оръжие, то е, защото смята, че може да защищава живота си с него.

Уленшпигел каза пак, че иска да си служи с метлата и четворицата секунданти се съгласиха, че всичко е в ред.

И двамата застанаха един срещу друг: Ризенкрафт на бронирания си с желязо кон, Уленшпигел на магарето, бронирано със сланина.

Уленшпигел пристъпи към средата на поляната, дигна метлата като копие и каза:

— Гадове са тия зли хора, които в лагера на добрите другари-войници нямат друга грижа, освен да разхождат навсякъде своята кисела мутра и запенената си от яд уста; за мене те са по-вонящи от чума, от проказа и от смърт. Дето отидат, секва смехът и песните млъкват. Те чувствуват нужда винаги да мърморят или да се бият, като вмъкват редом със справедливата борба за родината дуела, който е гибел за войската и радост за врага. Тоя тук Ризенкрафт уби заради съвсем невинни думи двадесет и един човека, но ни в една битка или схватка не прояви някаква бляскава храброст, нито заслужи с мъжеството си и най-малката награда. И за туй ще ми бъде приятно днес да почеша в обратна посока оскубаната козина на това зло псе.

Ризенкрафт отговори:

— Тоя пияница е съчинил празни работи за някаква злоупотреба с дуелите; ще ми бъде драго днес да му разсека главата и да покажа на всички, че в нея има само сено.

По заповед на секундантите те слязоха от животните. При слизането салатата от главата на Уленшпигел падна и магарето я изяде лакомо; но ритникът на един от секундантите го прекъсна и го изгони от мястото на дуела. Същото стана и с коня. И те отидоха да пасат заедно другаде.

Тогава едните секунданти, тия на Уленшпигел, които държаха в ръце метлата, и тия на Ризенкрафт, които носеха меча, свирнаха за започване на дуела.

И Ризенкрафт, и Уленшпигел почнаха да се бият яростно. Ризенкрафт удряше с меча, Уленшпигел се бранеше с метлата; Ризенкрафт ругаеше адски, Уленшпигел бягаше пред него, като тичаше из поляната и косо, и в кръг, и на зигзаг, плезеше му се и му правеше хиляди други гримаси; а Ризенкрафт се задъхваше и като обезумял войник нанасяше удари във въздуха с меча си. Изведнъж Уленшпигел усети, че той е до него, обърна се неочаквано и го удари силно с метлата под носа. Ризенкрафт падна с разперени ръце и крака като умираща жаба.

Уленшпигел се хвърли отгоре му, почна безмилостно да бръска лицето му с метлата направо и наопаки и да повтаря:

— Искай милост или ще те накарам да изядеш метлата!

И го блъскаше непрекъснато за голямо удоволствие на присъствуващите, като повтаряше:

— Искай милост или ще те накарам да я изядеш!

Но Ризенкрафт не можеше да се обади, защото бе умрял от припадък на бяс.

— Господ да те прости, нещастнико побеснял! — рече Уленшпигел.

И си отиде, изпълнен с тъга.