Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (109) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

III

— Видя ли го да мине? — рече облеченият като дървар Уленшпигел на Ламме, който бе предрешен по същия начин. — Видя ли отвратителния херцог с неговото ниско като на орел чело и с дългата му брада, увиснала като въже на бесило? Бог да го удуши! Видя ли тоя паяк с дългите му космати лапи, избълван от сатаната над нашата земя? Ела, Ламме, ела; ела да хвърлим камъни в паяжината…

— Уви! — каза Ламме. — Ще ни изгорят живи…

— Ела в Гронендал, скъпи приятелю; ела в Гронендал, там има един хубав манастир, дето негова светлост херцогът Паяк ще отиде да моли благия бог да го остави да довърши делото си, с други думи, да разиграва черните си демони сред мършите. Сега е пост, но негова светлост херцогът ще се въздържа от всичко друго, но не и от кръв. Ела, Ламме; петстотин въоръжени конници са събрани около къщата в Охен; триста пешаци са тръгнали на малки групи и ще влязат в гората Соан.

Докато Алба се черкува, ние ще връхлетим, ще го заловим, ще го сложим в хубав железен кафез и ще го изпратим на принца.

Но Ламме затрепера от страх:

— Много е опасно, синко — каза той на Уленшпигел. — Много е опасно! Бих дошъл с тебе да свършим тая работа, ако краката ми не бяха толкова немощни и ако коремът ми не беше толкова издут от киселата бира, която пият в този Брюксел.

Така приказваха те в една дупка, изкопана в земята сред горския гъсталак. Изведнъж, надничайки през листака като от някоя бърлога, те видяха жълти и червени дрехи на войниците на херцога, които вървяха пешком през гората с блеснали на слънцето оръжия.

— Предадени сме — каза Уленшпигел.

Когато войниците се скриха от погледа му, той хукна към Охен. Войниците го оставиха да мине, без да му обърнат внимание, защото бе облечен като дървар и носеше товар дърва на гръб. Там той намери конниците, които чакаха; съобщи им новината и всички се пръснаха и избягаха освен господин Бозар Дармантиер, който бе заловен. А от пешаците, които идеха от Брюксел, не намериха никого.

Един подъл изменник от полка на господин Ликес бе издал всички.

Господин дьо Бозар плати жестоко за другите.

С разтуптяно от тревога сърце Уленшпигел отиде на пазара за животни в Брюксел, за да присъствува на неговото страшно мъчение.

И нещастният Дармантиер, качен на колело, изтърпя тридесет и седем удара с железен прът по бедрата, по краката, по ръцете, които бяха натрошени едно след друго, защото палачите искаха да видят как той се мъчи жестоко.

Тридесет и седмият удар бе по гърдите и той умря от него.