Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (163) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XIII

Там Ламме отново се развесели. Той на драго сърце слизаше на сушата и отиваше на лов за волове, овце и домашни птици, както се ходи за зайци, елени и жълтунки.

И не беше сам в тоя питателен лов. Хубава гледка беше, когато се връщаха ловците начело с Ламме — въпреки забраната те дърпаха за рогата едрия добитък и гонеха дребния, караха с тояжка цели стада гъски и носеха закачени на канджи кокошки, пилета и петли.

По всички кораби тогава имаше пиршества и угощения. И Ламме думаше:

— Миризмата на сосовете стига чак до небето и там възрадва господа ангелите, които казват: „Това е най-вкусното месо.“

Докато те кръстосваха из залива, пристигна търговска флота от Лисабон, командуващият на която не знаеше, че Флисинген е вече превзет от Голтаците. Заповядаха му да пусне котва, обкръжиха флотата. Да живее Голтака! Барабани и флейти дадоха сигнал за абордаж^[1]; търговците имаха топове, копия, брадви и аркебузи.

Куршуми и гюллета заваляха върху корабите на Голтаците. Техните аркебузиери, прислонени около голямата мачта за дървени прикрития, стреляха сигурно, без да се излагат. Търговците падаха като мухи.

— Напред! — викаше Уленшпигел на Ламме и на Нел. — Напред! Там има подправки, скъпоценности, скъпи хранителни продукти, захар, мускат, карамфил, джинджифил, реали, дукати, златни, целите лъскави, талери. Има повече от петстотин хиляди парчета. Испанецът ще плати разноските по войната. Да пием! Да отслужим литургията на Голтаците — сиреч битката.

И Уленшпигел и Ламме тичаха навсякъде като лъвове. Нел, скрита зад дървените заслони, свиреше на флейтата. Заловиха цялата флота.

Когато преброиха мъртвите, видяха, че имаше хиляда от страна на испанците и триста — от Голтаците; между последните беше и готвачът на кораба „Бриел“. Уленшпигел поиска да държи реч пред Трелонг и моряците; Трелонг на драго сърце се съгласи. И той им каза:

— Господин капитан и вие побратими, току-що наследихме много подправки и Ламме, ТОВА добродушие шкембе, смята, че нещастният покойник, който лежи пред нас — бог да му отреди радост на оня свят, — не беше голям майстор на гозбите. Нека назначим Ламме на негово място и той ще ви готви небесни яхнии и райски чорби.

— Съгласни сме — казаха Трелонг и другите. — Ламме ще бъде главният готвач на кораба. Той ще носи голямата дървена лъжица, за да маха пяната от сосовете си^[2].

— Господин капитан, другари и приятели — каза Ламме, — вие виждате, че плача от радост, защото не заслужавам такава голяма чест. Ала тъй като вие се обърнахте към моето нищожество, аз приемам благородните задължения на майстор по фрикасетата на смелия кораб „Бриел“, нови моля смирено да ми поверите върховната власт в кухнята, и то така, че вашият главен готвач — искам да кажа аз — да може съгласно правото, закона и силата да не позволява никому да изяжда частта на другите.

Трелонг и Голтаците извикаха:

— Да живее Ламме! Ще имаш и правото, и закона, и властта!

— Но — рече той — искам да ви помоля смирено за още нещо. Аз съм дебел, едър и як, дълбоко е шкембето ми, дълбок е стомахът ми; клетата ми жена — дано бог ми я възвърне — винаги ми даваше две порции вместо една: дайте ми и вие това благоволение.

Трелонг, Уленшпигел и моряците казаха:

— Ще имаш две порции, Ламме.

А Ламме изведнъж се натъжи и рече:

— Жено моя! Сладка, миличка моя! Ако нещо може да ме утеши за твоето отсъствие, то е, че в сегашната си длъжност ще си припомням твоите небесни гозби и нашето прелестно жилище.

— Трябва да положиш клетва, синко — каза Уленшпигел. — Нека донесат голямата дървена лъжица и големия меден казан.

— Кълна се — каза Ламме — в бога, нека ми бъде на помощ, кълна се да бъда верен на принц Орански, наричан Мълчаливия, който управлява от името на краля областите Холандия и Зеландия, да бъда верен на господин дьо Люмей, адмирала, който командува пашата доблестна флота, и на господин Трелонг, вицеадмирал и капитан на кораба „Бриел“; кълна се, че доколкото слабите ми сили позволяват, ще готвя ястия от меса и птици, каквито късметът ни отреди, и то съобразно нравите и обичаите на знаменитите някогашни готвачи, оставили прекрасни съчинения с рисунки по великото готварско изкуство; кълна се, че ще храня споменатия господин Трелонг, нашия капитан, неговия помощник, моя приятел Уленшпигел и всички вас — боцмана, лоцмана, помощник-капитана, юнгите, войниците, топчиите, пазача на вината, ординареца на капитана, лекаря, тръбача, матросите и всички останали. Ако печеното е недопечено, а птицата не е дотам зачервена, ако чорбата има блудкав мирис и пречи на доброто храносмилане; ако ароматът на сосовете не ви подтикне да се втурнете в кухнята, разбира се, с мое позволение; ако не ви направя всички весели, с цветущи лица, аз ще се откажа от благородните си задължения и ще призная, че съм некадърен да стоя занапред върху престола на кухнята. Бог да ми е на помощ в тоя живот и в другия.

— Да живее главният готвач — казаха те, — царят на кухнята, императорът на фрикасетата. В неделен ден той ще получава по три порции вместо по две.

И Ламме стана главен готвач на кораба „Бриел“. И докато вкусните чорби се варяха в тенджерите, той се изправяше гордо при вратата на кухнята и държеше като скиптър своята голяма дървена лъжица.

И в неделните дни имаше по три порции.

Когато Голтаците се сражаваха с неприятеля, той на драго сърце оставаше в своята лаборатория за сосове, но от време на време излизаше на палубата и изстрелваше няколко куршума с аркебузата си, ала веднага слизаше пак, за да наглежда сосовете.

И тъй като беше едновременно съвестен готвач и храбър войник, всички го обичаха много.

Но никой нямаше право да влиза в кухнята. Защото тогава ставаше като дявол и удряше безмилостно, дето завърне, с голямата си дървена лъжица.

И отново го нарекоха Ламме Лъва.