Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (152) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

II

През първите дни на месец май, когато под ясно небе корабът се носеше гордо по вълните, Уленшпигел запя:

На Клаас пепелта ме удря във сърцето.

Палачите са тук, те ни сразиха тежко

със силата си, с огън и със меч.

Те плащаха на мръсните шпиони.

И вместо Вяра и Любов, възвишени и чисти,

те Недоверие и Донос възцариха.

Да поразим касапите и нека

забият барабаните за бой!

Да живей Голтака! Бий барабана!

Превзето е пристанището Ла Бриел,

тъй както Флисинген, ключ на Еско;

добър е бог, Камп Веере превзехме

с топовете и припаси зеландски.

Ний имаме барут, куршуми и гюллета —

железни и чугунени гюллета.

Щом бог е с нас — кой може да е против?

Бий барабаните за бой и слава!

Бий барабаните! И да живей Голтака!

Изваден е от ножницата мечът. Горди

сърцата ни са и ръцете — силни! Стига —

десятъкът — налог за разорение;

смърт на палачите, бесило за крадеца,

на клетвопрестъпник крал — народ бунтовник.

Изваден е от ножницата мечът —

за нашите права, семейства, къщи.

Изваден е от ножницата мечът! Бий барабана!

Сърцата ни са горди и ръцете — силни.

Не щем десятъка, не щем позорна милост!

Бий барабан за бой, бий барабан!

— Да, побратими и приятели — каза Уленшпигел, — да, те издигнаха в Анверс, срещу кметството, великолепен ешафод, покрит с червен плат; и там седи херцогът като крал на престол сред телохранители и войници. Поиска ли да се усмихне благосклонно, лицето му се изкривява кисело. Бийте бойния барабан!

Той ни удостоява с прошка; пазете тишина; неговата позлатена броня блести под слънцето; главният началник на полицията е на кон, до балдахина; ето — иде глашатаят с барабанчиците; той чете: прошка за всички, които не са грешили; другите ще бъдат наказани жестоко.

Слушайте, побратими, той чете указа, който постановява под страх на наказание за бунт налог от една десета и една двадесета.

И Уленшпигел запя:

— Ти, херцог Алба, чуваш ли народа,

гласа му негодуващ? В часове на буря

така морето се надига.

О, стига злато, стига кръв и стига

унищожение! Забийте барабана!

Изваден е от ножницата мечът! Бий барабан на смърт!

Грабеж подир убийство — то е нокът,

забит в рана. А ти искаш

да пиеш смесена кръвта ни с нашто злато.

Ний изпълнявахме дълга си вярно

към кралското величество. Но кралят е клетвопрестъпник,

и ние сме свободни днес от клетвите. Бий барабан за бой!

Ти кървав херцог, херцог Алба,

виж — изпозатворени навред бараки и дюкяни,

виж — пивници, бакалници и фурни,

те не продават нищо, за да не ти плащат.

Когато ти минаваш, кой те поздравява?

Нито един. Презрение и злоба те обкръжават

като мъгла, отровена от чума.

 

Земята хубава на родна Фландрия

и веселия край Брабански

са като гробища печални днес.

Там, дето някога, в годините свободни.

виолите и флейтите звучаха.

Днес е мълчание и смърт.

Бий барабан за бой!

 

И вместо хора весели в кръчмите

и влюбели, които пеят,

днес само бледи образи ще видиш

на жертвите обречени, които чакат

Неправдата със меч да ги срази.

Бий барабан за бой!

 

В кръчмите отдавна не се чува

звънтежът радостен на пълни чаши,

ни кръшни гласове из улици и къщи

на пеещи девойки.

Брабан и Фландрия — земи на радостта,

земи на сълзите са днес.

Бий барабан за смърт!

 

О, бащина земя, измъчена, любима,

не свеждай ти чело пред мръсния убиец.

Пчели работни, рой след рой хвръкнете

срещу испанските оси.

Вий, трупове на живите заровени жени и на девойки,

викнете на Исус: „Мъст! Мъст!“

И нощем бродейки из равнината,

души невинни, викайте към бога!

Изваден е от ножницата мечът, херцог Алба,

ще шибаме с червата ти лицето.

Изваден е от ножницата мечът! Бий барабана!

Бий барабана! Да живей Голтака!

И всички моряци и войници от кораба, дето бе Уленшпигел, както и от другите кораби запяха също така:

Изваден е от ножницата мечът, да живей Голтака!

И гласовете им бучаха като гръм на освобождение.