Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (127) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. — Добавяне

XXI

В Дамме Нел живееше тъжна и самотна при Катлин, която зовеше любовно своя студен дявол: ала той не идеше.

— Ах — думаше тя, — ти си богат, миличък Ханске, и би могъл да ми върнеш седемстотинте жълтици. Тогава Зуткин би се върнала от преддверието на небесата жива на земята, а Клаас би се осмял на небето. Ти можеш да сториш това. Махнете огъня, душата иска да излезе, пробийте дупка, душата иска да излезе.

И постоянно сочеше с пръст мястото, дето бяха слагали кълчищата.

Катлин беше много бедна, но съседите й помагаха с бакла, хляб и месо — кой колкото можеше. Общината й даваше някоя пара. А Нел шиеше рокли на богатите гражданки, ходеше в къщите им да глади бельо и печелеше така по един флорин седмично.

И Катлин постоянно повтаряше:

— Пробийте дупка, измъкнете душата ми! Тя чука, за да излезе. Той ще върне седемстотинте жълтици.

И слушайки я, Нел плачеше.