Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
XXII
По него време Уленшпигел и Ламме, снабдени с пътните си листове, влязоха в една малка странноприемница, прилепена към скалите на Самбра, обрасли тук-таме с дървета. Тя имаше надпис: „При Марлер“.
След като изпиха доста бутилки вино от областта на Мьоза, тип бургундско, и изядоха твърде много риба, те се разприказваха със стопанина, яростен папист, който се бе разбъбрил като сврака от изпитото вино и непрекъснато смигаше хитро. Уленшпигел подуши, че в това смигане се крие някаква тайна, и го опи толкова, че стопанинът почна да танцува и да примира от смях. Когато отново седна на масата, той каза:
— Добри католици, пия за ваше здраве.
— Ние пък за твоето — отговориха Ламме и Уленшпигел.
— За изкореняването на бунтовническата и еретическа чума.
— И ние също — отговориха Ламме и Уленшпигел и непрекъснато пълнеха канчето на стопанина, който не можеше да го гледа пълно.
— Вие сте добри хора — каза той, — пия за вашата щедрост, защото аз печеля от изпитото вино. Де са пътните ви листове?
— Ето ги — отговори Уленшпигел.
— Подписани от херцога — рече стопанинът. — Пия за херцога!
— За херцога — отговориха Ламме и Уленшпигел.
Стопанинът продължи да разправя:
— С какво хващат плъховете, мишките и полските мишки? С капани и мишеловки. Кой е полска мишка?
Големият еретик — оранжев[1] като адски пламък. Бог е с нас. Те ще дойдат. Хе, хе! Да пием! Налей; аз пека, аз горя. Да пием! Трима добри дребнички протестантски проповедници… Казвам дребнички… добри храбреци, силни войници, същински дъбове!… Да пием! Няма ли да отидете и вие с тях в лагера на големия еретик? Аз имам пътни листове, подписани от него… Там вие ще видите тяхната работа.
— Ще отидем в лагера — отговори Уленшпигел.
— Те ще свършат там добра работа и някоя нощ, яви ли се сгоден случай (стопанинът подсвирна и изобрази човек, който коли друг). Стоманеният вятър ще попречи на насауския дрозд[2] да пее. Да, да пием за това!
— Ти си весел, макар че си женен — отговори Уленшпигел.
Стопанинът отговори:
— Нито съм бил женен, нито съм. Аз пазя тайните на големците. Да пием! Жена ми би ги откраднала в леглото, за да ме обесят и да остане вдовица, преди природата да е пожелала това. Хвала на бога! Те ще дойдат… Де са новите пътни листове? Върху моето християнско сърце. Да пием! Те са ей там, на около триста крачки по пътя, близо до Марш де Дам. Виждате ли ги? Да пием!
— Пий — каза му Уленшпигел, — пий: аз пия за краля, за херцога; за проповедниците, за Стоманения вятър; пия за тебе, за себе си, пия за виното и за бутилката. Но ти съвсем не пиеш. — И при всяка наздравица Уленшпигел пълнеше чашата му и стопанинът я изпразваше.
Уленшпигел го гледа известно време, а след това стана:
— Спи — рече той, — хайде, Ламме, да си вървим.
Като излязоха вън, той рече:
— Той няма жена, която би могла да ни издаде… Скоро ще мръкне… Чу ли какво каза тоя негодник и знаеш ли кои са тия проповедници?
— Да — рече Ламме.
— Ти знаеш, че те идат от Марш де Дам, по брега на Мьоза; добре ще е да ги причакаме на пътя, преди да е попял Стоманеният вятър.
— Да — каза Ламме.
— Трябва да спасим живота на принца — рече Уленшпигел.
— Да — каза Ламме.
— Дръж — рече Уленшпигел, — вземи аркебузата ми, иди там в храсталака между скалите; напълни я с два куршума и щом изгракам като гарван, стреляй.
— Добре — каза Ламме.
И се скри в храсталака. А Уленшпигел скоро чу щракането на спусъка на аркебузата.
— Виждаш ли ги да идат? — рече той.
— Виждам ги — отговори Ламме. — Те са трима, вървят като войници и единият от тях е една глава по-висок от другите.
Уленшпигел седна на пътя с прострени напред нозе и почна да мълви молитви, прехвърляйки зърната на броеницата си, както правят просяците. А шапката си сложи между коленете.
Когато тримата проповедници минаха край него, той протегна към тях шапката си; но те не пуснаха в нея нищо.
Тогава Уленшпигел стана и рече жално:
— Добри господа, не отказвайте един патар на клетия работник-каменар, който падна наскоро в каменоломната и си счупи кръста. Хората в тоя край са коравосърдечни и не искат да ми дадат нищо, за да облекчат моето тежко нещастие. О, дайте ми един патар и аз ще се моля за вас. И бог ще ви дари с радост за през цял живот, великодушни дарители!
— Сине — рече един от проповедниците, — докато царуват папата и инквизицията, за нас няма радост в тоя свят.
Уленшпигел също въздъхна и каза:
— Ах, какво казвате, ваша милост? Говорете тихо, моля ви се, ваша милост. Но дайте ми един патар.
— Сине — отговори друг от проповедниците, дребен, но с войнствено лице, — ние, клетите мъченици, имаме само по някой патар колкото за из път.
Уленшпигел падна на колене:
— Благословете ме — рече той.
Тримата проповедника простряха ръце на главата на Уленшпигел, но без благочестие.
Като видя, че въпреки своята слабост те имаха големи кореми, той стана, престори се, че се спъва, блъсна с главата си корема на високия проповедник и чу приятния звън на пари.
Тогава той се изправи, измъкна меча си и каза:
— Ваши преподобия, хладно е, аз не съм добре облечен, а вие — прекалено много. Дайте ми вашата вълна, за да си направя палто. Аз съм голтак. Да живее Голтака!
Високият проповедник отговори:
— Голтако наперен, много си дигнал гребена, ще ти го отрежем.
— Ще го отрежете! — каза Уленшпигел и се дръпна. — Но Стоманения вятър ще духне за вас, преди да завее за принца. Голтак съм, да живее Голтака!
Тримата проповедници, слисани, си рекоха:
— Отде знае той новината! Предадени сме. Убивай! Да живее литургията!
И измъкнаха изпод дрехите си хубави наточени мечове.
Но Уленшпигел не ги дочака и се дръпна към храсталаците, дето бе скрит Ламме. Той пресметна, че проповедниците са вече в обсега на аркебузата и каза:
— Гарвани, черни гарвани, ще духне куршуменият вятър. Аз пея за вашето пукване.
И изграка.
Един изстрел от аркебузата откъм храсталаците събори ничком най-едрия от проповедниците; последва още един изстрел, който простря на пътя втория проповедник.
И Уленшпигел видя между храстите добродушното лице на Ламме и дигнатата му нагоре ръка, която пълнеше набързо аркебузата.
И синкав дим излизаше над черните храсталаци.
Третият проповедник, разярен, искаше без друго да заколи Уленшпигел, но той му каза:
— Стоманен ли вятър ще бъде, или куршумен, все едно, ти ще се преселиш от тоя свят на оня, подъл убиецо!
И той го нападна, като се защищаваше храбро.
Застанали един срещу друг на пътя, те се удряха и се бранеха от ударите. Уленшпигел беше целият в кръв, защото противникът му, сръчен войник, го беше ранил в лицето и бедрото. Но той нападаше и се защищаваше като лъв. Тъй като кръвта, която течеше от главата, му пречеше да вижда, той отстъпи най-сетне няколко големи крачки назад, избърса се с лявата ръка и усети, че отмалява. Насмалко щеше да бъде убит, ако Ламме не стреля срещу проповедника и не го събори.
И Уленшпигел видя и чу как той бълваше проклятия, кръв и предсмъртна пяна.
И синкав дим се издигна над черните храсти, между които Ламме отново показа добродушното си лице.
— Свърши ли се? — рече той.
— Да, синко — отговори Уленшпигел. — Но ела…
Ламме излезе от скривалището си и видя потъналия в кръв Уленшпигел. И макар че коремът му тежеше, той хукна като елен и отиде при Уленшпигел, който бе седнал при убитите.
— Той бил ранен — каза той, — моят нежен приятел ранен от тоя мръсен убиец. — Ламме изби с ритник зъбите на най-близкия до него проповедник и продължи: — Ти не ми отговаряш, Уленшпигел! Мигар ще умреш, синко? Де е мехлемът? Ха! В дъното на чантата му, под надениците. Уленшпигел, не ме ли чуваш? Ох! Аз нямам топла вода, за да промия раната ти, нито мога да намеря отнякъде. Но и водата на Самбра ще свърши работа. Кажи ми нещо, приятелю! Все пак не си ранен много тежко. Малко вода, студена, нали? Той се пробужда. Аз съм, синко, твоят приятел; всички умряха! Платно, платно, за да превържа раните му. Няма. Значи, ризата ми. — Той се съблече и продължи: — Късай ризата! Кръвта спира! Моят приятел няма да умре.
Ха — рече той, — колко е студено с гол гръб на тоя хлад. Я пак да се облека. Няма да умре. Уленшпигел, аз съм, аз, твоят приятел Ламме! Усмихна се. Аз ще съблека убийците. Техните кореми са от флорини. Златни черва, каролуси, флорини, делдери, патари и писма! Ние сме богати. Ще делим повече от триста каролуса. Ще вземем оръжието и парите, Стоманения вятър сега за сега няма да задуха за принца.
Уленшпигел, чиито зъби тракаха от студа, се вдигна.
— Ето че стана — рече Ламме.
— Това е действието на мехлема — отговори Уленшпигел.
— Мехлемът на храбростта — каза Ламме.
Сетне дигна един по един труповете на тримата проповедници и ги хвърли в една дупка между скалите, като им остави оръжието и дрехите освен наметките.
А в небето над тях грачеха гарваните, очаквайки храната си.
И Самбра течеше като стоманена река под сивото небе.
И заваля сняг, който изми кръвта.
Но все пак те бяха угрижени. И Ламме каза:
— Предпочитам да убия пиле, отколкото човек.
И яхнаха отново магаретата си.
Когато стигнаха пред портите на Хюи, кръвта още продължаваше да тече; те се престориха, че се карат, слязоха от магаретата и почнаха уж безмилостно да се бият с мечовете си; сетне спряха борбата, качиха се отново на магаретата и влязоха в Пюи, след като показаха пътните си листове при градските порти.
Жените, виждайки ранения и окървавен Уленшпигел и Ламме, който се перчеше като победител, гледаха с нежно състрадание Уленшпигел и се заканваха с юмруци на Ламме, казвайки:
— Тоя негодник е ранил приятеля си.
А Ламме, неспокоен, търсеше да види само дали жена му не е между тях.
Но напразно, и той се изпълни с тъга.