Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (166) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XVI

По корабите на Голтаците под блесналото небе и над светлите вълни пищят флейти, ручат гайди, кълколят шишета, звънтят чаши, лъщят оръжия.

— Сега — каза Уленшпигел — да бием барабана за прослава, да бием барабана за радост. Да живее Голтака! Испания е победена, обезвреден е вампирът. Морето е наше, Ла Бриел е превзет. И брегът е наш, от Нийопор — през Остенде и Бланкенберге. Зеландските острови, устието на Еско, устието на Мьоза, устието на Рейн чак до Хелдер. Наши са Тексел, Влиеланд, Тер Шилинг, Амеланд, Ротум, Боркум. Да живее Голтака!

Наши са Делфт, Дордрехт. Това е като барутна ивичка. Бог държи запалката. Палачите напускат Ротердам. Свободната съвест като лъв, въоръжен с ноктите и зъбите на правосъдието, превзема графството Зютфен, градовете Дьотеком, Дуесбург, Гоор, Олдензеел и на Велнюира, Хатем, Елбург и Хардервийк. Да живее Голтака!

Това е мълния, барут: Кампен, Цвол, Хасел, Стенвик падат в ръцете ни заедно с Удеватер, Гуда, Лайден. Да живее Голтака!

Наши са Бюерен и Анкюиз! Не сме взели още Амстердам, Шоонховен и Миделбург. Но търпеливият нож постига всичко навреме. Да живее Голтака.

Да пием испанско вино. Да го пием с чаши, с които те са пили кръвта на жертвите. Ние ще минем през Зюйдерзее, по реки, по рекички и канали; ние взехме Северна и Южна Холандия и Зеландия; ще вземем Източна и Западна Фрисландия; Бриел ще бъде убежище за нашите кораби, полога на квачките, които ще измътят свободата. Да живее Голтака!

Чуйте как ехти във Фландрия, нашата любима родина, викът на отмъщението. Лъскат оръжията, точат мечовете. Всички са се раздвижили, трепкат като струни на арфа от топло дихание, диханието на душите, което излиза от ямите, от кладите, от кървавите трупове на жертвите. Всички: Хено, Брабан, Люксембург, Лимбург, Намюр, свободният град Лиеж, всички! Кръвта кълни и оплодява. Нивята са узрели за сърп. Да живее Голтака!

В наши ръце е Ноорд Зее, широкото Северно море. У нас са добрите топове, гордите кораби, смелата войска от страшни матроси: хаймани, крадци, войници-свещеници, благородници, граждани и работници, бягащи от преследвания. С нас са всички, които са се сплотили за делото на свободата. Да живее Голтака!

Филип, кървав кралю, де си? Алба, де си! Ти викаш и богохулствуваш със светата шапка на глава, дар от светия отец. Бийте барабана за радост. Да живее Голтака! Да пием!

Виното се лее в златни потири. Пийте го с радост. Църковните одежди, с които са облечени суровите мъже, са залени от червеното питие; римските църковни хоругви се развяват от вятъра. Непрекъсната музика! Свирете, пискливи флейти, ручащи гайди, и бийте за прослава, барабани. Да живее Голтака!