Уилям Грифин
Специална част (77)

(Осем)

17:45, 8 януари 2006

„Юкон“-ите се върнаха в „Дабъл Бар Си“, всеки натоварен с по два петдесет и шест инчови монитора с течни кристали, единият вързан за покрива, другия щръкнал от задната врата с вързани за кутиите флагчета, да не би да ги спре някое местно ченге, задето карат извънгабаритен товар.

Доня Алисия и Светлана носеха кутии с дънково облекло и други кутии с надписи „Уестърн Уърлд“.

Ернесто — синът на Естела — с Брадли и Кастило започнаха да разтоварват мониторите. След като пренесоха първия в библиотеката — която се бе превърнала в море от електронни уреди и части — Дейвидсън излезе, за да помогне с останалите.

— Чарли, обади се Милър.

— И?

— Полковник Хамилтън и Финеас пристигат на „Рейгън“ в девет и нещо. Ще ги заведе в мотел „Моника“. Том Макгуайър е изпратил момчета от Тайните служби да ги пазят довечера и утре. Няма да задават никакви въпроси. Той каза, че нищо, ама абсолютно нищо не ги свързва с нас. Дешамп е на полета в 21:30 на „Луфтханза“ за Мюнхен, а Дарби на американски полет до Франкфурт в 21:30 и двамата излитат от „Дълес“. Милър им е дал по 9 900 долара, сто кинта под допустимия лимит, защото суми от десет бона и нагоре се декларират.

Кастило кимна.

— Друго има ли?

— Осигурил е „Бийчкрафт Кинг Еър“, който утре по обед ще откара такъмите на Хамилтън до Браг. По-точно до Файетвил, където Вик ще изпрати човек да ги вземе. Не е имало реактивен самолет, но той каза, че било все едно, защото Торине не можел да излети без такъмите или стрелците, а пък чичко Рем все още не е подготвил документите на стрелците.

— Но вече ги е осигурил, нали?

— Каза, че е намерил осемнайсет чернилки, петима малко по-светлокожи и един, когото може и да се наложи да оставят в Танзания, защото бил прекалено светъл.

— Добре. Значи ни остава да монтираме играчките на Кейси и да чакаме.

— Имам чувството, че отсега нататък точно това ни предстои, Чарли. Ще чакаме.

— Кажи, Брадли, в морската пехота имат ли такива пипнати играчки? — попита Кейси и вдигна много остър поялник, купен в „Рейдио Шак“.

— Нямам представа с какво разполагат в комуникационния център на морската пехота, господине — отвърна Брадли. — Аз бях снайперист, не съм запознат с комуникационната система. В повечето случаи използват флагчета като за семафори.

Той размаха ръце.

Кейси поклати глава.

— Снайперът нещо като стрелец ли е?

— Не знам колко добре стрелят стрелците ви, доктор Кейси, затова нямам представа дали са квалифицирани като снайперистите на морската пехота. Ако питате обаче дали знам как се използва поялник, да, господине, няма проблем. Преди да постъпя в пехотата, бях в АЛР и се справях добре.

— И аз бях в Американската лига на радиолюбителите — призна Кейси. — Така ме напипаха от Специалните части. Имат нужда от хора, които знаят разликата между ом и ват.

Посочи гнездо оплетени жици, подхвърлени на масата.

— Я вземи да се оправиш с тази топка. — Обърна се към Кастило, Ернесто и Дейвидсън, които почиваха, след като бяха пренесли мониторите. — Момчета, онези от вас, които разбират нещо, да се захващат за работа.

Кастило и Дейвидсън влязоха в кухнята, понесли слушалки от радиото. Естела им предложи кафе. Кастило тъкмо посягаше към чашата.

Светлана бе в нов каубойски костюм, който включваше светлосива шапка, дънково яке върху прозрачна блуза — отдолу се виждаше бельото й — и ботуши от змийска кожа и, разбира се, дънкови панталони.

Завъртя се.

— Нищо ли няма да кажете? — попита тя.

— Как успя да обуеш тези дънки? Да не би да си ги нарисувала с четка?

— Не би трябвало да задаваш подобни въпроси на една дама, безбожнико.

— Господи, Чарли! — разкриви лице Дейвидсън. — Дори аз знам тази малка подробност.

Светлана се усмихна на Дейвидсън, приближи до Кастило, прегърна го и зашепна:

— Ако слушкаш като добро момче, ще ти покажа как ги обух.