Уилям Грифин
Специална част (52)

(Три)

Кънтри клуб „Голф енд Поло Пилар“

„Пилар“, Провинция Буенос Айрес, Аржентина

07:25, 3 януари 2006

Много внимателно, за да не събуди Светлана, Кастило стана от леглото, зашляпа по плочките към банята и затвори вратата. Тя бе доста дебела. Едва ли Светлана щеше да чуе плющенето на струите от душа.

Беше видял банята, докато Светлана му показваше къщата, и втори път, преди да си легнат, но не бе обърнал много внимание. Сега огледа внимателно и си каза, че в сравнение с тази баня, другата, мраморната, в президентския апартамент във „Фор Сийзънс“, която навремето му се стори образец на пищността, изглеждаше като най-обикновен кенеф от онези, които познаваше в Ирак, Афганистан или на някое друго подобно място.

Клубът — където всички, включително Макс и Марина, отидоха да вечерят в конвой от електрически голф колички — бе също толкова зашеметяващ. Приличаше на някой от дворците на Саддам Хюсеин в Багдад, вместо на ресторанта в кънтри клуб „Съдърн Хилс“ в Тълса. А пък ако сравнеше мебелите и обслужването тук с „Петролиум Клъб“, далаският елитен клуб приличаше на обикновен мотел.

Спомни си как баба му разказваше, че преди Втората световна война, когато хората искали да опишат някой безобразно богат, казвали „богат като аржентинец“. Освен това бабчето му бе разказвала, че Хуан Доминго Перон успял да профука по време на диктаторския си режим най-големия златен резерв в света.

Само че част от това огромно богатство, ако можеше да съди по луксозните апартаменти в Буенос Айрес и сградите, вдигнати покрай плажовете на Пунта дел Есте, бяха успели да се изплъзнат от лапите на Перон.

След това се сети за друго. Спомни си документите, които бе чел — все още засекретени, шейсет години след края на войната — за прехвърлените в Аржентина огромни суми от видни членове на нацистката партия. В тази връзка се сети за Александър Певснер и неговата къща, точното копие на ловната хижа на Гьоринг, Каринхол. Вероятността да е построена от някой обикновен скотовъдец бе минимална, дори никаква.

Това бе последната му мисъл, преди да се отдръпне от тоалетната на мраморната стена и да се пъхне в приятно осветената душ кабина. Присветна червена лампичка в позлатена кутия и водата се пусна.

— Господи, как съм живял цял живот, след като ми се е налагало сам да пускам водата в тоалетната — попита на глас той и пусна душа.

Погледна новия си ръчен часовник. Имаше приблизително час, докато Дешамп и Дейвидсън, които се бяха върнали в Нуестра Пакеня Каза след вечеря, доведат всички — надяваше се с тях да е и чичко Рем, и Дик Милър, които трябваше да са пристигнали по някое време снощи и да са се настанили в квартирата, за да обсъдят как ще процедират в Африка, и още по-важно — как да осъществят мисията.

— Господи! — възкликна отново той. — Как съм познавал времето цял живот без „Ролекс“?

Отвори едната от двете врати на душ кабината, съблече се и влезе вътре. Посегна към сапуна и започна да се къпе. След това се помириса и реши, че сапунът е страхотен.

— Господи! — възкликна той за пореден път. — Как съм се къпал цял живот без такъв сапун?

Насапуниса се целия, след това затвори очи и изплакна косата и лицето си.

— Господи! — възкликна той, когато усети чужди ръце.

— Ако ми позволиш да те изкъпя, ще те оставя да ме изкъпеш — обеща Светлана и плъзна език в ухото му.