Уилям Грифин
Специална част (67)

(Едно)

Апартамент „Малаг“

Спа център „Портофино“

Пенсакола Бийч, Флорида

23:59:30, 6 януари 2006

Сред многото неща, които младши лейтенант Кастило научи като адютант на тогавашния бригаден генерал Макнаб, бе, че Макнаб вярва, че независимо колко благородни са нечии намерения, да работиш, когато си уморен, води до грешки и недоглеждания, най-често и до двете.

Започваше събрания и разговори като това, след като преценеше състоянието на участниците и колко дълго могат да продължат.

Затова Кастило не се изненада, когато подполковник Питър Удс прекъсна Макнаб по средата на изречението и обяви:

— След трийсет секунди ще бъде полунощ, господин генерал-лейтенант.

Когато влизаха в апартамента след вечерята в „Макгуайър“, Макнаб бе погледнал Удс и бе казал „Полунощ“. Подполковник Удс бе кимнал с разбиране.

Тази вечер всички научиха, че генерал-лейтенантът не обича да бъде прекъсван. Всички, освен Удс и Кастило, очакваха да се разрази буря, когато Удс съобщи колко е часът.

Вместо това Макнаб се обърна към Светлана.

— Както гаджето ти — би трябвало да кажа господин приятелят ти, но няма да е точно, Сюзън — вероятно ти е казал, щом удари полунощ, преставам да бъда мил човек и наставник и се превръщам в трол.

— Не мога да повярвам — усмихна се Светлана.

С тези думи си спечели нова усмивка.

Тя бе от четиримата в стаята, които се осмеляваха да прекъсват Макнаб и дори да оспорват мнението му, без да предизвикат грубостта му. Другите бяха брат й и Финеас Деуит.

— Продължаваме в девет — обяви Макнаб. — Накратко. Основният ни проблем е незнанието. Не знаем какво точно замислят гадните иранци и руските им наставници, знаем единствено, че има нещо. Няма и да знаем за какво става въпрос, докато полковник… — Замълча и погледна Удс.

— Хамилтън, господине. Полковник Дж. Портър Хамилтън — довърши вместо него Удс.

— Дж. Портър Хамилтън от Армейския институт за медицински проучвания във Форт Детрик не пристигне. — Погледна отново Удс.

— В осем и петнайсет с полет на „Делта“ „616“ от Атланта — довърши отново Удс.

— И ще го посрещне…

— Подполковник Ричардсън, господине.

— Когато пристигне, ще ни разкаже всичко, което знае по въпроса. Няма смисъл да избързваме, след като не знаем достатъчно и не можем да планираме как да изпратим хората си в Демократична република Конго. Дали по суша през Руанда, както казва Финеас, или по въздух, но това не е много разумно, тъй като няма да знаем къде точно да ги спуснем, за да не се окажат в средата на джунглата без всякакво превозно средство. Хората ни ще действат тайно, господин Левърет заминава за Браг без много шум. Във връзка с това, брат Бритън предполага, че онези, които държи да нарича Афроамерикански луди глави, знаят полезни неща и че може да научи необходимото от тях, следователно трябва да го изпратим…

— Заедно с прекрасната му съпруга — прекъсна го Сандра.

Макнаб се подразни, но не избухна.

— Заедно с прекрасната му съпруга във Филаделфия възможно най-скоро и без много приказки, което може да се окаже доста трудно, защото Тайните служби са го поставили под наблюдение. Ако все пак успеем да се справим с това, нашите хора ще бъдат транспортирани до… — погледна Кастило.

— Международно летище „Грегоар Кайбанда“ в Руанда или до международно летище „Буджумбура“ в Бурунди — довърши Кастило.

— В зависимост от това, кое място се стори по-добро на Финеас, който ще проучи и двете, след като влезе във всяка една страна поотделно от Уганда, той може да успее да убеди угандийското посолство във Вашингтон да му издаде виза. Малко пари няма да са излишни. И така, Финеас, с подходящо количество пари ще купи автомобили, които ще чакат хората ни или…

— На „Буджумбура“ или на „Грегоар Кайбанда“ — довърши отново Кастило.

— Или ще ги спуснем — обади се Левърет.

— Благодаря, чичко Рем. Може ли да продължа?

— Извинете, господине.

— Автомобилите ще ни чакат, когато влязат някак в страната или с наш „727“, — пребоядисан като някой полуразпаднал се африкански товарен самолет — това ще реши полковник Джейк Торине, или, както предложи чичко Рем, ще ги спуснем. След като вземат автомобилите, Финеас ще даде подкуп на охраната на моста в южния край на езерото Киву, откъдето ще поемат по национален път номер три. Колко далече ще стигнат, зависи от това, къде точно се намира лабораторията. Надяваме се, че брат Бритън, след като се откъсна от бившите си приятелчета в Тайните служби, ще успее да изкопчи от Афроамериканските луди глави поне някакъв бегъл намек за местонахождението на лабораторията. След като се справим и с този незначителен детайл, ще можем да ги насочим накъде да тръгнат, те ще навлязат в района на завода, за да потърсят каквото… — Погледна подполковник Удс.

— Полковник Дж. Портър Хамилтън.

— Полковник Дж. Портър Хамилтън (притесняват ме хора, които се срамуват от първите си имена) им каже да търсят. След това измъкват откритото от Конго и го отнасят на място, което все още не сме определили. Щом материалът и хората ни са в безопасност на борда на нашия танзанийски товарен самолет „727“ на път към Съединените щати, полковник Кастило ще престане да търси по пясъка в Козумел интересни миди или каквото там смята да прави с Том и Сюзън, връща се в Щатите и предава на президента доказателството, че злите иранци и руснаци наистина се занимават с онова, което според разузнаването на ЦРУ е най-обикновен завод за рибни консерви.

— Господине — обади се Кастило, — мисля, че мога да замина с Деуит за Уганда и да направлявам операцията оттам.

— Не помня да съм те питал за мнението ти, подполковник, но след като си решил да ми размътваш водата, държа да ти кажа, че не можеш.

— На това му се казва авторитет! — възкликна Светлана.

— Обзалагам се, мила моя, че сред другите тайни, които нашият Карлос е споделил с теб, е и тази, че не обичам да бъда прекъсван.

— Не е казал нито дума.

Макнаб погледна Дешамп.

— Кажи ми, Едгар, защо ми се струва, че тези двамата са напълно подходящи един за друг?

— Защото в полунощ се превръщате от мил, приятелски настроен човечец в трол, а вече е дванайсет и пет.

— Така си е — съгласи се Макнаб. — Чарли, ако заповедта на ФБР да бъдеш открит, но не и задържан е издадена на базата на някакво обвинение, цялата операция е застрашена. Учудвам се, че досега не си се сетил. Второ, а може би дори трето, ще трябва да поддържаш непрекъсната връзка с Едгар и Дарби, така че човекът, който ти управлява вестниците, и унгарецът да ни дадат всички материали, с които разполагат. Колкото повече информация представиш на президента, толкова по-добре.

— Разбира се, господине.

— По-наблюдателните от вас са забелязали, че има още проблеми, които не са разрешени. Единият е как да прекараме Чарли и Сюзън — и брат й, разбира се, който да бди над целомъдрието им — до слънчевия Козумел, тъй като съм готов да се обзаложа на десет към едно, че някой агент от ФБР в момента се мотае на летището в Пенсакола и не откъсва поглед от един самолет „Гълфстрийм“ в напрегнато очакване кой ще се появи. А те със сигурност знаят кой е Карл Госингер.

Въздъхна дълбоко.

— Но… за тази вечер стига. Опитайте се да измислите някое полезно предложение до утре сутринта.

Той удари с юмрук по масата.

— Разпускам съда. Вървете си в мир.