Уилям Грифин
Специална част (24)

(Едно)

Западна площадка пред хангарите

Летище „Швехат“

Виена, Австрия

21:45, 28 декември 2005

— Настройка на радиото, първи офицер — нареди полковник Джейк Торине.

Кастило провери на панела, че радиото е настроено на правилната честота, и натисна копчето „ПРЕДАВАНЕ“.

— Виена Деливъри, тук „Гълфстрийм 379“ — обяви Кастило.

— „Гълфстрийм 379“ — отвърна на английски човекът, — тук Виена Деливъри. Слушам ви.

— „Гълфстрийм 379“ на Блок Алфа шест-нула. Ние сме „Гълфстрийм три“ с АТИС информация Браво. Чакаме разрешение за Престуик, Шотландия, ако обичате.

— „Гълфстрийм 379“, Виена Деливъри. Разрешението ви е готово. Съобщете готовност.

— „Гълфстрийм 379“ в готовност.

— Разбрано, „Гълфстрийм 379“. Имате разрешение за Престуик, Шотландия, през Ланукс Едно Алфа, след това според планирания маршрут. Очаквано ниво десет минути след излитане три-четири-нула. Код 3476.

— Разбрано, Виена Деливъри. Имаме разрешение за Престуик през Ланукс Едно Алфа, според планиран маршрут след излитане. Код три-четири-седем-шест.

Маршрутът щеше за кратко да ги отведе над въздушното пространство на Чехословакия, Германия и Белгия. След като прелетяха над Ламанша, щяха да се движат над Британските острови и накрая да „бъдат прехвърлени“ на шотландски контрол полети за отсечката до Престуик.

— Правилно, „Гълфстрийм 379“. Съобщете, когато сте в готовност.

— Виена Деливъри, „Гълфстрийм 379“ готов.

— „Гълфстрийм 379“, свържете се с Виена наземен контрол на едно-две-едно-точка-шест за включване на двигатели и рулиране.

— „Гълфстрийм 379“, разбрано. Приятен ден.

Кастило набра 121.6 на контролния панел на радиото и отново натисна копчето.

— Виена наземен, „Гълфстрийм 379“ на Блок Алфа шест-нула. Запалване на двигателите.

— Разбрано, „Гълфстрийм 379“. Запалване одобрено. Съобщете при готовност за рулиране.

— „Гълфстрийм 379“, разбрано.

Кастило погледна Торине, изви едната си вежда и нарисува с показалец няколко кръга. Торине сви рамене.

— Защо не?

След тези думи посегна към стартовия бутон.

— Виена наземен, „Гълфстрийм 379“ готов за рулиране. Блок Алфа шест-нула с информация Браво.

— „Гълфстрийм 379“, Виена наземен. Рулирайте до писта едно-едно през Алфа едно-две. На обозначителната линия се свържете с кулата на честота едно-едно-девет-точка-четири при готовност за излитане.

— Разбрано. „Гълфстрийм 379“ рулира към писта едно-едно през Алфа едно-две.

— „Гълфстрийм 379“, Виена наземен. Правилно. Приятен полет.

— „Гълфстрийм 379“. Разбрано. Успешен ден.

Кастило се протегна, за да набере новата честота 119.4, докато Торине рулираше по писта 11.

— Виена кула, „Гълфстрийм 379“ готов за излитане, писта едно-едно на Алфа едно-две.

— „Гълфстрийм 379“, Виена кула. Имате разрешение за излитане от писта едно-едно.

— „Гълфстрийм 379“ с разрешение за излитане от писта едно-едно. Разбрано. „Три-седем-девет“ рулира.

Самолетът пое напред.

— Поеми го, Чарли — предложи Торине. — Имаш нужда от практика.

Кастило отпусна дясната си ръка на кормилото, а лявата на дросела.

— Готово.

Торине вдигна и двете си ръце, за да покаже, че му е предал контрола на самолета.

 

 

Били Кочиан предложи почти в същия момент, когато мисълта хрумна на Кастило, че инспектор Дохърти и Пищовлията Юнг ще бъдат по-полезни в Европа, за да проследят парите, отколкото в Южна Америка, затова двамата останаха във Виена.

Единственото притеснение на Кастило бе да не би Пищовлията да не успее да настрои сателитната радиостанция. Юнг увери Кастило, че ефрейтор Лестър Брадли му е показал всичко необходимо, при което Чарли за пореден път си каза, че Пищовлията не е типичният агент на ФБР, чието основно и единствено умение е да проследява мръсни пари, а пък Лестър притежаваше умения, които далече надхвърляха тези на морските пехотинци, макар да му оставаха цели две години до времето, когато щеше да има право да си купува алкохол в магазините на страната, на която служеше.

Например можеше да поддържа, и използва сателитната комуникационна система, след като лично създателят й, Алойшъс Франсис Кейси го бе научил.

Кейси — навремето сержант от Специалните части във Виетнам, сега председател на борда на корпорация „АФК“ — поддържаше сътрудничество със Зелените барети, като осигуряваше на Делта Форс — безплатно — последните си технологични разработки.

Доказателството бе налице трийсет минути след като излетяха. Пищовлията се обади по сателитното радио, за да докладва, в гласа му се прокрадваше самодоволство, че и той, и устройството са готови в стаята в „Бристол“ от четирийсет и една минути и вече е изпратил шифрован текст.

Щом осъществиха контакт с Виена, Кастило използва устройството, за да се обади на сержант Боб Кенсингтън, свързочника от Делта Форс, който бяха оставили в Аржентина, за да обслужва устройството в Нуестра Пакеня Каза — квартирата на Звеното за организационен анализ в кънтри клуб „Майерлинг“ в „Пилар“.

Нареди на Кенсингтън да съобщи на Алекс Дарби, Алфредо Мунц и Тони Сантини и на абсолютно никой друг, че пристигат, даде предполагаемия час на кацане и помоли да предвидят транспорт за осем човека плюс Макс до квартирата.

Попита Кенсингтън къде са семейство Сиено и остана разочарован, когато научи, че са в Асунсион, Парагвай. Сузана и Пол Сиено нямаха сателитно радио. Кастило нареди на сержанта да се свърже с тях възможно най-бързо и да им предаде да са в квартирата час по-скоро — за предпочитане и двамата, но съпругата задължително.

Сузана — слаба червенокоса жена с обсипано с лунички лице, и Пол — с маслинова кожа и тъмна коса, и двамата по на трийсет и няколко, бяха агенти на ЦРУ. И преди бяха работили за Кастило и за Звеното за организационен анализ, но след последната операция Кастило ги върна на ЦРУ. Сега отново имаше нужда от тях, най-вече от Сузана.

Кенсингтън, естествено, полюбопитства какво става.

— Ще ти кажа всичко, когато се видим, Боб. Точно сега, колкото по-малко хора знаят, че идваме, толкова по-добре.

След това Кастило се обади още веднъж по сателитното радио, този път до квартирата в Александрия, Вирджиния. Попадна на ефрейтор Лестър Брадли.

Помоли младежа да съобщи на майор Дик Милър къде отиват, но не спомена причината, а когато Лестър отвърна: „Слушам, господине“, Кастило се предаде и даде ново нареждане:

— После му кажи да те качи на следващия полет за Буенос Айрес, Лестър. От летището отиваш право в квартирата.

— Слушам, господине — отвърна Брадли със значително повече ентусиазъм, отколкото при предишните заповеди.

Кастило свали слушалката и разкопча предпазния колан. Погледна Джейк Торине на пилотската седалка.

— Зарадва ли се ангелчето? — попита той.

Кастило му показа среден пръст. Освободи седалката на втория пилот и влезе в пътническата кабина. Спаркман се надигна от мястото си и влезе при Джейк.

Кастило се огледа.

Лора Березовски бе заспала на лявото канапе, дъщерята София бе на дясното. Двете кученца се бяха сгушили и спяха до момичето. В началото на полета Макс се бе настанил на пода при тях, но след това, без да притеснява момичето и кутретата, се бе преместил на канапето, където се бе свил и заспал.

Полковник Дмитрий Березовски дремеше в задната част. Подполковник Алексеева бе седнала в посока, обратна на движението, срещу Едгар Дешамп. Беше се зачела в списание „Пийпъл“ и от време на време клатеше глава.

Когато Кастило се настани на мястото, на което бе седял Спаркман — от другата страна на пътеката до Светлана — той се зачуди: „Това пък списание откъде се взе? Дано не реши, че е мое.“ Джак Дейвидсън се приближи по пътеката откъм кухнята и влезе в пилотската кабина. Много обичаше да наблюдава пилотите. Джак бе прекарал доста време на дясната седалка на различните самолети и хеликоптери, които бе пилотирал Кастило, и действаше упорито да го запишат в пилотската школа, като същевременно имаше намерение да остане в Специални операции. Всички твърдяха, че подобно нещо било невъзможно, но никой не познаваше упоритостта и непреклонността на Дейвидсън като Кастило.

 

 

Трийсет и пет минути по-късно, от високоговорителя се чуха три просвирвания.

— Контрол Рейн, „Гълфстрийм 379“ — прозвуча гласът на Торине.

— „Гълфстрийм 379“, контрол Рейн. Слушам ви.

— „Гълфстрийм 379“. Налага се да променим летателния план заради крайната дестинация. Новата ни дестинация е Дакар, Сенегал, идентификация Голф-Оскар-Оскар-Янки. Моля за трасе над Женева. Край.

— Разбрано, „Гълфстрийм 379“. Мога да ви пусна директно над Женева, но не съм упълномощен да давам разрешения за полети извън въздушното пространство на Рейн. Координирайте летателния си план с Евроконтрол за посоката след Женева. Свържете се с Евроконтрол на честота едно-три-две-точка-осем-пет-нула за разрешение и уточнение. Щом получа одобрение, ще се свържа с вас на същата честота. Засега се насочете към Женева. Поддържайте курс при три-четири нула.

По гласа на координатора личеше, че нито разполага с време, нито има намерение да одобрява подобни промени в летателния план.

На Торине му беше все едно. Единственото му желание бе да поеме в правилната посока — към Сенегал. Знаеше, че Женева се пада в периферията на въздушното пространство на контрол Рейн и затова бе малко вероятно да му дадат одобрение за промяна. Освен това той знаеше, че за подобна съществена промяна ще бъде необходимо време, за да бъде координиран пътят им над Тулуза, Франция, Малага, Испания, Казабланка, Мароко, Тенерифе, Канарски острови, след това над Атлантически океан покрай западния бряг на Африка, докато най-сетне стигнат Дакар в Сенегал.

— Разбрано, Рейн — отвърна ведро Торине. — „Гълфстрийм 379“ се насочва над Женева. Поддържам три-четири-нула. Ще координираме искането с Евроконтрол и ще останем на сегашната честота. Благодаря.

Кастило погледна към пътниците. Березовски бе отворил очи и го наблюдаваше.

„Какво толкова, аз самият спя много леко, когато ми припари на задника.“

 

 

Березовски продължаваше да го наблюдава, когато високоговорителят изписка отново.

— „Гълфстрийм 379“, тук контрол Рейн. Готов съм с разрешителното. Готови ли сте да приемате?

— „Гълфстрийм 379“ готов.

— „Гълфстрийм 379“, имате разрешение за Голф-Оскар-Оскар-Янки. След Женева се насочете към Тулуза, после директно към Малага.

Кастило погледна към Березовски, за да види изражението му, и забеляза, че руснакът е станал и върви към него. Спря при Кастило и приклекна на пътеката.

— Предполагам, самолетът има джипиес.

„Трябва ли да пита?“

„Възможно ли е руснаците да са чак толкова изостанали?“

„Че той е на моята възраст. Джипиесите са нещо напълно обичайно за нашето поколение.“

Кастило кимна.

— Може ли да го видя?

Чарли се замисли дали да не се провикне към Дейвидсън и да го помоли да отвори вратата на пилотската кабина, но след това се огледа и премисли. Почти всички, включително жените и детето, спяха. Той се пресегна и взе интеркома.

— Джак!

Дейвидсън се появи на вратата на пилотската кабина след миг. Бе притиснал слушалка до ухото си.

— Покажи на полковника къде се намираме на джипиеса — нареди Кастило в слушалката.

Дейвидсън даде знак на Березовски да влезе при пилотите.

Руснакът хлътна вътре.

След около минута се появи и отново спря до Кастило.

— Том, стари приятелю, научи се веднъж и завинаги да ми вярваш.

Березовски не отговори. Върна се, без да каже и дума, на мястото си.

Кастило усети погледа на Светлана.

„Май и тя не е била дълбоко заспала.“

— Имаме симулатор, който показва, че се приближаваме към „Шереметиево“ — обърна се той към нея. — Трябваше да го пусна.

Тя поклати глава, но на него му се стори, че забелязва усмивката й.

— Не бива да забравяме, че той е висш офицер, полковник от СВР — напомни му тя.

— Беше висш офицер и полковник. Сега е просто предател.

— Ами аз? — попита тя.

— Бивша подполковник Алексеева, също предателка, но поне по-красива — отвърна той. — Тя също трябва да се научи да ми вярва.

— Доверието се печели, подполковник. — Тя вдигна списание „Пийпъл“. — Всички броеве ли четеш?

— От кора до кора — отвърна той.

Тя се усмихна.

— Сега ще ми кажеш ли истинската причина — онази, на която нямаше да повярвам — защо минавате на другата страна? — попита Чарли.

— Нали ти казах, че ще ти кажа защо ставаме предатели, когато му дойде времето. Почакай още малко.

— Обеща да ми разкажеш за роднините си в Аржентина.

— Ще ти разкажа, когато спрем да презаредим. Нали още не сме пристигнали?

— Не сме.

— Къде ще презареждаме?

— В Дакар, Сенегал. Оттам летим за Сао Паоло, Бразилия, след това се спускаме към Буенос Айрес. Ако имаме късмет, ще пристигнем към пет следобед, което ще рече обедно време в Буенос Айрес. Тъй като декември е средата на зимата във Виена, в Буенос Айрес е средата на лятото. С други думи, там е горещо, много горещо и влажно.

„Но пък и това си има хубавата страна. По всяка вероятност ще видя малката Червени гащи по бански в басейна на квартирата.“

— Ще летим почти през цялата нощ и почти през целия ден. Опитай се да поспиш. Тази седалка се спуска назад и става почти хоризонтална.

— Добре — отвърна с усмивка тя.

— Ще ти бъде по-лесно, ако си свалиш пистолета.

Тя го погледна със смес от изненада и негодувание.

— Кобурът сигурно е доста неудобен — продължи Кастило. — А пък няма да ти се наложи да стреляш в скоро време.

„Не може да бъде, тя се изчерви!“

— Да не би да предпочиташ аз да се заема с кобура? — добави той.

Очите на Светлана станаха леденостудени.

Тя разкопча предпазния колан, изправи се и тръгна по пътеката към тоалетната. Върна се деветдесет секунди по-късно. Без дори да го погледне, пусна кобура с пистолета в скута му, тръшна се на седалката си, спусна я почти хоризонтално, обърна се с гръб към него и затвори очи.

Кастило извади пистолета, за да го огледа. Дейвидсън беше прав. Оказа се „1908 Колт Вест Покет“. Беше за .32, не за .25, както предполагаше Джак. Чарли извади внимателно пълнителя и провери цевта. Патронът изскочи навън. Опита се да го хване, но му се изплъзна от ръката и той се наведе, за да го намери. Откри го под седалката, върна го на мястото му, след това сложи пълнителя и пъхна пистолета в кобура.

Еластичните препаски все още пазеха топлината на тялото й и той си припомни как скочи на перона на „Вестбанхоф“.

„Внимавай, Чарли.“

„Малката Червени гащи е професионалистка. Първото доказателство е, че носи пистолет с куршум в цевта, също като големите момчета.“

Прибра пистолета в куфарчето си, отпусна облегалката назад и бързо заспа.

 

 

Когато се приземиха на международното летище „Йоф-Леополд Седар Сенгор“ в Сенегал и Макс се отправи към предния колесник, двете кутрета и жените го последваха. Дешамп последва кученцата. Кастило си мислеше, че единствените думи, които могат да опишат кутретата, докато подскачаха весело около татко си, а след това се опитваха напълно безуспешно да вдигнат крак също като него, бяха невероятно сладки.

Кастило погледна Светлана. Тя се усмихваше топло, майчински, и накара Чарли да си помисли: „Изобщо не прилича на резидент на СВР, който обикаля с пистолет, скрит между краката“. Светлана не спомена и дума за семейството си, докато похапваха доста посредствена френска закуска — горчиво кафе и поостарели и прекалено сладки кроасани — и накара Кастило да се пита дали не й трябва време, за да измисли правдоподобна причина, поради която иска да отиде в Аржентина, и дали наистина там има роднини, които ще им помогнат да се скрият.

Той не настоя за информация.