Уилям Грифин
Специална част (28)

(Едно)

Нуестра Пакеня Каза

Кънтри клуб „Майерлинг“

„Пилар“, Провинция Буенос Айрес, Аржентина

19:05, 29 декември 2005

Полковник Дмитрий Березовски бе първият от руснаците, който се показа. Беше в широки боксерки, трикотажна тениска с логото на „Ралф Лорън“ и гумени сандали, метнал кърпа на врата си.

Кастило бе застанал пред скарата и обръщаше пържолите, но забеляза, че София, притиснала кученцето към себе си, хукна към баща си очевидно за да се похвали, че животинчето вече е нейно.

Березовски, без да забави крачка, вдигна ръка, за да й покаже, че няма време за разговори. Свали тениската и кърпата и навлезе в плиткия край на басейна, запристъпва към дълбокия край, за да прецени дълбочината, отпусна се по корем и заплува към далечния край с високо вдигната глава. Там спря, улови се за ръба за няколко секунди, след това се обърна по гръб към плиткото, и този път вдигнал глава. Изправи се и излезе от водата.

Кастило забеляза, че е успял да преплува две дължини, без да си намокри косата.

Руснакът вдигна кърпата и започна да се бърше, докато София обясняваше какво се бе случило. Опита се да му подаде кучето.

След като той най-сетне се изсуши, нави кърпата, стисна я между коленете си, облече отново тениската, метна кърпата на врата си и пое кученцето.

Погледна замислено към Кастило.

„Сега се чуди какво сме намислили“, помисли си Чарли.

„В неговото положение бих се питал същото.“

„Сигурно вече не знае дали бягството му е било достатъчно добре обмислен ход.“

Кастило се обърна към скарата, набоде огромно парче месо — точно каквито ги сервираха в Ню Йорк — вдигна го над главата си и даде знак на Березовски да отиде при него.

Все още с кученцето в ръка, Березовски тръгна към него, последван от София.

— Моята София ми казва, че кученцето й е подарък — заяви той вместо въпрос.

— И сега иска да й го опека на скарата — рече Чарли.

— Не! — писна детето през смях.

Березовски й върна животинчето.

— Защо? — попита простичко той.

— Беше за господин Дешамп — обясни Кастило. — Сигурно й е трудно, полковник.

Березовски кимна. Кастило не можа да разбере какво мисли руснакът.

— Жените готови ли са? — попита Кастило. — Храната е готова.

Вдигна друга пържола, за да покаже.

— София, върви да кажеш на майка си, че вечерята е готова. И на леля Светлана.

Момиченцето хукна, прегърнало кучето.

— Тукашното говеждо е най-хубавото в цял свят — заяви Чарли.

— И аз така знам — потвърди Березовски.

— Много върви с вино — продължи Кастило и посочи отворена бутилка каберне совиньон „Сен Фелисиен“ и чашите, оставени до кашона с вино. — Сипи си, но не забравяй, че веднага след вечеря ще проведем първия си разговор.

Березовски срещна погледа му, замислен над думите.

— Благодаря.

След това се отправи към виното.

„Това «благодаря» за виното ли беше, или за предупреждението?“

Березовски си наля солидно количество в две чаши, напълни ги до половината, бутилката също остана празна наполовина, пристъпи към Кастило и му подаде едната.

— Аз започнах рано — отвърна Чарли и посочи празната си чаша до скарата.

Березовски остана с протегната ръка и се усмихна.

„Разбрах. Мислиш си, че съм пил гроздов сок.“

„След това ще пийнеш истински алкохол, ще се насвяткаш, ще се разприказваш, докато аз ще си остана трезвен и ще се възползвам от наивното ти пиянско доверие.“

Кастило погледна чашата, която Березовски му подаваше.

— Дай на екс, а? — предложи Кастило.

— Дай на екс — повтори като папагал Березовски.

„Том Барлоу, стари приятелю, ти май нямаш представа какво означава това.“

Кастило вдигна чашата и я пресуши наведнъж.

Березовски не скри изненадата си, но не отстъпи и също изпи своята.

Кастило веднага наля отново, остави своята чаша и започна да обръща пържолите.

„Ако пия на екс отново, сигурно ще падна и ще запея пиянски песни или пък ще се проявя по друг начин, напълно нетипичен за офицер и джентълмен.“

„Защо, по дяволите, ми трябва да го правя?“

Една от прислужниците донесе няколко плата.

— Говеждото е готово — обяви Кастило. — Сложи го на масата. — Обърна се към Березовски. — Стана ми горещо, докато печах пържолите. Ще се поохладя, докато чакаме жените.

Той заобиколи до дълбокия край на басейна, хвърли се във водата и заплува под вода до плиткия край, обърна се и пое обратно. След това отново. Когато излезе на повърхността, за да си поеме въздух в плиткия край, видя, че жените — Сандра Бритън, Лора, София Березовски и Светлана Алексеева — се приближават заедно откъм къщата.

Всички бяха облечени подобно, в пъстри памучни поли и бели блузи, бъбреха и се смееха.

„Ако Джак Бритън не вървеше зад тях с «Узи», щяха да приличат на група от Мидланд, тръгнали на обяд към клуб «Петролиум».“

„Господи, ама тя наистина е много хубава!“

Той се обърна и заплува към дълбокия край на басейна, замисли се за момент и се обърна обратно. Излезе чак след три дължини и когато седна, останалите си бяха сипали и бяха започнали да се хранят.