Уилям Грифин
Специална част (53)

(Четири)

08:40, 3 януари 2006

Бяха превърнали бара в конферентна зала.

Всички — включително Дик Милър и чичко Рем — бяха насядали, когато Кастило и Светлана влязоха.

— Да не би да се успа, шефче? — бяха първите думи на Дешамп.

— Извинявам се — кимна Кастило. — Всички ли се познавате?

Присъстващите закимаха.

— Това е Светлана, по-точно Сюзън — представи я Кастило. — Миличка, това са двама мои стари приятели, Колин Левърет и Дик Милър.

Милър и Левърет се изправиха и един след друг поеха протегнатата й ръка. И двамата измърмориха: „Приятно ми е.“ След това седнаха.

Светлана прибра ръката си, погледна ги и сви рамене.

— Добре, да изясним нещата. Да, аз съм противна рускиня, която примами невинния ви приятел в будоара си и му направи какви ли не непозволени неща. Тъй като това няма нищо общо с ликвидирането на химическия завод в Конго, предлагам да се заемем с важната задача.

— Браво на теб, Сузи — разсмя се Дешамп.

Левърет стана.

— Подполковник, приятелите ме наричат чичко Рем. А приятелите на Чарли…

— Благодаря — отвърна Светлана. — Доскоро бях подполковник, чичко Рем. Сега съм Сюзън.

— Добре, Сюзън — отвърна Левърет и седна. Сръчка Милър в корема. — Готин, сега е твой ред да станеш и да се подмажеш на дамата. Ако не го направиш, ще ти счупя здравото коляно.

— Държа да подчертая — обади се Дешамп, — че чичко Рем е достатъчно едър и ще го стори, без да му мигне окото.

Милър се изправи.

— Щом трябва, извинявам се.

— Приемам — отвърна Светлана.

— Когато се запознахме — Милър кимна към Кастило, — бяхме още деца, които щяха да се превърнат в издънки на Академията. Оттогава все се опитвам да го измъквам от неприятностите, в които се забърква. Вършил е какви ли не щуротии и все си казвах, че повече от това няма накъде. Само че не знаех какво става допреди двайсет минути.

— Изненадан ли си? Никой не е по-изненадан от Карлос… освен мен. Това е. Приключихме ли с драматичната конфронтация?

Милър кимна и седна.

Дешамп плъзна един лист към Кастило.

— Ще спестим време, ако погледнеш това, преди да започнем — рече той. — Останалите са го прочели.

— Добре — рече Кастило и започна да чете.

ВИЗОВ РЕЖИМ: АМЕРИКАНСКИТЕ ГРАЖДАНИ СА ДЛЪЖНИ ДА ИМАТ ВАЛИДЕН ПАСПОРТ И ДА СИ ИЗВАДЯТ ВИЗА, ЗА ДА ВЛЯЗАТ В ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА КОНГО.

 

ЛЕТИЩА: КИНШАСА (Н’ДЖИЛИ)(ФИХ)Е НА 25 КИЛОМЕТРА (15 МИЛИ) ИЗТОЧНО ОТ ГРАДА. ДО ТАМ МОЖЕ ДА СЕ СТИГНЕ С АВТОБУС. ИМА И ТАКСИТА.

 

УСЛУГИ: 24-ЧАСОВИ БАНКИ И ОБМЕННИ БЮРА, ПОЩЕНСКА СЛУЖБА, РЕСТОРАНТИ И АВТОМОБИЛИ ПОД НАЕМ, НО НА ПРЕДЛАГАНИТЕ УСЛУГИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ РАЗЧИТА.

 

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА Е ВАКСИНА СРЕЩУ ЖЪЛТА ТРЕСКА. ВАКСИНИТЕ ЗА ХОЛЕРА, ТИФ И ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ СА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ. В СТРАНАТА ИМА ЗНАЧИТЕЛЕН РИСК ОТ МАЛАРИЯ И Е ЖЕЛАТЕЛНО ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ. ШИРОКО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СПИН. БЯСЪТ Е ЕНДЕМИЧЕН ЗА ДРК. ПЕРИОДИЧНО СЕ ПОЯВЯВА БЕЛОДРОБНА ЧУМА, НАЙ-ЧЕСТО В ОКРЪГ ИТУРИ. ПОСЛЕДИЦИТЕ СА ФАТАЛНИ, АКО НЕ СЕ ЛЕКУВА. ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 2005 Е ИМАЛО ЕПИДЕМИЯ ОТ ВИРУСА НА СМЪРТОНОСНАТА ЕБОЛА. ЧАСТНАТА КЛИНИКА ЗА СПЕШНИ СЛУЧАИ В КИНШАСА МОЖЕ ДА СЕ СПРАВИ С ОСНОВНИ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ И ДА СТАБИЛИЗИРА ПАЦИЕНТ СЛЕД СЕРИОЗЕН ИНЦИДЕНТ. ПРЕПОРЪЧВА СЕ МЕДИЦИНСКА ЕВАКУАЦИЯ В ЮЖНА АФРИКА (ИЛИ ДРУГАДЕ) КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ПО-СКОРО. ИЗВЪН КИНШАСА, МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ ПО ЗАПАДНИ СТАНДАРТИ НЕ СЪЩЕСТВУВА. НАЙ-РАЗУМНО Е ПОСЕТИТЕЛИТЕ ДА СИ НОСЯТ ЛЕКАРСТВА. МЕДИЦИНСКА ЗАСТРАХОВКА ЗА СПЕШНА ЕВАКУАЦИЯ Е ОСОБЕНО ВАЖНА ЗА ПОСЕТИТЕЛИТЕ. ВОДАТА ДА СЕ ПРИЕМА КАТО ЗАРАЗЕНА, А МЛЯКОТО КАТО НЕПАСТЬОРИЗИРАНО, СЛЕДОВАТЕЛНО КОНСУМИРАЙТЕ ЕДИНСТВЕНО БУТИЛИРАНА ВОДА И ИЗБЯГВАЙТЕ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ.

 

БЕЗОПАСНОСТ: ИЗТОЧНАТА И СЕВЕРОИЗТОЧНАТА ЧАСТ ОТ СТРАНАТА СА ОПАСНИ И ПЪТНИЦИТЕ ТРЯБВА ДА ВНИМАВАТ, АКО СЕ ОТПРАВЯТ КЪМ ТЕЗИ РАЙОНИ, ОСОБЕНО КРАЙ ГРАНИЦАТА С УГАНДА И РУАНДА. ЧЕСТО ИМА ВЪОРЪЖЕНИ СБЛЪСЪЦИ В ОБЛАСТ ИТУРИ, БЛИЗО ДО ГРАНИЦАТА С УГАНДА, СЪЩО И В ПРОВИНЦИЯ КИВУ, И В СЕВЕРНА КАТАНГА. УЛИЧНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ВЪОРЪЖЕНИТЕ ГРАБЕЖИ СА ЧЕСТО СРЕЩАНИ, НАЙ-ВЕЧЕ В КИНШАСА, КЪДЕТО ВЪОРЪЖЕНИ БАНДИ ИЛИ ПРЕСТЪПНИЦИ СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА ЦИВИЛНИ ПОЛИЦАИ И ОГРАБВАТ ЧУЖДЕНЦИТЕ. СЛУЧВА СЕ ВЛАСТИТЕ ДА АРЕСТУВАТ ЧУЖДЕНЕЦ И ДА ИСКАТ ОТКУП, ЗА ДА ГО ПУСНАТ. НЕ НОСЕТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ, НЕ ХОДЕТЕ САМИ ПО УЛИЦИТЕ, НЕ НОСЕТЕ ГОЛЕМИ СУМИ ПАРИ. ДРЪЖТЕ ВРАТИТЕ И ПРОЗОРЦИТЕ ЗАТВОРЕНИ. ИЗБЯГВАЙТЕ ДЕМОНСТРАЦИИ И УЛИЧНИ СБЛЪСЪЦИ. ЛОДКИТЕ И ФЕРИБОТИТЕ СА ЗЛЕ ПОДДЪРЖАНИ И ИМАТ НИСЪК СТАНДАРТ НА БЕЗОПАСНОСТ; НА 16 ЯНУАРИ 2004, ПРЕТОВАРЕН ФЕРИБОТ ПО РЕКА КАСАИ ПОТЪВА. ЗАГИВАТ 35 ЧОВЕКА. ЗАРАДИ ОЖЕСТОЧЕНИ НАПАДЕНИЯ, ГРАНИЦАТА МЕЖДУ АНГОЛА И ДРК Е ЗАТВОРЕНА.

Когато прочете написаното, той подаде листа на Светлана.

— Откъде го намери? — попита той.

— Трябва да благодарим на приятелчетата ни от ЦРУ — отвърна Дешамп.

— Господи, ти ли ги помоли?

— „Ало, здрасти! Каним се да вдигнем във въздуха един химически завод в Конго, който вие твърдите, че не съществува, затова ни трябва малко помощ.“

— Какви ги приказваш?

— Спипах те, шефче — подсмихна се Дешамп. — Порових се в интернет. В ЦРУ имат подобни данни за всяка страна по света. А пък в уебсайта на Държавния департамент се намират карти, данни, дори любимото ти място далече от дома, американското посолство.

— Най-странното, Чарли, е — обади се чичко Рем, — че Едгар свали от нета почти същото.

Левърет подаде на Кастило кафяв плик. Той го отвори. Документът бе отпечатан на бланка на ЦРУ, бе засекретен и заглавието гласеше: „КОНГО, Демократична република, условия към 1 януари 2005.“

— Виждаш ли? Пише почти същото — настоя Левърет. — Д’Алесандро ми го даде. Не знам откъде го е измъкнал, но никой няма да го проследи до теб.

Кастило го прегледа бързо и го подаде на Светлана.

— Само едно летище ли има? Не мога да повярвам — отвърна Кастило.

— Нищо в Демократична република Конго не е за вярване — отвърна Левърет.

Мобилният на Кастило започна да вибрира в джоба.

— Hola? — започна той и се заслуша.

— Господи, благодаря ти, Лиъм. Ще ти звънна.

Пъхна мобилния в джоба на ризата и погледна Светлана.

— Много интересно — отбеляза той. — Комендант Дъфи току-що ми каза, че на борда на полета на „Луфтханза“ от Франкфурт тази сутрин е бил руският дипломат Евгени Алексеев, посрещнат от руския дипломат в Парагвай Лаврентий Тарасов.

— Трябва да бъде ликвидиран, Карлос — заяви спокойно Березовски.

— Не — настоя Кастило. — Налага се да се изнесем от Аржентина.