Уилям Грифин
Специална част (31)

(Четири)

Кастило бе по тениска и боксерки, когато влезе в банята на голямата спалня — всичко, освен вратите и таванът, беше в мрамор и огледала — понесъл тоалетен несесер и чисто бельо.

Остави несесера на мраморния плот край двойната мивка, след това свали тениската, сви я на топка и я метна към ракитовия кош за пране, подпрян на стената.

— Кош! — зарадва се той и смъкна боксерките. Те паднаха на пода. Подпря се с една ръка на мивката, за да има опора, изрита ги във въздуха и успя да ги хване с ръка. Сви ги на топка и ги запокити към коша.

— По дяволите — възкликна той и се наведе, за да ги вдигне.

Тъкмо ги пъхна вътре, когато забеляза вратата. Беше я видял още одеве, разбира се. Архитектът, който бе проектирал къщата, бе предвидил възможността обитателите на голямата спалня да си родят деца. Затова съседната стая, най-малката от трите на етажа, трябваше да се използва за детска. В момента в къщата нямаше малки деца, но си оставаше фактът, че от банята се влизаше и в двете спални, за да може майката, ако чуе бебето да плаче, да се втурне веднага при него.

Без дори да се замисли, той натисна бравата. Вратата бе заключена, а ключ нямаше. Любопитството му надделя, той се наведе и надникна през ключалката. Не видя нищо.

Влезе в стъклената душ кабина и пусна водата. Подуши подмишницата си. Не миришеше много приятно, но той си каза, че можеше да бъде и по-зле, след като последно бе взел душ в Германия, на дванайсет хиляди километра, преди господ знае колко часа.

Когато потече достатъчно топла вода, той стъпи под душа и остана под струята.

В ума му се прокрадна неканен въпрос. „Интересно, как ли изглежда голата Светлана под душа? Вече видях невероятните й настръхнали зърна и великолепните гърди…“

Пропъди с усилие образа и започна да се сапунисва.

„Какво, по дяволите, ми става? Прекалено стар съм, за да се вържа като седемнайсетгодишен, чиито хормони са се развилнели.“

„Освен това би трябвало да имам достатъчно ум в главата, за да се сетя, че в този случай не мога да позволя оная ми работа да контролира разума.“

Когато реши, че водата е отмила мръсотията, той си пое дълбоко въздух и спря топлата вода.

Когато се разтрепери, спря и студената, отвори вратата на душ кабината и посегна към кърпата.

В следващия момент се опита да се прикрие с ръка.

Подполковник Светлана Алексеева беше застанала в банята. Беше се увила в пухкав бял хавлиен халат. Кастило веднага си спомни как изглеждаше днес по-рано със смъкнатото горнище на банския.

В ума му се завихриха множество мисли, докато се чудеше какво да каже и как да го каже.

— Преди малко проверих вратата. Беше заключена — рече най-сетне той.

Тя показа нещо червено, не по-голямо от молив, и се усмихна.

„Какво, по дяволите, е това?“

Погледна предмета отново.

„Мама му стара!“

„Правило 101 на занаята. Как пламъкът на запалка може да превърне най-обикновени предмети в нещо полезно.“

„В този случай дръжката на четката за зъби бе превърната в ключ за най-обикновена ключалка.“

„Тя бе отключила вратата!“

— Не искам да оставам сама тази вечер — призна тихо Светлана, макар и с известно неудобство. — Ами ти?

— Мили боже!

Тя го погледна в очите, след това й стана още по-неловко и се обърна.

Свела поглед, тя се разсмя тихо.

— Да не би това да е начинът ти да кажеш: „И аз не искам да оставам сам“, добре, съгласна съм.

— Какво?

Тя кимна към слабините му. Той също погледна.

Огромна издайническа ерекция се показваше между ръцете, с които се бе надявал да прикрие мъжествеността си.

 

 

— Мили боже! — възкликна Кастило, когато намери сили да проговори.

— Да не би това да е възклицание на удоволствие? — попита Светлана.

Обърна глава към нея.

Тя също се бе отпуснала по гръб и го наблюдаваше.

— За какво мислиш? — попита той.

— Нямам голяма база за сравнение — призна тя.

„За бога, хич не ми се прави на света вода ненапита. Едва ли си в състояние да направиш всички номера, които ми приложи, ако нямаше опит.“

„Не знам какво мислиш по въпроса, но току-що изчуках най-готиното дупе от много време насам.“

„Не, никога не е било по-приятно.“

— Наистина ли? — попита той.

— Ти си вторият мъж в живота ми.

— Малко ми е трудно да повярвам.

— Искаш да кажеш, че не ми вярваш ли?

— Престани, Светлана.

— Не мога — въздъхна тя. — Ще ме изслушаш ли?

Той сви рамене.

— Защо не.

— Сексуалните връзки могат да причинят твърде много неприятности…

„Сериозно?“

„Като например тази ще причини много повече неприятности, отколкото ми се иска.“

— А и в опричнината си има правила — продължи тя.

— Не може да бъде.

„Какво следва сега? Ще излезе, че жените в опричнината са девствени до брака, а след това верни до гроб на половинката си.“

Забеляза болката в очите й и съжали за сарказма.

— Мъжът, разбира се, може да прави каквото пожелае с жените, стига да не са от опричнината. За жените е различно. Ако се разбере, че неомъжена жена си има любовник, не я допускат да има кариера, защото не е в състояние да владее чувствата и желанията си, следователно не може да й се има доверие. Ако се разбере, че съпругата на някой офицер му е изневерила…

— Разстрел на зазоряване.

— Нали каза, че ще ме изслушаш, Чарли?

— Извинявай.

„За пръв път ме нарича така.“

„Много ми хареса как прозвуча.“

— Ако се разбере, че съпругата на някой офицер му е изневерила, с кариерата му е свършено. След като не е в състояние да контролира собствената си съпруга, как ще успее да контролира хората си?

„Господи, аз май започвам да се връзвам на тези приказки.“

— Има възможност, но една-единствена възможност, да докаже, че не зависи от нея, като я убие.

— И му се разминава, така ли?

— Само един-единствен път — отвърна напълно спокойно тя. — Ако се ожени отново и втората му съпруга отново му изневери, това е доказателство, че той не умее да преценява хората.

Кастило едва сега усети, че се е обърнал към нея. В следващия миг ръката му, сякаш по своя собствена воля, се протегна и пръстите му докоснаха бузата й.

— Никога не съм била с друг мъж, Чарли. Единствено с Евгени. Истина е.

— И какво ще кажеш?

— Нямах представа, че може да се изпита подобно нещо — отвърна тя с топла усмивка.

— Нито пък аз.

Кастило се надвеси над нея и я целуна нежно по устните.

Нежността не трая дълго.