Уилям Грифин
Специална част (38)

(Две)

— Простете ми, че започнах закуската, без да ви дочакам — започна неискрено Александър Певснер. — Добре ли спахте?

— От години не съм спала толкова добре — призна Светлана, докато сядаше. След това попита: — Какво, за бога, ядете?

— Американски палачинки — отвърна Певснер. — Мислех, че на Чарли и ефрейтор Брадли ще им бъде приятно. Получават сиропа, като пускат кръвта на дърветата.

— Какво?

— Ти й кажи, нали си американец?

— Става въпрос за кленовия сироп, подполковник — обясни Брадли. — В кленовите дървета, типични за Северна Америка, има ги и в Канада, се слага нещо като канелка. Може да ги има и в други страни със сходен климат, но не знам. Когато през нощта температурите паднат под нула, а през деня се вдигнат, сокът започва да капе през канелката в контейнер. След това се вари, докато добие желаната гъстота.

— Сега вече знаеш — намеси се Кастило. — Благодаря ти, Брадли.

— Пак заповядайте, господине. Достатъчно точно ли беше обяснението, подполковник?

— Напълно — отвърна Светлана. Обърна се към прислужницата и заговори на испански: — Донесете ми, ако обичате, чисто кафе и някакъв сладкиш. Най-добре кроасан.

— Пробвай палачинка с дървесен сироп — предложи Кастило. — Живей опасно.

— Аз си мислех, че живея опасно — отвърна тя. — Но, добре. И за мен една, но малка.

Кастило се усмихна на Елена, която гушкаше кученцето.

— Как е безименният, миличка?

— Не спря да плаче, докато не го взех при мен в леглото — призна тя. След това млъкна. — Когато на сутринта се събудих, Макс се беше настанил при нас и не пусна прислужницата в стаята.

— Това животно е спало при теб? — попита слисаният й баща.

— И не позволи на Долорес да влезе, докато не му се разкрещях — обясни тя. — А пък кученцето вече си има име. Казва се Иван.

— Защо пък Иван? — полюбопитства майка й.

— Защото първото, което направи, когато го отнесох в стаята си, беше да се изпишка на пода. Заведох го отвън да си свърши работата, внесох го и щом го оставих на скута си… нали се сещате. Затова му казах, че е грозник, и оттам се взе Иван Грозни.

— Много подходящо — отвърна Кастило.

— Веднага след като закусим, ще украсим новогодишната елха — побърза да се намеси Ана. — Знаеш ли какво е това, Чарли?

— Не, но Лестър със сигурност знае. — Кастило посочи Брадли.

— Според мен, подполковник — започна Брадли, — това е руският вариант на коледна елха и е символ на Нова година, вместо на Коледа. Най-отгоре се слага звезда и се украсява с бонбони и дребни сладки. Дядо Мраз, нещо като руския Дядо Коледа и дъщеря му…

— Внучка — прекъсна го Певснер. — Снегурочка, внучката на Дед Мороз, е снежната принцеса.

— Благодаря за уточнението, господине — отвърна Брадли. — Не го знаех. Поправяйте ме, когато сбъркам.

— Справяш се чудесно, ефрейтор — похвали го Ана. — Продължавай. Съпругът ми повече няма да те прекъсва толкова невъзпитано.

Брадли кимна и продължи:

— Дядо Мраз и снежната принцеса разнасят подаръци за добрите деца и ги оставят под новогодишната елха. Те са като подаръците, които се оставят под коледната елха. Не знам друго, господине.

— Благодаря ти, Лестър — отвърна Кастило.

— Пак заповядайте, господине.

— Тъй като бях много добро момиче години наред — обади се Светлана, без да откъсва поглед от Ана, — а Дядо Мраз и Снегурочка знаят колко ми е било трудно, те ми донесоха подаръка по-рано. Снощи.

Кастило усети ръката й под масата.

— Какъв подарък, лельо Свет? — попита Елена.

— Обещах да не казвам; ако другите момичета разберат, ще започнат да ми завиждат. Имах нужда от този подарък. Затова ще се грижа добре за него.

Ана я наблюдаваше с безизразно лице.

— Докато Ана и децата украсяват елхата — намеси се бързо Певснер, сякаш се опитваше да прекъсне разговора, — искам да си поговоря с полковник Мунц и Чарли. И с теб, Светлана, освен ако не предпочиташ да украсяваш елхата.

— Вече ти казах, че получих подаръка си — отвърна тя и стисна доволно подаръка си. — Идвам с вас.

Прислужницата остави чиния с една палачинка пред Светлана и купчина с десет други и четири резена бекон пред Кастило.

Светлана го наблюдаваше как маже палачинките с масло и ги залива със сироп. Намаза и своята палачинка с масло, заля я с кленов сироп, след това отряза малка хапка и я лапна.

После се протегна към чинията на Чарли и си открадна две палачинки и два резена бекон.

Повика прислужницата.

— Ще ни донесете ли още?