Дейвид Морел
Огнена Сиена (79)

2.

Тексаското небе бе опънало кобалтовосиния си покров над тях, когато двамата слязоха от влака и огледаха малката гара. Зад нея се виждаха ниски постройки — бензиностанция, сервиз за коли, магазин и до него бар. По улицата минаха няколко пикапа. И това беше. Градчето изглеждаше като запуснато.

— Цяло чудо е, че има гара — забеляза Сиена.

— Клинт има влияние, за да си осигури онова, което му трябва.

— Искаш да кажеш, че не само актьорите имат такива имена, така ли?

— Чейс, стари друже, бая време мина, а? — чу се провлечен и дълбок мъжки глас с най-странния акцент, който Сиена бе чувала.

Тя се извърна към отворената врата на чакалнята. На прага й стоеше мъж в каубойски ботуши, дънки, дънкова риза, кожено яке и каубойска шапка. Катарамата на колана му бе оформена като седло. Той пристъпи напред, прегърна Малоун и го потупа по рамото.

— Защо не поиска да ти изпратя самолета? — попита го мъжът. — На това отгоре се обаждаш за моя сметка. За тия години ти платих толкова, че едва ли си закъсал за пари.

— Нещо такова.

Мъжът го изгледа озадачено.

— Дълга история.

— Е, добре тогава. Надявам се да останеш повечко, за да имаш време да ми я разкажеш. — Без да престава да се усмихва, той се извърна очаквателно към Сиена: — А прекрасната дама с теб е…

— Клинт, това е моята приятелка Беатрис. Беатрис, запознай се с Клинт Брадък.

— Аз съм един от най-големите почитатели на Чейс.

Усмивката на Брадък се разшири още повече.

Сиена бе достатъчно висока, за да не гледа повечето мъже отдолу нагоре, но в този случай, ако искаше да го погледне в очите, трябваше да вдигне глава. А каубойската му шапка го правеше още по-висок. Загорялата му от слънцето кожа бе груба като шкурка и той имаше големи рунтави мустаци.

— Клинт, ти направи онова, за което те помолих, нали? — Тонът на Малоун бе сериозен. — Не си казал на никого за обаждането ми? Не си казал на никого, че пристигам?

— Хей, това съм аз, друже, забрави ли? Кога съм те подвеждал? Ти си мъжко момче. Кажеш ли нещо, то става.

Чейс видимо се успокои.

— Ама какво има? Като ти предложих да ти пратя самолета, ти рече, че не можеш да припариш до летище. Тогава ми дойде наум, че може да си загазил нещо.

— Не си далеч от истината. Къде е колата ти? Не искам да стоим толкова време на открито.

— Зад ъгъла, брат. Къде е багажът ви?

— Нямаме такъв.

Бръчиците около очите на Брадък се сгъстиха.

— Ама ти май наистина си загазил.

Заобиколиха гарата и се озоваха на посипан с чакъл и кажи-речи празен паркинг, на който най-личната кола бе блестящ яркочервен пикап. Докато Брадък заобикаляше автомобила и се настаняваше зад волана, Чейс хвана Сиена за лакътя и я поведе към дясната врата, шепнейки:

— Не се лъжи по провлечения му говор и акцента. Истинското име на Клинт е Питър. Родил се е и е отрасъл във Филаделфия.

— Какво?

Двамата влязоха в кабината.

— Клинт, тъкмо обяснявах на приятелката ми колко си обичал уестърните, като си бил малък.

— И доживях да събера толкова пари, че да живея като в тях — усмихна се Брадък. — Гледай кино, живей като на кино.