Дейвид Морел
Огнена Сиена (33)

10.

Сиена изтича по стълбите на окъпаната в слънце тераса и потисна трепването си, като не видя Чейс на желязната маса, където двамата сядаха всяка сутрин да закусят, преди да започнат работа. „Малко съм подранила — каза си тя. — Той ще дойде всеки момент.“ Но още преди да седне, видя как една прислужница внася голяма кошница с нещо в солариума. Заинтригувана, Сиена я последва.

Прислужницата излезе от солариума точно когато Сиена влизаше. Завари Чейс наведен над кошницата и чак сега видя какво имаше в нея. Яйца.

— Добро утро — усмихна й се той.

— Добро утро. Тук ли ще закусваш?

— Може изобщо да не закусвам. Иска ми се да започна колкото е възможно по-скоро.

Чейс взе едно яйце, счупи го, раздели черупките му на две половини и запрехвърля жълтъка от едната черупка в другата, оставяйки белтъка да изтече в една купа.

Продължавайки да мисли, че той се кани да приготви яйца за закуска, тя го попита:

— И как ще ги готвиш?

— Няма да ги готвя. Ще правя боя от тях.

— Какво?

Чейс изсипа жълтъка от черупката върху една хартиена салфетка и търкаляйки го напред-назад, попи последните остатъци от белтък по него.

— Много внимателно пипаш — забеляза Сиена. — Ако бях аз, досега да съм го спукала.

— Повярвай ми, преди години, докато се учех, ги пуках един след друг. — С помощта на палеца и показалеца Чейс вдигна жълтъка за ципата и го провеси над един чист буркан. — Искаш ли да помогнеш?

— Ама аз ще го спукам.

— Точно това е целта на заниманието в момента. Ей с този нож бодни жълтъка отдолу. Внимателно. Точно така.

Чейс изчака жълтъкът да изтече в буркана, после внимателно изцеди остатъците му от ципата.

— Заповядай — подаде й той едно яйце.

— Какво?

— Помогни ми да събера повече жълтъци.

— Но…

— Вече видя как става. Най-лошото, което може да се случи, е да помолим за още яйца.

Тя се засмя:

— Вчера рисувах с пръсти. Днес пък ще ме караш да си играя с яйца.

Но след като счупи яйцето и отдели жълтъка от белтъка, с изненада разбра колко е приятно да търкаляш здравата топка жълтък по хартията и да попиваш остатъците от белтък по него. Нежната торбичка жълтък бе ужасно уязвима и трябваше да се отнася към нея с огромно внимание. Когато накрая го премести върху дланта си, топчицата жълтък бе изненадващо суха и от лекото му потрепване чувството за уязвимост се засили.

— Благодаря ти — каза тя.

— За какво?

— Не си спомням откога не съм вършила толкова приятна работа.

— Ако смяташ това за приятна работа… — засмя се на свой ред Чейс.

Смехът му й прозвуча много отпускащо.

— Колко ти трябват?

— Осем. — Той цепна жълтъка, който държеше над буркана.

— И какво ще правиш с тях?

— Снощи след вечеря се върнах тук и стрих цветовете, които виждаш в другите бурканчета.

Сиена впери поглед в тях. Бяло, черно, червено, синьо, зелено, жълто, виолетово и кафяво. С изключение на един, всички бяха обикновени цветове и въпреки това бе готова да се закълне, че никога не ги бе виждала толкова ярки и сияещи.

— Този оттенък на кафявото е малко необичаен.

— Печена сиена.

Нещо сякаш й просветна.

— Цветът на кожата ти — каза Чейс. — Родителите ти са ти дали много удачно име. Освен това той е любимият ми цвят.

Тя премести учуден поглед от бурканчето върху ръката си.

— Отличава се с бляскав, прозрачен и огнен оттенък, особено подходящ за такава бляскава и излъчваща светлина среда като температа — обясни Чейс.

След като добави по един цвят на всеки от жълтъците, той сипа и дестилирана вода и разбърка сместа, докато стана подходяща за нанасяне по твърда повърхност.

— А сега вече е време за рокендрол.