Дейвид Морел
Огнена Сиена (11)

11.

Прибоят гърмеше. Въпреки това тишината около тях сякаш се сгъсти.

— Да приема… — Малоун безпомощно махна с ръка, смаян от чутото.

— Управлението много отдавна се мъчи по някакъв начин да се добере до Беласар — каза Джеб. — Ако успеем да разберем какви са плановете му, може би ще успеем да ги осуетим. Обаче Беласар е от фамилия, която се е научила как да оцелява. Баща му е бил търговец на оръжие. Тъкъв е бил и дядо му, и прадядо му, и прапрадядо му, и така чак до Наполеоновите войни. Това не е просто семеен бизнес. То е в гените му. Има невероятна интуиция да избягва капани и да усеща кога го следят. Колкото пъти сме се опитвали да внедрим някого близо до него, все сме се проваляли. Обаче сега ни се удава добър случай.

— Това е някакъв майтап, нали? Едва ли искаш сериозно да ми кажеш, че трябва да му сътруднича?

— Да ни сътрудничиш.

— И ако Беласар наистина е пратил хора да ме следят, значи вече знае, че агент от ЦРУ се опитва да ме вербува.

— Аз съм просто стар приятел, който неочаквано ти идва на гости за седмица, за да се погмурка и да се помотае със сърфа из залива. Освен това, за целия останал свят аз все още работя в охранителната фирма. Ако Беласар тръгне да ме проверява, няма да открие никаква връзка между мен и Управлението. Този разговор изобщо не може да те компрометира.

— Аз обаче съм художник, а не шпионин.

— Работата е там, че се надявах да си останал и войник — каза Джеб.

— Това беше много отдавна.

— Беше твърде добър войник, за да си престанал да бъдеш такъв.

— Но престанах, забрави ли? — Малоун пристъпи към него. — Трябвало е да се сетиш, че повече на никого няма да позволя да ми казва какво да правя.

Прибоят сякаш изведнъж загърмя по-силно. До тях долетя мъглата от разбиващите се вълни и както стояха вторачени един в друг, тя ги лъхна като хладна милувка.

Джеб се отдръпна леко и затърка белега от куршума с пръст.

— Искаш ли да се махам?

— Какво?

— Приятели ли сме или да си търся хотел в града?

— Какви ги дрънкаш? Приятели сме, разбира се.

— Тогава ме изслушай.

Малоун вдигна ръце отчаяно.

— Моля те! — Джеб вложи огромно чувство в думите. — Искам да ти покажа някои неща.