Дейвид Морел
Огнена Сиена (120)

10.

Извън себе си от ярост, той полетя навън по стълбите. Ще го пипна! Ще го стисна за гушата! Ще…

Ала когато се качи горе, чу стрелба — но не чаткането на автоматни откоси, а трясъка на хеликоптерните оръдия. Чу се и характерното шшшт на изстреляна ракета, последвано от силна експлозия.

Сълзотворният газ в коридора горе се бе разнесъл. Изхвръквайки от Манастира, Малоун впери поглед в мястото, където бе видял Джеб и хората му за последен път. От прах, пламъци и дим нищо не се виждаше. Погледна към площадката за кацане, но хеликоптера го нямаше на мястото му. Вляво от него долетя отчетливото чаткане на ротори, димът изведнъж рязко започна да се разсейва и машината се появи. Като злокачествен тумор под корема й изникна нов комплект оръжие. Хеликоптерът увисна на около тридесет метра от земята и на стотина метра разстояние. Напрегнатото лице на Беласар зад стъклото се виждаше дори оттук. Гласът му прогърмя през външния високоговорител:

— Никога не продавам оборудване, с което не мога да боравя.

Чейс не успя дори да мигне, когато оръдията отново затрещяха и зад гърба му куршумите разораха почвата. Ударната вълна го хвърли на земята — върху него се посипа пръст, разхвърчаха се осколки. Той се претърколи встрани, за да избяга по-далеч от попаденията, но хеликоптерът промени ъгъла и едното оръдие тропоса земята, този път вдясно от него. Ушите му писнаха.

„Но той можеше да ме убие! Тоя мръсен кучи син си играе с мен!“

Малоун рязко се изправи на крака, направи крачка сякаш да побегне наляво, но в момента, в който Беласар мръдна носа на хеликоптера натам, той смени посоката и хукна надясно.

Далеч от Манастира.

Далеч от Джеб и хората му, ако бяха все още живи.

Право към изпитателния полигон.

Зад себе си чу как оборотите на роторите се променят и разбра, че Беласар се втурва подир него. Ревът отзад нарасна толкова бързо, че Чейс се хвърли на земята — машината премина с грохот отгоре, вдигайки вихрушки прах. Преди Беласар да успее да завие и да се върне, Малоун скочи и се втурна напред.

Тази част от имението не бе пострадала от стрелбата. Използвайки прикритието на храсти и дървета, Чейс продължи да тича към полигона. Дърветата вляво от него изведнъж западаха, покосени от стрелбата на оръдията. Той се хвърли на земята миг преди храстите, зад които се криеше, да се разхвърчат на ситни трески и листа и хеликоптерът пак мина над главата му.

И отново, докато още Беласар не се бе върнал, Малоун скочи и побягна. Прескочил последния ред храсти, се озова пред дървените огневи боксове на полигона. Вдясно от него бе 50-калибровата картечница, с която търговецът го бе заплашвал. Но още щом се опита да стигне до нея, Беласар стреля. Вдигна се стена от трева, пръст и камъчета и между Чейс и оръжието се проточи плитък ров.

Малоун опита отново и Беласар пак му отряза пътя. Тази гадина се забавляваше. Побеснял, Чейс хукна в друга посока. След дървените боксове започваше построеното от дъски селце, което клиентите използваха за мишена. Бе престроявано, откакто бе за последен път тук. Той се спусна към един от боксовете, щракна ключа, както бе видял Потър да прави, и хукна всред изведнъж оживялото селище, всред изглеждащите като живи войници, цивилни и коли, тръгнали по улиците.

Откосът от хеликоптерното оръдие раздра земята откъм дясната му страна. Завивайки наляво, но все още насочен към селището, Малоун се напрегна в очакване на откоса, който щеше да последва в тази посока. Опитвайки се точно да прецени времето на стрелбата, кривна рязко вдясно миг преди земята вляво от него да заври. Този път обаче куршумите попаднаха съвсем близо до него. На Беласар играта започваше да му омръзва.

Пред него вече се изправяха първите къщички на селцето. Чейс пробяга последните двадесетина метра на зиг-заг, плонжира над каменната стена, падна лошо оттатък и изстена високо от болката в ребрата. Без да й обръща внимание, той трескаво запълзя към ъгъла на малка каменна къщичка, където се притисна зад купчина отпадъци. Стреляйки и с двете оръдия, хеликоптерът стремително нападна селото. В каменната стена зейна дупка, ъгълът на къщичката сякаш се изпари, уличните павета литнаха във въздуха. В момента, в който машината мина с рев над главата му, Малоун хукна по улицата. Преди Беласар да успее да завие, той се хвърли вляво в нещо като двор и се просна зад стената му. Гърдите му трескаво се повдигаха. Пот се лееше от лицето му. Когато вдигна ръка да я избърше, цялата му длан почервеня — от носа му течеше кръв.

В бръснещ полет Беласар се понесе над селото.

— Не си мисли, че можеш да се скриеш! — прогърмя отново гласът му по високоговорителя. — Тази машина има уред за нощно виждане и термосензорно оборудване! Стъмни ли се, няма да имам никакви проблеми да те открия По термообраза ти.

Малоун напрегнато оглеждаше военния джип, пълен с пластмасови войници, и не му обърна внимание. Джипът вървеше по полоса, прокарана по средата на една от улиците. Останалите пластмасови манекени, облечени като цивилни, се движеха по други полоси и се постигаше впечатление, че селцето ври и кипи от живот.

— И не си мисли, че ще ми свърши горивото! — продължаваше да гърми гласът на Беласар. — Докато свърши, това село ще го изравня със земята.

Недалеч от него — по другата улица — мина камион, пълен с манекени в работни дрехи. Гледката беше толкова реалистична, че бутафорията спокойно можеше да мине за истинска и в главата на Чейс започна да се оформя една идея, прекъсната от ракета, която разполови камиона надве. Парчетата се подметнаха тежко във въздуха, разлетяха се горящи пластмасови ръце и тела. Грамадата рухна на земята, избухна огнена експлозия и ноздрите на Малоун се задръстиха от острата миризма на кордит, обгорял метал и бензин.

Бензин? Толкова реалистично ли е направено селото?

Хеликоптерът кръстосваше над дървените къщички, продължавайки да търси. Издебнал момента, в който Беласар бе с гръб към него, Чейс напусна прикритието си и хукна с всички сили към друг джип. Без да изпуска хеликоптера от поглед, той дръпна автомата от един от пластмасовите войници и отново се хвърли към укритието си.

Тежко дишайки, огледа трофея си. М–16. С пълен пълнител. Означаваше ли това, че гранатите, висящи по коланите на войниците, също са истински? Защо, по дяволите…

За да може звуковите и визуалните ефекти да са максимално близки до реална ситуация, отговори си сам той. Когато Беласар и клиентите му стрелят по това село-мишена, всичко трябва да е колкото е възможно по-реалистично. Ако удариш камион, резервоарът му почти сигурно ще избухне. А пламъците пък би трябвало да възпламенят гранатите и боеприпасите на войниците в него.

Хеликоптерът се изви и пое към Малоун. „Ще прелети точно над мен — каза си той и сърцето му се сви. — Ще ме види!“

Тичайки към някаква тясна алея, чу Беласар да вдига оборотите. Видя ме! Поемайки по алеята колкото му държат краката, носейки се покрай къщичките, той изпсува, като видя, че няма изход. Вместо да излезе на друга уличка, алеята свършваше в къща.

Ако вратата й е фалшива, ако е заключена…

Нямаше избор. Знаеше какво ще направи Беласар в следващия момент. Хвърляйки се с последен скок към дървената врата, той влетя с трясък заедно с нея вътре, претърколи се и без да губи инерция, стъпи отново на крака, продължавайки навътре. В отсрещната стена имаше отворен прозорец — той плонжира през него и изведнъж нещо като че ли го повдигна нагоре, удължавайки полета му още повече. Беласар бе ударил предната част на къщата с ракета. Експлозията пръсна стените й и във въздуха полетяха строшени дъски и гвоздеи. Чейс се тръшна на земята с все сила и от болката в ребрата едва не припадна. Около него заваля град от парчетата на вдигнатата във въздуха къща. Всичко наоколо се забули в гъст дим и прах.

Дим. Въпреки болката, идеята, която преди малко бе започнала да се оформя в главата му, отново се върна.

Дим. От разрушенията, които Беласар сееше, се вдигаше толкова дим, че целият полигон бе забулен от него. Беласар нямаше да го види къде се е скрил.

„Грешка. Роторите на приближаващия се хеликоптер разпръсват дима и Беласар може да ме зърне — помисли Малоун. — Все пак би могло да помогне. Просто трябва да помогне!“

Изкривил лице от болката в ребрата, той хукна приведен през дворчето. От другата страна нямаше ограда. Чейс се озова на улица и видя, че по нея се движи друг джип. Свали бързо якето си и го върза като торба. После хукна напред, скочи в джипа, сграбчи няколко гранати от коланите на пластмасовите войници, пусна ги в якето, чу, че хеликоптерът се приближава, успя да откъсне още две и скочи от джипа, прикривайки се в един вход, докато Беласар с трясък мина над него.

С тежко повдигащи се гърди, Чейс дръпна шплента на една граната, хвърли я подир отдалечаващия се джип и хукна в противоположна посока по улицата. Иззад ъгъла се подаде камион, завивайки на пресекулки по полосата. Хвърли граната и в него и хукна още по-бързо. Експлозията от първата граната изкорми джипа, възпламени резервоара и взриви боеприпасите. Патроните запукаха като пуканки, но миг след това ги заглуши грохотът от втората експлозия и камионът избухна в пламъци.

Без да спира да тича, той хвърли третата граната в един пикап, четвъртата — в някакъв микробус, петата — в цивилно комби. Последвалите една след друга експлозии бяха съпроводени от черни стълбове гъст дим и въздухът натежа от миризма на бензин и изгоряла гума.

Беласар започна да стреля в пушека, но Малоун вече бе на друго място, хвърляйки гранати в още един джип и в друг пикап. От последвалите взривове хаосът стана още по-голям и черният дим се сгъсти още повече. Непоносимата миризма го задави и той се разкашля с насълзени очи. Пламъците се прехвърляха и по дървените къщи. Пластмасовите манекени горяха като факли, но продължаваха невъзмутимо да се движат през пламъците, подчинявайки се на движещия ги механизъм.

Пушекът вече покриваше с черния си саван целия полигон. Под неговото прикритие, кашляйки и плюейки, Малоун хукна към дървените боксове. Картечницата, 50-калибровата, не спираше да си повтаря той. Преди малко Беласар му отряза пътя към нея. Ако Чейс бе продължил да напъва нататък, Беласар щеше да реши, че заплахата е достатъчно сериозна, за да си играе повече с него, и веднага щеше да прекрати забавленията.

Промяната в звука на двигателите му подсказа, че Беласар го е видял да тича през забуления в дим полигон.

Не!

Тичаше колкото му държаха краката.

Хеликоптерът се носеше право към него.

Ами ако картечницата не е заредена? Ами ако…

Бягай!

Беласар стреля и едва не го уцели.

По-бързо!

Във вързаното на торба яке имаше още няколко гранати. Без да спира, едва поемайки си дъх, Чейс бръкна вътре, извади една граната, дръпна шплента, стигна до картечницата и след това хвърли гранатата с всичка сила по посока на хеликоптера. Ситуацията бе отчайващо напечена, за да се притеснява за отхвръкнали шрапнели. Посегна към монтираното на триножник оръжие и от гърдите му се надигна тържествуващ рев, когато видя вкараната в затвора му лента.

Гранатата избухна точно пред хеликоптера — ударната й вълна и разхвърчалите се осколки, зачаткали по стъклото на кабината, разсеяха вниманието на Беласар достатъчно, за да не стреля.

За миг Малоун зърна разкривеното му от ярост лице. Отзад, побъркани от страх, Потър и Ахмед отчаяно дърпаха белезниците и крещяха нещо с изхвръкнали от орбитите очи. Чейс дръпна ръчката на затвора, вкарвайки патрон в цевта, насочи я нагоре и натисна спусъка. Ужасяващата скорост на стрелбата едва не дръпна картечницата от ръцете му. Но въпреки че откатът му се бе сторил невъзможно силен, когато преди няколко месеца Беласар го бе накарал да стреля с нея, сега гневът като че ли му помогна да я овладее. Нещо повече — ритмичните удари, макар и да засилваха болката в израненото му тяло, като че ли я трансформираха в желязна воля да оцелее, помогнаха му да се слее, да стане едно цяло със сеещото смърт оръжие, да го държи непоклатимо в целта и най-важното — да натиска, да натиска спусъка и да не го пуска.

Патроните бяха с подсилен заряд. Връхчетата им се взривяваха при попадение. Беласар толкова се гордееше с тях. Плътният дъжд от куршуми шибна хеликоптера като огнен камшик, буквално го насече на парчета и секунда след това го взриви, пращайки го по дяволите заедно с Беласар, Потър и Ахмед.

Последвалата взривна вълна бе толкова силна, че изтръгна Малоун от картечницата и го просна по гръб. Този път той припадна, но не и преди да види раздробените и горящи парчета метал да се сипят на земята сред дъжд от искри.

Колко време беше в безсъзнание — минута, пет минути — нямаше представа. Когато се съвзе, останките от хеликоптера срещу него още горяха, изпускайки мазен черен дим. Но нямаше време да се радва на победата си. Нещо повече — изобщо не изпитваше чувството, че е победил. Бе жив и бе отмъстил, но не бе спечелил. Надигнал се несигурно на крака, залитайки, той се отправи към Манастира. Сиена, Сиена, изплака съзнанието му и влачейки крака, той отчаяно се мъчеше да тича по-бързо, а от гърдите му се надигна протяжен вой:

— СИЕНААААА!