Дейвид Морел
Огнена Сиена (45)

4.

— Ти ми каза, че е тук! — викна Беласар, примижавайки на силната светлина.

— Тук беше — настоя пазачът. — Преди около час го видях тук, заспал в онова кресло.

— Тогава къде е сега?

— Сигурно се е събудил и си е отишъл в стаята.

— А откъде този внезапен интерес към старите книги? До такава степен, че да слиза среднощ да чете в библиотеката? Ти видя ли го да се качва в стаята си?

Пазачът виновно разпери ръце:

— Не.

С гневни крачки Беласар се приближи към прозорците, внимателно огледа всички и забеляза, че един от тях е открехнат — съвсем леко, но достатъчно, за да може лесно да си отвори, ако е излязъл оттук и иска да се върне по същия път.

— По дяволите, намери го! Иди и провери в стаята му! Искам да знам къде е!

Пазачът забързано се отправи към коридора и Беласар го последва. Излязъл във вестибюла, той викна на тримата си телохранители да тръгнат с него. Прескачайки по три стъпала наведнъж нагоре по витото стълбище, Беласар надмина първия от охраната, когото бе пратил напред. Спирайки на площадката, той изчака групата да го настигне, тръгна бързо по коридора, стигна до стаята на Малоун, отвори я рязко, без да чука, щракна лампата и премигна към празното легло, чиито завивки не бяха докосвани.

— Претърсете района! Претърсете навсякъде.

Охраната се спусна да изпълни нареждането. Тръгнал след тях, Беласар видя изкачващата се уморено по стълбището Сиена.

— Няма го — каза й той. — Ако го намеря някъде, където не му е мястото, можеш да не се тревожиш за позирането си за втория портрет. Той ще е мъртъв.

Профучал покрай нея, Беласар изтича надолу по стълбите.

— Проверете всички стаи! — викна той на група хора от охраната, които бяха чули суматохата и се бяха скупчили във вестибюла. Виждайки двамата мъже в бели престилки, се обърна към тях: — Претърсете и Манастира! Я ми дай твоя пистолет! — И спря втурналия се покрай него пазач.

После дръпна затворния механизъм на 6-милиметровия „Зиг-Зауер“, за да се увери, че в цевта има патрон, спря колкото да се убеди, че заповедите му се изпълняват както трябва, след което се спусна навън да помага.

Из целия район се замятаха светлите лъчи на фенерчета, докато охраната търсеше из храстите и по дърветата. Някъде отляво на Беласар се чу шум от разбито стъкло. Последваха викове. Един, по-силен от останалите, бе ужасяващо ясен:

— Намерихме го! Тука е! Насам!