Дейвид Морел
Огнена Сиена (50)

3.

Опитвайки се да потисне страха си, Сиена се качи до последния етаж. С отмалели крака пое по средния коридор и едва не подскочи, когато вратата към спалнята на Дерек се отвори. Но от нея излезе само една от камериерките. След кратко кимване Сиена продължи към своята стая, влезе и остави вратата открехната. В момента, в който стъпките затихнаха нататък по коридора, тя отвори и огледа безлюдния коридор. Веднага се приближи до вратата, за която й бе казал Чейс, и я пробва. Както очакваше, тя бе заключена, но Сиена трябваше да опита шанса, който едва ли би й се удал друг път. Отиде до вратата, от която камериерката току-що бе излязла, мушна се вътре и я затвори зад себе си.

Бе влизала в спалнята на Дерек само веднъж, преди пет години. Потискайки спомените си от онази нощ, тя огледа стаята и видя, че май нищо не се е променило оттогава. Стаята все още бе декорирана с антики от Италианския ренесанс, включително и леглото с балдахин, спускащ се от фино резбованите дървени колони. При вида на леглото тревогата й нарасна. Тя премести погледа си върху вратата вдясно, водеща към стаята, която я интересуваше. Макар че вероятно и тя бе заключена, Сиена с надежда натисна дръжката, но изпита двойно по-голямо разочарование, когато вратата не помръдна. „Трябва да намеря ключа“, каза си тя.

Дерек бе абсолютен педант. Всичко важно трябваше да бъде дублирано, а понякога дори повече от веднъж. Не беше ли логично да се допусне, че би трябвало да има дубликат на ключа, и то скрит на лесно място, за да му бъде винаги подръка?

Усещайки как надеждата й отново се пробужда, тя се извърна да огледа стаята. Право срещу нея, в другия край на спалнята, петстотингодишното бюро от епохата на Медичите й напомни за единственото й посещение в тази стая преди пет години. За да се ожени за нея, Дерек бе изчакал да й свалят превръзките от лицето. Красотата отново да блесне с цялата си сила, бе казал той. Сватбената церемония се бе състояла в една от розовите градини в имението в много тесен кръг — те двамата, свещеник и Потър като свидетел. Бе толкова благодарна, че са я измъкнали от стария й живот, че не изрази никакво съжаление от липсата на по-пищна церемония. После се бяха преместили в столовата, където струнен квартет тихо свиреше валсове. Двамата с Дерек танцуваха. След това разрязаха сватбената торта и раздадоха парчетата на персонала. Сватбеният й подарък бе диамантена огърлица. Спомни си как изведнъж й бе натежала, когато Дерек я поведе към спалнята си.

И точно оттам бе започнала самотата в брачния й живот. Желаейки повече от всичко друго на света да се отдаде на мъжа, за когото се бе омъжила само преди три часа, тя протегна ръце към него и с разочарование видя как желанието му преминава в колебание, после в раздразнение и накрая в гняв. Бе положила всички усилия да го възбуди. А последният й опит го накара да я блъсне на пода.

— Дерек, всичко е наред — бе се опитала да го успокои. — Случват се подобни работи. Това е от вълнение. Трябва ни само малко време.

— Изчезвай оттук!

Тя помисли, че не е чула добре.

— Какво?

— Махай се! В края на коридора има една стая. Твоя е. Там ще спиш.

— Но няма ли да спим…

— По дяволите, казах ти да се махаш!

След това той хвърли робата й по нея, едва изчаквайки я да я облече, преди да я избута в коридора и да тресне вратата след нея. Отишла в стаята си, тя плака, мъчейки се да разбере къде е сбъркала. Бе се опитала да поспи, но бурята в душата й не й даваше покой, не можа да склопи очи и по някое време стана, отиде до неговата стая, отвори вратата и каза:

— Дерек, ако има някакъв проблем, нека го обсъдим. Какъвто и да е, може би…

Затваряйки с трясък чекмеджето, над което се бе надвесил, той обърна разкривеното си от гняв лице към нея.

— Повече да не съм те видял да стъпваш в тази стая!

Смаяна от силата на избухването му, тя бе отскочила в коридора. Дерек отново тресна вратата след нея, давайки й да разбере, че бе попаднала от един ад в друг. На следващата сутрин, страхувайки се какво ще стане по-нататък, тя дълго бе стояла в стаята си, преди да слезе долу, а когато най-сетне го стори, бе изненадана от любезния поздрав на Дерек. Той се държеше така, сякаш случката от предната нощ не е била нищо друго, освен приказно начало на брачния им живот. Повече никога не бяха говорили за това. Никога не се опитаха да правят любов. И тя никога повече не стъпи в стаята му. Беше далеч по-умно да не го прави: много по-добре се чувстваше, когато Дерек бе доволен.

Но никога не забрави с какъв рязък замах той затръшна чекмеджето.

Като че ли е искал да скрие нещо.

Сиена прекоси стаята и се доближи до старинното бюро. Отвори страничните вратички и дръпна средното чекмедже. Вътре имаше кашмирени пуловери. И нищо друго.

Сбъркала съм.

Обезсърчена, тя се извърна, за да излезе от стаята. Но той изглеждаше така, сякаш наистина крие нещо, настояваше вътрешният й глас. Къде?

Може би това нещо не е било вътре в бюрото.

Може би…

Тя спря, отново се обърна към бюрото, измъкна пак чекмеджето и почука по дъното му. Прозвуча на кухо. Опипа вътрешната му част, опипа и от външната страна и спря рязко, когато откри миниатюрната закопчалка в задната му страна.

С треперещи пръсти я откопча и дъното откъм вътрешната страна на чекмеджето леко се надигна Нагоре. Тя го вдигна докрай. Отдолу имаше куха част, в която се виждаха паспорти за няколко различни страни, пистолет и един ключ на златна верижка.

Протягайки ръка към ключа, Сиена забеляза, че треперенето й се засилва. Потискайки нетърпението си, натисна дъното на мястото му, бутна чекмеджето обратно й затвори страничните вратички на бюрото. После замръзна на място, чула стъпките вън по коридора. Видяла как топката на вратата се завърта, тя клекна зад едно голямо кожено кресло и затаи дъх с разтуптяно от страх сърце. Ако Дерек влезеше… И ако я намереше тук…

Вратата се отвори. Някой прекоси стаята и влезе в банята. Секунди след това излезе оттам, мина покрай креслото и излезе, затваряйки вратата.

Сиена въздъхна с облекчение. Вероятно е била някоя камериерка, минала да сложи хавлия в банята, каза си тя. От клеченето синините по краката й я заболяха още повече. Изправяйки се схванато, тя отново застина и напрегна слух. Убедила се, че откъм коридора не долита никакъв звук, бързо се приближи до вратата, мушна ключа в ключалката и сърцето й се преобърна, когато той плавно се завъртя. С нарастваща убеденост, че това е най-важният миг в живота й, тя отвори вратата, пристъпи вътре, затвори я и се оказа лице В лице с призраци.