Дейвид Морел
Огнена Сиена (55)

8.

Когато Малоун чу приближаващия се хеликоптер, ръката му с четката замръзна над платното. Част от съзнанието му се запита дали не е получил удар. След това сърцето му изведнъж заби бясно, подтиквайки тялото му към действие. Той вдигна поглед към Сиена, която бе обърнала глава към нарастващия шум от хеликоптера.

— Ето това е.

Тя като че ли не го чу. Машинално навлече блузата си, но продължаваше да гледа разсеяно през прозореца.

— Готова ли си?

Сиена отново не реагира.

С нараснало нетърпение Малоун остави четката и се приближи към нея.

— Потледни ме. — Сложи ръка на бузата й и я обърна към себе си. — Ако изобщо ще го вършим, трябва да го направим сега.

Скритите микрофони вече не го притесняваха. Ако опитът им пропаднеше, подслушвачите щяха да бъдат най-малкият им проблем.

— Не очаквах, че ще се страхувам толкова много.

— Ако останеш тук, ще умреш. Не можем да чакаме повече. Трябва да действаме.

Шумът от хеликоптера приближаваше. Тя впери в него същия изпитателен поглед, с който той я бе изучавал седмици наред. Очите й блеснаха решително.

— Да.

Беше послушала Чейс и бе сменила сандалите си с обувки. Изправи се и двамата се отправиха към вратата. Оттам видяха спускащия се над площадката хеликоптер. Въпреки голямото разстояние, лицето на Потър бе ясно различимо зад страничното стъкло. Май нямаше други пътници. Нямаше никой и на площадката. Някои от охраната хвърлиха бегли погледи към кацащата машина, после пак се заеха с работата си.

Малоун пътем бе грабнал един скицник, за да може излизането им навън да изглежда свързано с работата.

Хеликоптерът кацна.

Двамата пресякоха терасата, слязоха по каменните стъпала и тръгнаха по алеята, водеща към Манастира.

Малоун чу учестеното дишане на Сиена, което му припомни, че не е единственият задъхан от двамата.

Пред тях застана мъж от охраната и ги спря:

— Не можете да ходите около Манастира.

— Трябва да кажем нещо на господин Потър. — Сиена махна към хеликоптера, от който Потър тъкмо слизаше и се насочваше към Манастира. — Алекс!

Шумът от хеликоптера нямаше да позволи на Потър да я чуе, но в същото време охраната щеше да помисли, че тя наистина иска да привлече вниманието му.

— Ще си изгубим само времето, ако не… — Сиена направи крачка напред. — Алекс!

Обаче Потър продължаваше да върви невъзмутимо към Манастира.

— Алекс! — извика тя отново, крачейки нататък.

Малоун забеляза, че пръснатите на различни места хоpa от охраната не им обръщат никакво внимание.

— Алекс!

Сиена вече тичаше, плътно следвана от Чейс. Хеликоптерът беше само на петдесетина метра от тях. Пилотът още не бе загасил двигателите. Витлата продължаваха да се въртят.

Човекът от охраната зад тях извика нещо, но грубият му глас потъна в шума от затихващите двигатели.

Малоун си го представи как се чуди какво да прави зад тях, после сваля автомата от рамото. Обаче дали щеше да се осмели да стреля? Можеше да удари хеликоптера, без да иска. И освен това една от мишените бе съпругата на шефа му. Това би трябвало да го накара доста да се замисли. А междувременно хеликоптерът вече бе само на тридесетина метра и ако Сиена бе мишена, която би накарала пазача да се поколебае, то Малоун бе съвсем друга работа. По гърба му запъпли тръпка, която сякаш се събра в една точка между лопатките и започна да набъбва, очаквайки куршумите.

Без да се обръща назад, той тичаше, стараейки се да мисли, че страховете му са безпочвени. Пазачът нямаше основание да смята, че целта им е хеликоптерът. Дали някой не им е казал, че едно време Малоун е бил пилот на хеликоптер? Охраната трябваше само да ги спира, ако навлязат в забранената за тях зона, нищо повече.

— Алекс! — викна Сиена отново.

Още един от охраната се провикна предупредително.

Двадесет метра.

Невероятно, но въпреки шума от машината, Потър чу суматохата и се извърна.

Въпреки напрегнатостта на момента, Чейс за миг изпита задоволство, като го видя как зяпна. Точно в този миг двамата със Сиена стигнаха до хеликоптера. Срещу тях се спусна един от охраната. Докато Малоун се разправяше с него, просвайки го на земята с добре премерен удар, Сиена направи онова, което й бе казал. Без да се обърне назад и без никакви признаци на колебание, тя се качи в кабината. За миг Малоун я изгуби от полезрението си, защото заобиколи машината, за да се появи от страната на пилота, заварвайки го в гръб, вперил изненадан поглед в Сиена. С едната си ръка той откопча колана на смаяния човек, а с другата го дръпна рязко навън, сваляйки го от седалката на земята. Докато добавяше газ на затихващите двигатели и закопчаваше колана си, без да вдига поглед от уредите, усещаше стичащата се отвсякъде към тях охрана. Виждайки как струята на усилените обороти блъсва Потър назад, карайки го да залитне, Малоун отново изпита мигновено задоволство, но след това чувството му за победа се разколеба, когато, подчинявайки се на командата му, хеликоптерът се вдигна колебливо на около два метра, после отново се тръшна на площадката, след това пак се вдигна непохватно, заклати се застрашително и изведнъж залитна на една страна право към замъка.