Дейвид Морел
Огнена Сиена (113)

3.

Пилотът на Ахмед обяви, че скоро ще кацнат. Е, не бързай толкова, помисли си Тарик. Четиричасовият полет от Истанбул сякаш нямаше край. Не обичаше Беласар. Не обичаше и да пътува. Далеч от познатите миризми и шумове на дома той се изнервяше. Дано поне демонстрацията на Беласар да си струваше пътуването. И само да забележеше и най-малкия намек, че работите му не вървят добре…

Самолетът му кацна. Беласар му бе обещал, че преминаването през митницата и емиграционните власти ще бъде бързо и наистина точно така стана. Но когато Ахмед излезе оттам, не видя нито Беласар, нито Потър. Ако с това искаше да покаже как ще протече срещата…

— Господин Ахмед?

От тълпата излезе едър мъжага с късо подстригана руса коса. Бе облечен в костюм и лицето му излъчваше смутено извинение, когато протегна ръка:

— Казвам се Реймънд Бейкър. Съжалявам за неуместното забавяне. Господин Беласар ме изпрати да ви посрещна.

— А защо не дойде лично?

— За лош късмет, той е зает. Моли да го извините. Толкова много иска посещението ви тук да е успешно, че реши лично да се погрижи за някои довършителни работи.

— Не съм ви виждал по-рано. Защо не изпрати Алекс Потър да ме посрещне?

— Аз съм нов тук. Господин Потър трябваше да се погрижи за някои мерки, свързани със сигурността. Ще се видите с него в хеликоптера. Ако нямате нищо против вие и вашите придружители. — Мъжът кимна към двамата телохранители, застанали зад Ахмед. — Полетът ни до имението на господин Беласар ще е кратък.

Ахмед се поколеба, раздразнен, че Беласар е изпратил някакъв си слуга да го посрещне, но успокоен от сервилното му държане, каза:

— Добре. Колкото по-скоро свърши тази среща, толкова по-скоро ще се прибера в Истанбул.

— В такъв случай щастлив съм да ви уверя, че господин Беласар е уредил да нямате никакви спънки при обратния полет. А сега, ако ме последвате…