Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Burnt Sienna, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2009)

Издание:

ИК „Хермес“, Пловдив, 2000

Художествено оформление на корицата: Борис Стоилов, 2000

ISBN 954-459-722-0

История

  1. — Добавяне

3.

Събуди се с адско главоболие и откри, че е вързан на стол в средата на огромна, тъмна и ехтяща зала. Единствената светлина идваше от ярката гола крушка, висяща точно над главата му. Двама непознати мъже играеха карти на близката маса.

— Иска ти се да отидеш до тоалетната ли? — попита го единият.

— Да.

— Лошо. Освен това вече си свършил работата.

Дънките на Малоун наистина бяха влажни. Повръщаше му се. Мястото, където го бе убол Беласар, го болеше.

Някъде далеч се отвори врата и веднага след това се затвори с метално дрънчене. В тъмнината отекнаха приближаващи се стъпки. Без да бързат, Потър и Беласар влязоха в осветения кръг. Този път Беласар бе с тъмносин блейзер и сиви панталони, а Потър изглеждаше по-сериозен от обикновено.

Търговецът на оръжие впери в него изучаващ поглед.

— Вие сте глупак.

— Не аз дадох милион повече, отколкото трябва, за някаква си картина.

Беласар разпери ръце.

— Парите се печелят. Аз говоря за вашия отказ да работите с мен. Ако бяхте приели поръчката, животът ви нямаше да бъде такава бъркотия, каквато е в момента.

— Да, но не я приех и той е.

Беласар се взря още по-изпитателно в него, после поклати глава:

— Какво се надявахте да постигнете с този инцидент в „Содби“?

— Да не съм луд да ви посягам, когато наоколо няма никой! Достатъчно народ ни видя в „Содби“, така че ако тялото ми случайно бъде извадено от Ийст Ривър, полицията ще се обърне най-напред към вас.

Беласар се изкиска тихичко:

— Мога да ви уверя, че ако исках да ви направя нещо, тялото ви нямаше да бъде намерено нито в Ийст Ривър, нито на някое друго място. — Помълча малко, за да даде възможност на заплахата да постигне целта си. — Сам сте си виновен. Аз ви направих честна оферта. Вие обаче решихте да ме обидите с отказа си. Но аз съм разумен човек. Давам ви втора възможност. Ще уредя животът ви да се върне в първоначалния си вид. Дори ще вдигна цената на седемстотин хиляди. Но ви предупреждавам: не съм известен с търпението си. Трета възможност няма да има.

Последвалата пауза бе със същата цел — да се схване заплахата по-ясно.

— Но защо сте се спрели на мен? Мога да ви дам имената на поне още дузина художници с по-добра репутация от моята. Хванете някого от тях да ви свърши работата.

Малоун спомена името на най-известния в момента реалист.

— Вече имам портрет от него. Освен това вие се подценявате. Уверен съм, че един ден вашата репутация ще бъде далеч по-голяма от неговата. Аз съм колекционер. Много добре е известно, че вие не приемате поръчки. Значи ако успея да ви накарам да приемете поръчка от мен, след като сте отхвърлили толкова много преди това, аз ще получа нещо уникално.

Малоун не отговори.

— Гордостта е прекрасно нещо — въздъхна Беласар. — Обаче не забравяйте, че и аз имам гордост, както и вие. Това патово положение не може да продължава вечно. Някой от нас трябва да отстъпи. Този някой обаче не бива да съм аз. В моя бизнес е много важно да не давам никакви признаци на слабост, да получавам всичко, което поискам. Ако вие отстъпите, ще получите честно заплащане на честния си труд. Ако аз отстъпя, ще провокирам действията на опасни личности срещу мен. В дадения случай вие ще спечелите най-много и ще загубите най-малко, ако само за известно време забравите гордостта си.

— Честен труд? Да нарисувам просто портрет на жена ви? Че вие можете да хванете когото си искате от художниците портретисти да ви го направи.

— Не съм казвал „просто портрет“.

— Какво?

— Не бих наел художник от световна класа, за да очаквам от него да работи според общоприетите представи какво е портрет — каза Беласар. — Това е абсурдно. Вашият стил е по-скоро представителен, отколкото абстрактен, затова допуснах, че портретът ви ще бъде в този маниер. Но това съвсем не означава, че непременно искам да стане така. Вдъхновението не бива да се ограничава. Всичко, което искам от вас, е да бъдете абсолютно честен към себе си и към обекта.

Малоун се престори, че води дълбока вътрешна борба със себе си. Че не е искал да приеме поръчката, за да запази свободата си, но Беласар току-що му е дал всичката свобода, която един художник би могъл да пожелае. Освен това му бе дал и причина да приеме, без да възбуди подозренията му.

— Честен към себе си и към обекта?

— Това е всичко, което искам.

— И когато свърша, всичко приключва? Ще ми върнете начина на живот такъв, какъвто беше? Ще си замина и никога повече няма да чуя за вас?

— Имате думата ми. Разбира се, ако решите да приемете предложението ми. Надявам се, че спектакълът, който устроихте в „Содби“, ви е дал достатъчно емоционално удовлетворение, за да се държим един към друг като цивилизовани хора.

Малоун не можа да не си помисли, че спектакълът е бил организиран и от двамата. Беласар не би си уредил среща с Дъг в „Содби“, ако не е бил сигурен, че Дъг ще каже на Малоун. Беласар бе очаквал да се появи.

— Съгласен съм — каза Чейс.