Дейвид Морел
Огнена Сиена (114)

4.

Наближавайки хеликоптера, Ахмед сви вежди раздразнено, като видя Потър, седнал вдървено до отворената врата. Никога не бе харесвал вечно намръщения и неодобрителен поглед на тоя тип. Потър дори не си направи труда да му подаде ръка пръв. Типично. „Да пукна, ако пък аз му подам ръка“, помисли си Ахмед.

Тъкмо понечи да се качи, видя двамата механици с работни комбинезони, които извадиха пистолети и ги допряха до тиловете на двамата му телохранители. Едва не припадна. До тях спря ван. Пет секунди по-късно телохранителите му бяха вътре, механиците ги бяха последвали и ванът се отдалечаваше. Всичко стана толкова бързо, че се запита дали не сънува.

— Не можех да те предупредя — обади се Потър и кимна към другите двама механици на задните седалки, насочили пистолетите си към тях.

— Скачай вътре — каза мъжът, който бе посрещнал Ахмед на летището.

Дясната му ръка бе под полите на сакото, готова да измъкне пистолета при най-малка провокация.

— Кои сте вие? Какво ис…

— Млъквай и се качвай!

Почти наблъскан вътре, Ахмед бе претърсен, грубо му закопчаха колана, след което го приковаха с белезници заедно с Потър за една от страничните дръжки. Но колкото и неприятно да беше всичко това, нищо не го бе подготвило за онова, което изпита, щом пилотът се извърна към него, разкривайки подуто от отоци и синини лице, излязло сякаш от нечий кошмар.

— Добре дошли на борда на авиолинии „Разплата“.