Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (105)

102.
„СТРИЙКЪР“

Джилиън остана втренчена, докато неприятните „звуци“ накрая започнаха да отшумяват. Тя преглътна. Ушите й бучаха и тя разтърси глава, за да прогони чувството на вцепенение След това видя, че делфините я наблюдават.

— Това беше ужасно! — каза тя. — Всички ли са добре?

Тишуут изглеждаше поуспокоена.

— Всички сме добре, Джилиън. Преди малко засякохме изключително мощна пси-експлозия. Тя лесно прониза щитовете ни и изглежда няколко минути си била замаяна. Но с изключение на временно неразположение, ние почти не я усетихме.

Джилиън потри слепоочията си.

— Сигурно моята свръхчувствителност е причина да съм я усетила толкова остро. Нека само се надяваме, че извънземните няма да повторят тази атака от по-близо…

Тя млъкна. Тишуут клатеше глава.

— Джилиън, не мисля, че бяха извънземните. Или, ако е така, те не са се целили в нас. Апаратите показват, че този взрив е дошъл от много близо и е бил почти съвършено изчислен, за да не засегне китообразните животни. Мозъкът ти е подобен на нашия, така че си го почувствала съвсем леко. Суеси докладва, че не е усетил почти нищо. Но аз мисля, че някои от галактяните са понесли тази психобуря доста тежко.

Джилиън отново поклати глава.

— Не разбирам.

— Нито пък аззз. Но предполагам, че не трябва да разбираме. Всичко, което мога да ти кажа, е това — в почти същото време, когато е бил произведен този взрив, имаше интензивно земетресение на по-малко от 200 километра оттук. Чак сега започват да пристигат ударните вълни.

Джилиън се понесе към кабината на Тишуут в стъклената сфера на мостика на „Стрийкър“. Лейтенантът-делфин посочи с уста към глобуса — модел на планетата.

Недалеч от местонахождението на „Стрийкър“ беше изобразена малка група святкащи червени символи.

— Това е островът на Тошио! — каза Джилиън. — Значи Чарли е имал резервна бомба все пак!

— Моллля? — Тишуут изглеждаше объркана. — Но аз мислех, че Таката-Джим е конфискувал…

— Излитане на кораб! — съобщи офицер от наблюдението. — Антигравитация и смущения — от същото място, откъдето идват и трептенията в земната кора, на 150 километра оттук. Проследяване… Корабът се насочва към луната Мохдве на изток!

Джилиън погледна Тишуут. И двете мислеха едно и също. Таката-Джим.

Джилиън видя въпроса в очите на офицера.

— Скоро трябва да решим. Продължете да наблюдавате движението му. И по-добре да събудим останалата част от почиващия екипаж.

— Слушам, сър. Онези, които са успели да останат спящи през последните няколко минути.

Делфинът се обърна и изпълни командата.

След няколко минути бойният компютър започна да говори.

— Какво има сега? — попита Джилиън.

Ярки жълти точици започнаха да присветват горе и долу по дълги назъбени резки върху глобуса на Китруп, започвайки от острова на Тошио.

— Някакви детонации — изкоментира Тишуут.

— Компютърът ги превежда като бомбардировки, но не засякохме снаряди. И защо са тези разпръснати фигури? Детонациите се явяват само по тясна ивица на тази географска ширина!

— Нови пси-смущения — съобщи операторът. — Мощни! И то от различни източници, всички — на планетата.

Джилиън се намръщи.

— Тези детонации не са бомбардировки. Спомням си, че съм виждала подобни фигури и преди. Това е границата на горните пластове. Тези смущения може да са вулкани. Бих казала, че това е начинът, по който местните изразяват недоволство.

Тишуут беше объркана.

Изражението на Джилиън бе замислено, като че гледаше нещо много далечно.

— Мисля, че започвам да разбирам какво става. Можем да благодарим на Крейдейки, че тези пси-смущения не засягат делфините например.

Делфините я гледаха ококорено. Джилиън се усмихна и потупа Тишуут по перката.

— Няма защо да се безпокоиш. Това е дълга история, но ще ти я обясня, ако имаме време. Очаквам, че най-големият ефект върху нас ще имат земните трусове. Скоро ще има такива, ще можем ли да ги понесем тук долу?

Лейтенантът-делфин се намръщи. Тя не разбираше начина, по който хората можеха да променят пътя на мислите си в средата на разговора.

— Да, така смятам, Джилиън. Докато тя стои непоклатима. — Тя посочи през илюминатора една морска скала, която се извисяваше над кораба.

— Бях забравила за това. По-добре да я наблюдаваме.

Хайде, Хикахи!, настоя мълчаливо тя. Вземи Тошио и другите и се връщайте тук! Скоро трябва да реша, а ти може да се върнеш прекалено късно!

Минутите летяха. Няколко пъти като че водата се развълнува, когато приглушено боботене премина по морското дъно.

Джилиън погледна синия глобус на Китруп. Ивица блещукащи жълти точици премина постепенно на север като отваряща се рана на повърхността на планетата. Накрая точиците се сляха с малка група неголеми острови в североизточния квадрант.

Където е Том, спомни си тя.

Изведнъж компютърният оператор се извъртя на работното си място.

— Командире! Засякохме радиопредаване! И то на англически!