Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (13)

10.
МЕТЦ

— Съжалявам, доктор Метц. Капитанът е с Томассс Орли в оръжейния сектор. Ако мога с нещо да ви помогна…

Както винаги, помощник-капитан Таката-Джим беше безкрайно учтив. Английското му произношение, дори когато дишаше оксивода, беше почти перфектно. Игнасио Метц не можеше да не се усмихне одобрително. Той бе особено заинтересуван от Таката-Джим.

— Не, помощник-капитан. Просто спрях на мостика, за да разбера дали разузнавателният отряд не се е обадил.

— Не е. Можем само да чакаме.

Метц цъкна с език. Той вече бе решил, че отрядът на Хикахи е унищожен.

— Е, добре тогава. Предполагам, че още не е имало предложение от галактяните за преговори?

Таката-Джим поклати своята голяма, петнисто-сива глава от ляво на дясно.

— За съжаление не, сър. Те изглежда са по-заинтересовани да се унищожат едни други. На всеки няколко часа нов кораб навлиза в системата Ктсимини, за да се включи в общия бой. Сигурно ще мине още доста време преди някой да започне преговори.

Доктор Метц изсумтя, приемайки с възмущение неразумността на извънземните. Ако бяха по-умни, галактяните щяха да оставят „Стрийкър“ да предостави откритието си на Библиотеката и с това всичко да приключи! Тогава всеки би могъл да се ползва от него!

Но галактическата цивилизация бе обединена повече на теория, отколкото на практика. А и твърде много враждуващи видове разполагаха с мощни кораби и оръжия.

И ето ни тук, мислеше си той, в центъра на битката, с нещо, което всички те желаят.

Не може просто да е гигантска флотилия от древни космически кораби. Сигурно има и нещо друго. Джилиън Баскин и Том Орли намериха нещо там, в Шалоу Клъстър. Чудя се какво ли е то?

— Бихте ли имали нещо против да вечеряме заедно тази вечер, доктор Метц?

Метц премигна. Какъв ден е днес? А, да. Сряда.

— Разбира се, че не, помощник-капитан. Вашата компания и разговорът с вас ще ми доставят удоволствие както винаги. Какво ще кажете за шест часа?

— В деветнадесет часа ще е по-добре, сссър. Тогава се освобождавам от дежурство.

— Чудесно. Тогава довиждане до седем часа.

Таката-Джим кимна. Обърна се и заплува към своя пост.

Метц наблюдаваше делфина със задоволство.

Той е най-добрият от моите Стенос, помисли си специалистът по ъплифт. Не знае, че аз съм неговият кръстник… неговият генетичен баща. Но въпреки това се гордея с него.

Всички делфини на борда бяха от породата Турсиопс амикус. Но някои имаха генни добавки от Стенос бреданензис, дълбоководния делфин, който винаги е бил най-близо по разум до бутилконосия.

Дивият бреданензис имаше репутацията, че е ненаситно любопитен и пренебрегва с безразсъдна смелост всяка опасност. Метц беше ръководил усилията към генетичния код на неоделфините да се прибави ДНК от този вид. На Земята много от новите Стенос се бяха проявили отлично, показвайки качества като инициативност и личен чар.

Но грубият им темперамент напоследък предизвика леко негодувание у бреговите общества на Земята. Метц бе положил големи усилия да убеди Съвета, че е важно неколцина Стенос да бъдат избрани на отговорни постове в първия космически кораб с екипаж от делфини.

Таката-Джим беше неговото доказателство. С хладен разум и искрена учтивост, делфинът владееше английски до такава степен, че почти избягваше тринар и изглеждаше безразличен към преданията за Кита-Мечта, които така увличаха по-стари модели като Крейдейки. Таката-Джим бе най-човекоподобният делфин, който Метц някога бе срещал.

Той наблюдаваше как помощник-капитанът ръководи екипажа на мостика без Кийнинкските параболи, които Крейдейки винаги вметваше, а по-скоро с човешка прецизност и краткост. Без нито една излишна дума.

Да, мислеше си той. Този делфин щеше да получи добра оценка, когато се завърнеха.

— Доктор Метц-ссс?

Метц се извърна и видя фигурата на делфина, който тихо се бе приближил към него.

— Ка…? О, Кта-Джон. Изплаши ме. Какво мога да направя за теб?

Огромният делфин му се усмихна. Неговата тъпа муцуна, различно оцветеното му тяло и изпъкналите му очи щяха да кажат на Метц всичко за него… ако вече не го и знаеше.

Фереза атенцата, наслади се той на мисълта си. Толкова красив и толкова див. Моят най-таен проект и никой, дори и ти, Кта-Джон, не знае, че ти си нещо повече от обикновен Стенос.

— Простете, че ви смутих, доктор Метц-ссс, но шимпанзето-учен Чарлззз Дарт-т помоли да поговори с вас. Мисля, че малката маймуна пак иссска да се оплаче на някого.

Метц изсумтя. Кта-Джон беше само проект и не се очакваше да е толкова изискан като Таката-Джим. Но все пак имаше ограничения, които се отнасяха дори до скрития произход на гиганта.

Ще трябва да поговоря с този приятел, напомни си той. Подобно отношение не би било от полза.

— Моля съобщи на доктор Дарт, че тръгвам към него — каза той на делфина. — Тук засега нямам повече работа.