Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Startide Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008 г.)
Корекция
Mandor (2008)

Издание:

ИК „Бард“, София, 1994

Поредица „Избрана световна фантастика“ №7

Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994

Редактор: Теодор Михайлов

Формат 84/108/32. Печатни коли 36

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)

67.
КИПИРУ

Боят започна в сумрака преди зазоряване.

Няколко часа преди това Кипиру забеляза, че уотърскутерът на неговия преследвач работи с пълна мощност. Моторът ревеше, но не се повреждаше. Кипиру форсира и своя, но вече беше твърде късно. Малко след това той чу свистенето на насочено към него торпедо. Изви наляво и надолу, хвърляйки баласта си.

Торпедото премина край него и изчезна в тъмнината. Силен писък на разочарование и възмущение отекна сред подводните възвишения. Кипиру вече бе свикнал да чува мръсотии на първобитен език от своя преследвач.

Вече почти беше достигнал веригата от метални възвишения, зад които бяха изчезнали двата гонещи се делфина преди няколко часа. Докато се приближаваше, Кипиру бе чул далечните ловни викове и бе изтръпнал от една мъчителна асоциация, в която все още не искаше да повярва. Тя го караше да се страхува още по-силно за Аки.

Сега Кипиру имаше свои проблеми. Той пожела късмет на Аки, докато се отървеше от идиота, който гонеше него самия.

Над него просветляваше. Кипиру спусна уотърскутера си зад един неравен хребет, след което намали двигателя и зачака.

 

 

Моки изруга, когато малкото торпедо пропусна целта си.

Зъбите са, са

по-добри от, от

оръжията!

Той залюля челюст наляво и надясно. Бе зарязал сензорите на уотърскутера и го управляваше само ръчно.

Къде е умникът! Нека се появи, за да свърша с него!

Моки беше изморен, отпаднал и безкрайно отегчен. Никога не бе допускал, че да бъдеш Велик Водач може да се окаже толкова досадно. Искаше силният, водещ почти до оргазъм гняв да се върне. Опита се отново да възобнови желанието си за кръв, но продължаваше да мисли за избиването на риби, а не на делфини.

Само ако можеше да повтори яростта, която бе чул в ловния вик на К’та-Джон! Моки вече не мразеше внушаващия страх гигант. Бе започнал да го смята за дух, за създание с чисто демонична природа. Той щеше да убие този умник Турсиопс и да поднесе главата му на К’та-Джон като доказателство за достойнствата си да стане негов ученик. След това Моки също щеше да се превърне в стихия, в ужас, на който никой не би дръзнал да се противопостави.

Моки подкара машината в кръг, придържайки се близо до дъното, за да използва преимуществото на звуковите сенки. Турсиопсът бе завил вляво с висока скорост. Завоят му трябваше да бъде по-широк от този на Моки, следователно Моки само трябваше да го преследва по правилната хорда.

Той бе стоял на стража, когато бе започнало това преследване, така че уостърскутерът му разполагаше с торпеда. Сигурен беше, че умникът няма такива. Той изсвири в предусещане на края на това отегчително преследване.

Звук! Извърна се толкова рязко, че удари носа си в пластмасовия въздушен резервоар. Насочи уотърскутера напред, подготвяйки ново торпедо. То вече щеше да довърши врага му.

Отвесен процеп се разширяваше в голям подводен каньон. Моки увеличи баласта си и се спусна, придържайки се към стената. Намали и спря.

Минутите се нижеха и звукът от приглушени двигатели вляво от него ставаше все по-силен. Приближаващият се уотърскутер се движеше близо до скалите на още по-голяма дълбочина.

Изведнъж се оказа под него! Моки реши да не стреля веднага. Беше прекалено лесно! Нека умникът усети как смъртта се стоварва върху него в гръб, твърде близка, за да бъде избегната. Нека се погърчи в паника, преди торпедото на Моки да разкъса тялото му на парчета!

Батискафът му изръмжа и се хвърли в преследване. Жертвата му не можеше да се отклони навреме! Моки радостно заграчи:

Водач на стадото е! — е!

Велик Водач…

Прекъсна напева си. Защо умникът не бягаше?

Той се бе осланял само на звука. Едва сега погледна желаната си жертва.

Другият уотърскутер бе празен! Той се носеше бавно, неуправляван. Но тогава къде…?

Слухът, готов за лов

може би прави водача;

но очите

и умът

правят от делфина астронавт…

Гласът беше над него! Моки извика, опитвайки се едновременно да обърне уотърскутера и да изстреля торпедото. Двигателите изреваха отчаяно и спряха. Нервната му присадка се повреди точно когато съзря един гладък сив Турсиопс на два метра над себе си, със сияещи от идващата отгоре светлина бели зъби.

А от глупаците

само трупове

остават…

Моки изпищя, когато бластерът на пилота избухна със синкав лазерен отблясък.